През последните две години на сътресения в Хонконг, Apple Daily изигра позорната роля на базовия лагер на общественото мнение, който мобилизира съпротивата в Хонконг, както и канал за набиране на средства за радикални сили в града. Аутлетът надмина значително информационната функция на медията. Някои хора от Apple Daily бяха преследвани по закона, докато част от средствата на вестника бяха замразени.
В крайна сметка Apple Daily обяви закриването си, тъй като имаше финансови проблеми. Тези, които се намесиха в хонконгските дела от Запад, умишлено запазиха цялата тази история в тайна. Затова сега те брутално определят китайското централно правителство и регионалното правителство на Хонконг като „потискащи свободата на печата“.
Това е война на думи срещу Китай, но с намаляващо влияние. Китайското общество вече е свикнало с това и много хора от Хонконг осъзнават, че намесата от Запада е далеч по-малко ефективна от очакваното. Изявлението на Американската коалиция за свобода на медиите не налага никакъв реален натиск върху Китай. Превръща се в „парти за един“.
От друга страна, САЩ вече са установили път за обединяване на съюзниците си, за да заемат позиция срещу Китай и няма нищо ново в антикитайските му действия. Това, което САЩ наистина се стреми, е да натрупат повече опит за Запада в това да работят заедно срещу Китай и да надграждат офанзивата си постепенно. Що се отнася до Запада, истинската му цел е постепенно да институционализира канала за въздействие на политиката на китайската държава, за да може един ден Западът да се обедини напълно срещу Китай по определен ключов въпрос.
Случилото се в Хонконг идеално демонстрира идеологическото разделение между Китай и Запада. Но тя играе толкова малка роля в отношенията между Китай и Запада. Размахвайки знамето на „правата на човека“, САЩ привлече някои други западни страни да се включат в своята антикитайска програма, но е трудно да се намери такова относително ефективно взаимодействие в други области.
Съвсем друго нещо е САЩ да превърнат 21-те подписали последното изявление във всеобхватна антикитайска коалиция, която включва икономически бойкот на Китай.
САЩ обединиха съюзниците си, за да окажат натиск върху Китай по въпросите на правата на човека. От една страна, това отразява факта, че все още има силна мобилизационна мощ на Запад. От друга страна, такъв съвместен натиск се повтаряше отново и отново по въпроси като „правата на човека“ и „свободата на печата“. Техният единен фронт трудно би могъл да излезе извън този затворен западен кръг, който разкрива ограниченията на способността на САЩ за международна мобилизация.
Една от причините за това ограничение е, че обвиненията на САЩ срещу Китай изобщо не са разумни. Неговата логика на заклеймяване на Китай играе добре само в тесния западен кръг. Повечето страни в света могат да разберат, че те използват крехки аргументи и извратена логика, за да опишат реалността на Китай, а геополитическата им цел е да сдържат Китай. Втората причина е, че тъй като разполага с по-малко ресурси за „купуване“ на последователи, Вашингтон ще трябва да плати цената на страните, които принуждава да се разделят със здравия разум и да възприемат нагласите на САЩ. Но днес САЩ стават все по-притиснати.
Китай ще продължи да търси истината, изхождайки от фактите и да следва естествения си курс. Трябваше да се преодолее екстремната ситуация в Хонконг, затова действахме в съответствие с основния закон.
Китай е решителен и енергичен в стремежа към равноправно и взаимноизгодно сътрудничество с други държави.
Такава велика сила, която е приятелска към външния свят и насърчава реда и просперитета у дома, не може да устои на света. Ние носим ползи за света. Няма намеса, заплаха или унищожение на когото и да е от Китай. САЩ се опитват да привличат всички страни срещу Китай, но защо повечето от тези страни трябва да следват САЩ заради интересите на САЩ?
Най-голямата възможност е някои западни държави да следват ръководството на САЩ по въпроси като „правата на човека“, от които те също се интересуват. По този начин те не само пригласят на САЩ и поддържат единството на Запада, но и едновременно потвърждават собственото си съществуване. Изявлението на 21-те страни изглежда е една от техните „редовни процедури“.
Превод: ЕС
