/Поглед.инфо/ Пътуването на Джо Байдън до Европа няма да бъде лесна разходка. Списание “Политико” изброи противоречията между Вашингтон и Брюксел, повечето от които няма да бъдат разрешени, поне не и в близко бъдеще

В Европа очакват Джо Байдън . И Вашингтон, и Брюксел се надяват на възстановяването на старите отношения, безоблачни преди пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом. Въпреки че противоречията са съществували преди Тръмп, те, поне за разлика от сега, са прикрити и създават картина на пълно трансатлантическо съгласие.

Рестартирането на трансатлантическите отношения няма да бъде лесно, тъй като позициите на страните не съвпадат по много широк кръг въпроси. “Политико” събра в навечерието на посещението на Байдън основните противоречия между САЩ и Европа:

1. Митническата война. Байдън все още не е пипнал митата, наложени по Тръмп върху европейските стоки, включително митата върху европейската стомана и алуминий. Вашингтон продължава да блокира арбитражната система на СТО, която може да помогне на Европа да се бори срещу протекционизма на Байдън и неговия лозунг: „Купувайте американското!“ Брюксел и Вашингтон обаче се разбраха за митническо примирие за стоманата и алуминия и в авиационната индустрия (взаимните мита за “Еърбъс” и “Бойнг”), но това е временно споразумение.

2. Патентите за ваксини. Вашингтон, за разлика от Брюксел, подкрепя премахването на патентите за коронавирусните ваксини, което ще позволи на страните сами да произвеждат ваксини и да се борят с пандемията. В ЕС, както обикновено, няма единство: например Италия и Белгия са за временното премахване на патентите.

3. Обмен на потребителски данни. Преди почти година най-висшият европейски съд отмени споразумението за защита на поверителността между САЩ и Европейския съюз. Между другото европейските съдии отказаха да го одобрят с мотива, че стандартите за сигурност в личния живот в Стария свят са много по-високи, отколкото в Новия.

4. Търговията с Китай. През декември 2020 г. Европа подписа инвестиционно споразумение с Китай. Сега обаче прилагането му е замразено поради възраженията на Европейския парламент. САЩ и Европа имат различни подходи за търговия с Пекин. САЩ например забраниха вноса на стоки, произведени в Синдзян, докато ЕС няма такива ограничения. Вашингтон също продължава да блокира предложените от европейците реформи на СТО, които Брюксел смята, че ще помогнат за контрола на китайския модел на държавен капитализъм.

5. Цени на лекарствата Американците често се оплакват, че европейците плащат твърде малко за лекарства, което прави американските фармацевтични гиганти силно зависими от продажбите в САЩ. Байдън обеща да разреши въпроса с цените, но засега всичките му усилия срещат съпротива не само от републиканците, но дори и от част от демократите.

6. Данъци върху информационно-технологичния сектор. Джо Байдън предложи да се наложи единен данък върху 100-те най-големи компании на планетата, но Европа не е доволна от това предложение. Редица европейски държави и на първо място Франция искат да включат всички технологични гиганти в този списък. Европейската комисия планира да представи свой собствен цифров данък в най-близко бъдеще, което несъмнено ще усложни текущите преговори за единния данък върху гигантските корпорации между Европа и САЩ.

7. Изкуствен интелект. Европа иска от Америка вече повече от шест месеца да създаде глобални стандарти за сигурност, които ще позволят да се контролира ИИ, но Вашингтон упорито мълчи. Естествено, САЩ, където се намират най-големите ИИ компании, не искат американският бизнес да се подчинява на правилата, разработени в Брюксел.

8. Данък върху въглерода Вашингтон не крие негативното си отношение към новата "въглеродна" инициатива на ЕС, която влиза в сила от 1 юли. Става дума за въвеждане на данък върху въглерод-интензивните стоки и продукти, предимно стомана, алуминий, цимент, торове и електроенергия. Тук има очевидно противоречие между напълно различните подходи на Стария и Новия свят към борбата срещу глобалното затопляне. Данъкът върху въглерода върху американските стоки несъмнено ще доведе до ответни мерки от Вашингтон срещу европейския износ. По този въпрос, между другото, отново се проявиха противоречията в рамките на Европейския съюз, между Франция и Германия, които имат различно отношение към Америка. Париж е сред основните противници на много американски инициативи и предложения, а Берлин в повечето случаи заема "помирителна" позиция.

9. "Озеленяване" на земеделието Благодарение на „семейния” модел на земеделие, Европа е по-готова за неговото „екологизиране”, отколкото Америка, чийто земеделски сектор е доминиран от корпоративния модел. Не е изненадващо, че американските политици са изключително негативно настроени към европейската програма за земеделска реформа, целяща да я екологизира до 2030 г. Вашингтон се страхува, че това ще доведе не само до рязко отслабване на търговията между САЩ и ЕС, но дори до глобален глад.

10. Таксуване на въглерода. Съединените щати (при Байдън) и Европейският съюз си поставят едни и същи климатични цели, за изпълнението на които се изискват много големи намаления на емисиите на CO2. В Европа вярват, че най-ефективният начин за справяне с въглерода е с еврото, т.е. чрез силно оскъпяване на емисиите на въглероден диоксид. Чрез редовно повишаване на цената на въглеродните емисии Брюксел вече е предотвратил навлизането на повече от милиард тона CO2 в атмосферата на планетата. Американските законодатели, особено републиканците, са категорично против приемането на система на платени квоти за въглерод, по примера на европейската система.

11. "Северен поток 2" Благодарение на натиска от Полша и балтийските страни, Европа, с изключение на Германия, е срещу руския газопровод, който минава по дъното на Балтийско море. Европейските противници на “Северен поток-2” се надяваха много на помощта на Джо Байдън, но в края на май той неочаквано не наложи санкции срещу скандалния газопровод и публично заяви, че опитите да се предотврати завършването на строителството са напразни. Вашингтон очевидно предпочита възстановяването на нормалните отношения с Германия пред подкрепата на европейското единство. На 7 юни държавният секретар Антъни Блинкен заяви това недвусмислено, като нарече санкциите срещу “Северен поток-2” „отровен кладенец на отношенията с един от основните съюзници на Америка - Германия“.

Превод: В. Сергеев