/Поглед.инфо/ След избори винаги е по-трудно. Ходовете са много по-малко и не приличат на дискусионните разходки из темите на обществото, както преди изборите. Писали, говорили, обещавали...всичко свършва в часа на изборния резултат, за който се работи непрекъснато. Тогава започват оправданията и новите обещания, които изграждат новия имидж на неуспелите и успелите.
Понякога се чувствам гневна, понякога тъжна, често търся оптимизъм и си казвам от днес нататък нещата в Партията ще тръгнат по-добре , друг път не виждам причина да съм оптимист. .. Но винаги съм мислила, че проблемите на една партия се решават вътре в нейните структури. Повече от очевидно е обаче, че днес нещата не могат да се задържат в Партията, защото поредните избори взривиха ситуацията. Не правя политически анализ, само разсъждавам на глас като човек, на който тази Партия му е скъпа по много причини. Знайно е, че няма как непрекъснато да си победител. Но е знайно също, че няма как непрекъснато да се оправдаваш за загубите. Побеждаваш – оставаш в играта, няма значение с колко си победил и дали това всъщност е истинска победа. Губиш – оттегляш се от играта, няма значение на кого конкретно или персонално отдаваш загубата. В Избори 21 има всякакви участници – победители, но не съвсем, губещи, но не съвсем, истински победители и истинки губещи. Светът е пъстър и трябва да го приемем. А изборите са демокрация – поне така казват всички. И ако една партия счита себе си за най-демократичната, като каквато често определяме БСП, то значи приемаме резултата като сериозна загуба. Някои го наричат катастрофа. Затова би трябва винаги да сме по-сериозни в анализите, за да не повтаряме едни и същи грешки при всяка загуба и да не внушаваме вина по един и същи начин, от загуба на загуба. Но анализи не само след избори, защото след изборите е все едно като „след дъжд качулка“... и до следващите избори. Защото за съжаление това се случва. Анализи се правят на всяка ситуация. А Партията е колективен играч. И при колективна игра и победата и загубата са за целия отбор. Индулгенции за някого и то собственоръчно изработени, не означават край на отбора, те означават заличаване на идеята, върху която се гради отборът. Колкото и да се чувства някой самодостатъчен, за да остане винаги невредим, незасегнат, неоспорим, незаобиколим или непреодолим, това няма да помогне. Защото в такава ситуация се губи вяра и доверие дори от тези, които се считат най-предани. Точно тази тема в БСП е много, много сложна. Стигаща до там, че изказването на противно мнение, само мнение, може да постави някого в групата на „не-преданите“. И той да бъде отстранен, даже даден на съд...Не се замисляме, че БСП е наследник на една много стара партия, преминала през перипетиите на утвърждаване, раздели, групирания, възхвали, отричания, култове и какво ли още не. И всичко това трябва да се помни, но не да се повтаря във времена, които изискват съвсем различно поведение. И това се помни всяка секунда, не само при обсъждане на изборни резултати, не само когато ни се иска някой да е виновен. И нека кажем ясно, Председателят и ИБ са тези, които определят хода на събитията в БСП. От центъра към периферията. Има и други,които определят посоките, разбира се - едната част видими, друга част невидими, но много влиятелни. Процесите вътре в партията са много по-дълбоки и много по-продължителни от времето, употребено за тези избори. Този резултат е заложен отдавна в нашите вътрешни партиини избори, в нашата вътрешна политика за издигане на кадри, нашите вътрешни разбирания за изграждане на политики, нашите вътрешни правила в изграждането на отношенията център-региони, нашето вътрешно недоверие един към друг, нашето вътрешно неумение да подредим приоритетите така, че да получаваме външно доверие, в нашето бягство от социалистическата идея и стремежа ни думата социализъм да бъде използвана по подразбиране. Председателят и ИБ налагат цялото това наше вътрешно състояние. Дори Националният съвет често не успява да промени нещата, а структурите по места – още по-малко. Емоционално е да се каже, че социалистическата идея се носи в сърцето, но е вярно. И това не е формално състояние, в каквото се опитват някои да превърнат членството в БСП, това не е патетичност, с която на някои им се иска да изпъкнат като най-верни на идеята или по-скоро на някого, това не е игра „на ти куклите – дай ми парцалките“, това не е само да громиш силно и да нападаш опонентите си. Това е силата на вътрешния глас, който понякога е тих, но е силен с посланията си, това е изразителят на онези действия, които привличат, които не обличат с красиви дрехи, но са красиви със съдържанието си, които събират, а не разделят. Това е гласът, който ни казва, че сме заедно, че никой не е „самодостатъчен“ за да замести останалите. Ако Председателят и ИБ бяха проводниците именно на този глас, нямаше да има „отцепници“, нямаше да има раздели и нови събирания, нямаше да има оттегляне на хора, които могат да дадат на партията още много, но не искаха да се включват в скандали и вътрешни битки. Председателят в бяло и всички останали виновни, просто не е другарско. Връщането на другарството и на сплотеността в БСП отдавна е на дневен ред. После идва ред на политиките. Вместо това, днес искаме оставки, търсим отговорност за загубата. И с право. Защото никой избор не е вечен. Нито доверието, от което толкова много се нуждаем!
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели