/Поглед.инфо/ Започвайки диалог с Русия, френският президент Еманюел Макрон се ръководеше от прагматични съображения: в крайна сметка много въпроси на международната политика не могат да бъдат решени без Русия, пише Le Figaro. Резултатите от тяхното сътрудничество обаче все още не са много значими. И все пак, особено в светлината на настоящите кризи, е невъзможно да се затвори вратата за диалог, сигурни са експертите.

Както се оказа, френският президент Емануел Макрон не е бил поканен на парада на 24 юни, така че не е трябвало да решава дали да отиде или не, пише Le Figaro. Всъщност при Макрон, както и при Барак Обама, резултатите от възстановяването на отношенията с Русия са много съмнителни, отбелязва авторът на статията.

От самото начало на президентския си мандат Еманюел Макрон се опита да възобнови диалога с Москва. И за това той имаше редица причини, отбелязва авторът на статията. Макрон винаги се е застъпвал за прагматична политика и за приоритет на анализа на реалната ситуация пред идеологическите нагласи. Той разбираше, че предвид завръщането на Русия на световната арена е трудно да се постигне успех във всеки международен въпрос, например в Близкия изток, без помощта на Русия. И е трудно да се говори за сигурност на европейския континент, без да се има предвид Русия.

Изданието цитира неназован европейски служител, който отбеляза, че ако Европа иска да бъде сила, тогава тя трябва да проведе диалог с всички, включително с тези, които не са съгласни с нея. В полза на диалога на Франция с Русия говори и международният контекст, в който Щатите престанаха да бъдат надежден партньор, Китай започна да действа агресивно, а Великобритания реши да се оттегли от съюза.

За да намери общи интереси с Русия, Макрон направи някои отстъпки, отбелязва авторът на статията. И така, той се застъпи за завръщането на Русия в Съвета на Европа. Но в същото време той не забрави, че Русия подкрепяше Марин Льо Пен на изборите, не се отказва от исканията за Крим и Украйна и настоя на своето относно позицията на Франция в НАТО. Въпреки твърдостта на тези изисквания, страните от Централна и Източна Европа все пак му се ядосаха.

В момента, когато е време да се направи равносметка, резултатите от сближаването между Франция и Русия изглеждат много умерени, отбелязва авторът на статията. Путин не искаше или не можеше да повлияе на Башар Асад в Сирия, както и да ограничи влиянието на Иран в региона. Според автора на статията той не помогна за запазването на иранската сделка. Но с Украйна разочарованието беше най-силно: когато Владимир Зеленски, който искаше да възстанови диалога с Русия, дойде на власт, тя не му отстъпи нито грам.

Сближаването с Русия не доведе до осезаеми резултати. Но през 2020 г. ще бъде още по-сложно, отколкото през 2019 г., защото контекстът се усложнява”, цитира изданието думите на френския политолог Татяна Кастуева-Жан. И според нея, след настоящото гласуване за поправките в руската конституция, диалогът ще бъде още по-труден. „Вече няма дори видимост на демокрация. Ние виждаме истинската природа на Русия. Трудно е за Франция да работи със страна, която дори не се преструва, че е демократична ... ”, цитира изданието думите на политолога. Според нея, намесата на Русия в Либия само изостри ситуацията и не позволява на Париж да предложи политическо решение на въпроса там.

В работата си за Института „Монтен“ бившият френски дипломат Мишел Дюкло пише, че кризата, свързана с коронавируса ни принуждава да оставяме отворени каналите за диалог с Русия. Но не се ласкайте: малко вероятно е сегашното ръководство да промени своите възгледи и подход към международната политика. Важно е също така да бъдем внимателни, за да не предизвикаме недоволството на някои европейски партньори на Франция, пише Le Figaro.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели