/Поглед.инфо/ Бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд почина на 88-годишна възраст. Както отбелязва The Guardian, името му завинаги ще бъде свързано с най-голямото военно фиаско в САЩ - с инвазията в Ирак през 2003 г. в търсене на несъществуващи оръжия за масово унищожение. По мнението на британското издание, историята едва ли ще му прости подстрекаването и разпалването на войната в тази близкоизточна държава.
Историята едва ли ще прости на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд разпалването на войната в Ирак, отбелязва The Guardian в статия, написана във връзка със смъртта на бившия глава на Пентагона.
Името му завинаги ще бъде свързано не само с най-голямото военно фиаско в историята на САЩ - нахлуването в Ирак през 2003 г. в търсене на никога несъществувалите оръжия за масово унищожение - но и с широкото използване на изтезания, което и до днес засяга репутацията на Америка.
Ръмсфелд ще бъде запомнен не само заради лошите решения, които е взел като министър на отбраната, но и заради опитите си да скрива неудобните факти, които не съответстват на неговата версия на събитията.
Например след инвазията в Ирак се появиха документи, които ясно показаха, че Ръмсфелд е бил напълно наясно с „зеещите дупки“ в разузнавателните данни за съществуването на иракските оръжия за масово унищожение, въпреки че той непрекъснато представяше пред обществото тези данни и твърдения така, като че ли са съвсем сигурни факти.
Освен това той омаловажаваше нарастването на съпротивата срещу предвождания от САЩ окупационен режим, последвал падането на режима на Саддам Хюсеин, и коментира сриването на законността и реда в Багдад с лекодушната фраза "случват се такива работи", която го преследва до края на живота му.
Нежеланието му да се вслушва в предупрежденията, които не отговарят на мирогледа му, отблъсна генералите и войниците от него. Неговото настояване за отсъствието на сериозна заплаха в Ирак допринесе за факта, че американските военни караха леко бронирани джипове дори и година след инвазията.
Когато Джордж Буш назначи Ръмсфелд за министър на отбраната през 2001 г., мнозина вярваха, че той и ветеранът от администрацията на Джералд Форд Дик Чейни ще имат сдържащо и балансиращо влияние върху неопитния президент.
След нападенията на 11 септември обаче, Ръмсфелд и Чейни, заедно със заместника на Ръмсфелд Пол Улфовиц, се превърнаха в радикални подпалвачи на войни, водени от страховете от най-лошите сценарии, при това с малко или с никаква реална основа. По-специално, те вярваха, че Хюсеин е съюзник на терористичната група Ал-Кайда, че притежава химическо и биологично оръжие и е на ръба да създаде ядрени бойни глави.
Ръмсфелд е известен и с въвеждането на т.нар „усъвършенствани техники за разпит“, за които сега е широко известно, че включват изтезания.
Друго наследство на бившия шеф на Пентагона, което дори две десетилетия по-късно продължава да бъде в тежест за правителството на САЩ, е затворът Гуантанамо, който, както веднъж твърдеше Ръмсфелд, беше „най-лошото място“ за задържане на заподозрени в терор военнопленници извън обсега на американската система за правна защита.
Последователно няколко администрации се стремят да закрият затвора, който се превърна в срам и пречка за справедливост за жертвите от 11 септември, се казва в статията. Факт е, че използването на изтезания по време на задържането по принцип прави недопустими признанията и доказателствената база, което не позволява дори започване на процеси срещу ключовите обвиняеми.
В мемоарите си Ръмсфелд неохотно признава, че е допуснал „някои преувеличения“ в едно от твърденията си за иракски цели с предполагаемо оръжие за масово унищожение. Той също така написа, че е бил "изненадан и притеснен", след като научава фактите относно това как американската страна е провеждала разпитите. Освен това бившият министър на отбраната на САЩ нарече злоупотребите в затвора в Багдад Абу Граиб „най-мрачния час“ на кариерата си в Пентагона.
„Той представи такива ексцесии като случайни грешки и провали, а не като неизбежни резултати от неговата политика. Обаче Историята едва ли ще бъде толкова снизходителна към него“, пише в края The Guardian.
Превод: ЕС