На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.
Днес българските студенти честват своя празник. Началото му е тясно свързано с първото и до 1920 г. единствено висше учебно заведение у нас – Софийския университет.
Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения. От началото на ХХ век в него се допускат да следват и девойки.
Решението за празника е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Това е официалното начало на 8 декември като студентски празник. До 1919 г. честването му има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение.
В условията на тоталитарната власт студентският празник се деформира и опошлява, докато в един момент изобщо е зачеркнат от българския календар. Празнуването му е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември - когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен - отново като оръжие на тогавашната партийна власт.
На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.
През последните десет години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.
Студенти по света свързват тази дата и със смъртта на Джон Ленън. На този ден през 1980 г. Марк Дейвид Чапман убива прочутия член на "Бийтълс".