Банкови фалити, напрежение по въпроса за държавните дългове, експлозия на жилищния балон - през последните 18 месеца в икономическите кръгове се създаваха много догадки за това, какво ще послужи като тласък за следващата финансова криза, пише Le Figaro . Но до неотдавна подобни мрачни предсказания не се сбъдваха, а икономиката на САЩ и Европа само малко забавяше ръста си, потвърждавайки теорията за края на икономическите цикли и предстоящата продължителна стагнация.
Епидемията от коронавируса поднови дебатите на тази тема: има вероятност следващата икономическа криза, от която толкова се плашат и която чакат, да бъде провокирана от новата инфекция. Според изданието всичко ще зависи от развитието на епидемията и реакцията на правителствата през следващите седмици. Ако случаят със Сингапур, който успя да сведе до минимум рисковете в рамките на няколко дни, внушава оптимизъм, то развитието на епидемията в Европа - не много, добавя изданието. Във всеки случай световната икономика трябва да се изправи пред безпрецедентна производствена криза, уверява Le Figaro.
Въпреки че все още няма достатъчно данни за оценка на цялостното въздействие на карантинните мерки върху производствените мощности на компаниите, предупрежденията от ИТ корпорациите, автомобилните производители или авиокомпаниите дават известна представа за сериозността на ситуацията. Китайските фабрики все още до голяма степен бездействат. Въпреки исканията на Пекин, за тях не е лесно да рестартират производството, тъй като значителна част от работниците все още не могат да напуснат местата, където са отишли да отпразнуват Нова година.
„Като се има предвид броят на загубените работни дни и закъсненията в стартирането на производството, не е изненадващо, ако тримесечният темп на растеж в Китай спадне с около две точки през второто тримесечие“, прогнозират икономисти от френско-немския финансов концерн Oddo. Според вестника забавянето на производството в Китай в крайна сметка ще се разпространи на световната икономика чрез клиентите на китайските предприятия. Според американската рейтингова агенция Dun & Bradstreet 51 000 чуждестранни корпорации имат директни доставчици от най-засегнатите от коронавируса китайски региони, а самият Китай се превърна във „фабрика на целия свят“: През последните десет години дялът на китайската добавена стойност в глобалното търсене е нарастнал от 9% на 25%. Днес текстилната, металургичната, ИТ, електронната и химико-фармацевтичната промишленост на планетата зависят от китайските производители, отбелязва изданието.
Както пояснява вестникът, оценката на въздействието на тези трудности върху глобалния икономически растеж е трудна поради липсата на исторически сведения за подобни производствени кризи. Един от най-ярките примери за този вид трудност беше нефтената криза от 1973 г. Прогнозира се, че влиянието на коронавируса върху световната икономика ще бъде много по-скромно - според оценките на МВФ, заради епидемията глобалният икономически растеж ще намалее с 0,1%, а според Международната асоциация за въздушен транспорт ефектите от вируса няма да бъдат по-сериозни от последиците от епидемията от нетипична пневмония през 2003г.
Но, както отбелязва Le Figaro, тези доста оптимистични прогнози може да не се сбъднат в два случая. Първо, ако спадът на предлагането скоро се добави към производствената криза, това ще означава спад на потреблението или покупателната способност. В някои отрасли, като например хотелиерството или ресторантьорството, това вече се случва. Според френския министър на икономиката Бруно Льо Мер страната е загубила между 30% и 40% от туристите.
„Ако разпространението на вируса продължи, чак до превръщането му в пандемия, перспективите за всички участници могат да станат по-мрачни“, предупреждава Le Figaro. Според вестника през следващите дни добър показател за възприемане на риска са финансовите пазари, които досега са проявили вълнение, но не са се поддали на паника.
Превод: М.Желязкова
