Съдебните решения за настаняване в кризисните центрове за деца, жертви на трафик и насилие, се бавят повече от предписания в наредбите срок, коментира Елица Гергинова от Българския хелзинкски комитет
Насилието над деца в България ескалира в последните няколко години, заяви за „Хоризонт” Елица Гергинова от Българския хелзинкски комитет. По думите й това е закономерно в условията на криза. Тревожно е, че обществото не реагира на това насилие. Друг проблем е, че съдебните решения за настаняване в кризисните центрове за деца, жертви на трафик и насилие, се бавят повече от предписания в наредбите срок.
Обществото няма ухо за проблемите на жертвите. В едно такова общество единственият шанс на децата в риск е държавната намеса. И тука идва вторият изключително тревожен аспект, че държавата очевидно си измива ръцете с недостатъчно ефективни механизми за закрила. Наблюдава се едно размиване на профила на тези центрове, като в тях освен деца, жертви на трафик и насилие, се настаняват и извършители на противообществени прояви, а също и деца, които са с чисто социални потребности т.е. тяхното място със сигурност не е там. Въпреки че е фиксиран максимален срок за настаняване, който е 6 месеца, има деца, които престояват значително по-дълги периоди от време, заяви Гергинова.
Теодора Иванова от Държавната агенция за закрила на детето не се съгласи с констатацията за разминаване в работата на ангажираните по темата институции, но потвърди, че съдебните решения за настаняване на пострадали от насилие и трафик деца се бавят. „Поради което председателят на държавната агенция в най-кратък срок ще сформира една работна група със съдиите, ще поканим, разбира се и представителите на Български хелзинкски комитет, за да може да отхвърлим този изключително важен проблем. Напоследък се наблюдават в кризисните центрове децата, увеличава се техният престой по настояване на прокуратурата. Тъй като той е изключително важен свидетел по наказателно производство от общ характер –нещо, с което категорично ние не сме съгласни,” заяви Иванова.