През 2010 г. 26-годишният тунизиец Мохамед Буазизи продаваше зеленчуци и плодове по прашните улици на град Сиди Бу Зид, пише Der Spiegel. Беше беден и лишен от перспективи, а когато полицията отне стоките и електронните му везни, той реши, че вече не може да живее така, изля върху главата си бутилка запалима течност и се самозапали. „Пожарът“ обхвана целия регион на Близкия изток. В много страни младите хора, в знак на солидарност с Буазизи, направиха марш срещу държавната тирания и безработицата. Тези събития поставиха началото на така наречената арабска пролет, разказва немският вестник.
Протестиращите успяха да свалят диктатурата в Тунис, а малко по-късно и в Египет. Хората искаха демокрация и най-важното икономически перспективи, но изминаха десет години и сега надеждите им изглеждат наивни, отбелязва авторът на статията Матю фон Рор. Единствената страна, в която днес има повече или по-малко работеща демокрация, е Тунис, от който всичко започна. Но от икономическа гледна точка ситуацията в страната все още е лоша. Безработни младежи с хиляди отплават до Европа с лодки, докато други стават бойци на „Ислямска държава“*. Ислямистите поне не завзеха властта в страната и тя не се превърна обратно в полицейска държава, отбелязва вестникът, но това е просто изключение.
В други страни авторитарните режими се оказаха по-силни, например в Бахрейн. В Египет скоро стана ясно, че алтернативата на диктатурата не е по-добра: Мюсюлманското братство дойде на власт в страната**. Затова хората, уплашени от триумфа на политическия ислям, подкрепиха военния преврат на сегашния египетски президент Абдел Фатах ас Сиси. В другите страни ситуацията се оказа толкова трудна, че започнаха граждански войни, например в Либия, Йемен и Сирия.
Единственият „грях“ на Запада беше, че той показа нерешителност, като продължаваше да подкрепя диктаторите, а не протестиращите. Когато сирийският лидер Башар Асад „бомбардираше и убиваше цивилни с нервно-паралитичен газ“, САЩ и Европа бяха неактивни. В същото време Иран и Русия въведоха войските си в страната, действайки на страната на управляващия режим. НАТО се намеси в ситуацията в Либия, но след свалянето на генерал Муамар Кадафи остави страната на произвола на съдбата. В Йемен Западът позволи на съюзниците си - Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, да бомбардират гражданското население.
Западът загуби „политическото си значение“ в региона на Близкия изток, отстъпвайки място на Иран, Русия и Турция, продължава авторът. ЕС и НАТО станаха просто наблюдатели, докато Европа трябваше да плати за хаоса, възникнал в региона: неговите последици бяха миграционната криза през 2015 г., разпространението на ИД, „джихад туризмът“ на европейците в Сирия и Ирак, както и терористичните атаки в Париж, Ница и Берлин. Дестабилизацията на Близкия изток доведе и до трансформация на политическия пейзаж в Европа, увеличаване на популярността на десните популисти и Брекзит, причинен от страха от мигрантите. „Така че неспособността на европейците да спрат катастрофата в Сирия направи континента по-несигурен“, заключава Матю фон Рор.
От преразпределението на Близкия изток на първо място спечели Иран, който укрепи своята власт, богатите сунитски страни от Персийския залив, превърнали се във финансов и икономически център на региона, както и Турция. Загубиха в него онези млади хора, които преди 10 години отидоха на протести в Кайро, Дамаск и Аден. Много от тях попаднаха в затвори за изтезания, умряха в гражданската война или избягаха от своите страни към Европа. Алжир, Мароко и Ливан имат по-малко пари и по-малко перспективи. Но новите протестни движения в Алжир и Судан показват, че „арабската пролет“ още не е завършила. Не са изключени нови масови демонстрации и сваляне на диктатори.
„Едно нещо, за съжаление, очевидно никога няма да се промени: Европа ще продължи да маневрира, да действа незряло и без стратегическа цел в съседните държави. Тази седмица това можеше да се види отново в Париж. Френският президент Еманюел Макрон покани египетския владетел ас-Сиси, в чиито затвори има хиляди политически затворници, и го удостои с най-високата титла на републиката, връчвайки му ордена на Почетния легион. Много европейци все още изпитват голяма симпатия към диктаторите от Близкия изток, а не към Мохамед Буазизи.“, заключава изданието.
* „Ислямска държава“ (ИД) - организацията е призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
** „Мюсюлманско братство“ - организацията е призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 14.02.2003 г.
Превод: М.Желязкова
