/Поглед.инфо/ Разногласията между Русия и ОПЕК, които вече сринаха нефтените пазари и заплашват да прераснат в истинска война, могат да имат геополитическо отражение, пише Le Figaro. Поради срива в цените Русия, която може да "продължи доста дълго време" дори с минимални печалби, може не само да постави в затруднено положение американските производители, но и да отслаби сферата на влияние на Саудитска Арабия, обяснява статията.
След епидемията от коронавируса, на хоризонта се появи „нова война“ около цените на нефта, пише Le Figaro. Спадът на производството поради масовата поява на болестта в Китай доведе до сериозни последици за стоковите пазари - по-специално за пазара на нефт, се казва в статията. В началото на март целият свят почувства последствията от срива на споразумението между Организацията на страните износителки на петрол, ръководена от Саудитска Арабия и група държави извън ОПЕК, ръководени от Русия.
„В сила влезе различна логика“, обяснява авторът. Участниците в срещата във Виена на 6 март се опитаха да намерят компромиси в отговор на по-ниските цени на нефта, предизвикани от спада на китайското търсене и общо забавяне на икономическата активност на фона на разпространението на коронавируса, припомня Le Figaro. По-специално руският министър на икономиката Александър Новак заяви, че се обявява за запазване на настоящите ограничения до юни, когато може да се обмислят по-сериозни намаления.
Министрите на страните членки на ОПЕК, водени от саудитския министър, предложиха Русия да намали производството с допълнителни 1,5 милиона барела на ден, за да „компенсира“ въздействието на коронавируса върху световните пазари. Няколко часа по-късно ОПЕК отново се опита да окаже натиск върху Москва, за да постигне незабавно намаляване на производството, но думите на Новак „прозвучаха като отказ“, се казва в статията.
В резултат на нефтения пазар избухна дълбока криза и цените на петрола се сринаха. В същото време настоящата безизходица се превърна в най-сериозната криза, след като през 2016 г. Саудитска Арабия, Русия и над 20 други страни формираха така наречената група ОПЕК+, която контролира повече от половината от световното производство на нефт и промени геополитиката в Близкия изток, подчертава авторът.
Рискът за Саудитска Арабия се крие във факта, че въпреки че стратегията им е предназначена да принуди Русия да отстъпи и да постигне намаляване на производството, в действителност те губят повече от Москва, тъй като се нуждаят от по-високи цени на петрола, за да финансират собствения си бюджет, пише Le Figaro. Русия беше член на коалицията ОПЕК+ в продължение на три години, припомня авторът: „Този съюз изигра важна роля за преодоляването на кризата след срива на цените на петрола през 2015 г. и също така й позволи да постигне много във външната политика. Възниква въпросът: защо тогава Русия иска да сложи край?“
Според него проблемът е, че този съюз "косвено работи в полза на американския шистов отрасъл", докато Русия е в състояние на "активна конфронтация" със САЩ. „Желанието на администрацията на Тръмп да използва енергията като политически и икономически инструмент не беше добре прието в Русия“, се казва в статията. След като Вашингтон нанесе „болезнен удар“ върху дейността на „Роснефт“ във Венецуела, руското правителство намери друго решение. Въпреки това, този епизод допълнително влошава конфликта със САЩ, обяснява авторът: „По този начин решението на Русия да пожертва договора изглежда е отговор на американската политика.“
Освен това споразумението ОПЕК+ „никога не е било особено популярно сред представителите на руската петролна индустрия“, се казва в статията и Кремъл „е разочарован от съюза с Рияд“. Очевидно решението да поеме риска от „търговска война“ със Саудитска Арабия и да предизвика срив в цените на петрола е взето след среща между Владимир Путин и лидерите на руската петролна индустрия на 29 февруари, смята Le Figaro.
Според автора, стратегията на Русия преследва две цели наведнъж - и първата е „поставяне на американските производители в трудна позиция“. Известно е, че малките предприятия, които извличат част от шистовия нефт, се нуждаят от цена от 50 или дори 60 долара за барел, за да могат да изплащат заемите от банките, които често представляват 90% от капитала им. Докато Русия, имайки предвид натрупаните резерви, може да се „задържи за доста дълго време“ дори при минимални цени на петрола на около 30 долара, се казва в статията.
Такива ниски котировки могат да създадат много сериозни затруднения за малките американски компании и банките, които са им дали заеми. В допълнение, това засилва спада на финансовите пазари на Уолстрийт, тъй като ниските цени на петрола водят до по-ниски разходи за проучване и производство, като по този начин намаляват доходите на предприятията, които доставят оборудване и технологии, пише Le Figaro. Ситуацията се влошава от съобщението, че производството на нефт в САЩ ще бъде съкратено през 2021 г. и това ще се случи за първи път от 2016 г. насам, отбелязва авторът.
Според него в руската стратегия е възможна и друга цел от областта на геополитиката: да се отслаби Саудитска Арабия и нейната сфера на влияние в региона. Факт е, че саудитският петрол е "тежък" сорт, който изисква по-сложна обработка от суровините, произведени в Русия, се пояснява в статията. Поради това Саудитска Арабия започна изключително агресивна политика за „ценова война“, рязко намаляване на цената на предлаганите суровини и предлага безпрецедентни отстъпки за Азия, Европа и САЩ, за да ги насърчи да използват саудитския петрол. И след саудитската държавна компания ARAMCO, други регионални производители, като Кувейт и ОАЕ, веднага започнаха да предлагат отстъпки, отбелязва Le Figaro.
Междувременно текущият бюджетен дефицит в Саудитска Арабия може да достигне $100 млрд. А приватизацията на част от ARAMCO е тясно свързана с високите цени, тъй като страната "отчаяно се нуждае от пари", се казва в статията. Принуждавайки Саудитска Арабия да увеличи производството за привличане на допълнителни средства, Русия разчита, че след няколко седмици или месеци спадът на цените ще създаде сериозни проблеми за Рияд, сигурен е авторът: „Преди няколко дни трима членове на управляващото кралско семейство бяха арестувани за “измяна". Стабилността на властта, която вече разклаща провала в Йемен, напрежението със страните от Персийския залив и плахата либерализация на саудитския режим, може да бъде поставена под въпрос."
Турският президент Реджеп Ердоган вече трябваше да дойде в Москва на 5 март и да приеме споразумение, което всъщност е изгодно за сирийското и руското правителство, се казва в статията. „При такива обстоятелства Кремъл може би би помислил да се опита да отслаби другия полюс на влияние в Близкия изток, Саудитска Арабия“, заключава Le Figaro.
Превод: М.Желязкова