/Поглед.инфо/ През 2020 г. пандемията от коронавирус, съчетана с други фактори, доведе до упадък на демокрацията по света, анализира политическата ситуация наблюзателят на Le Figaro Никола Баврез. Сега Западът трябва да се обедини, за да защити общите ценности - здравия разум и свободата, които в миналото са били ключът към неговия просперитет и успех.

През изминалата година се наблюдава исторически спад в демокрацията, пише колумнистът на Le Figaro Никола Баврез. Това неопровержимо се доказва от рейтинга на страните по света по отношение на тяхната степен на демократичност, съставен от The Economist. Според него през 2020 г. от 167 държави на планетата е имало само 23 пълноценни демокрации, в които живеят 8,4% от населението на света. Повече от половината от всички хора живеят в авторитарни или хибридни страни, които са по-често срещани, докато свободите са ограничени на всички континенти.

Това явление се обяснява с много фактори, обяснява авторът на статията. Първо, популяризирането на китайския модел на капитализъм, който все повече се имитира в развиващите се страни. Второ, увеличаване на броя на мощните лидери, чиято власт се основава на „демократура“: от Русия на Путин до Турция на Ердоган и Саудитска Арабия под ръководството на Мохамад бин Салман. Безкрайните войни, които опустошават Афганистан, Близкия изток, Сирия, Сахел и Етиопия, също подкопават глобалната демокрация.

Основната причина обаче се крие в самите демократични страни, където епидемията от коронавирус доведе до ограничения на свободите, демонстрира уязвимост и смущения в работата на представителните институции на властта и увеличи разликата между лидерите на държавите и техните граждани.

В текста се отбелязва, че карантината и комендантският час са засилили атомизацията на населението, заключването им в техния свят и поляризацията на гледните точки, което е изострено от социалните мрежи. Затварянето на цели сектори на икономиката, придружено от фалити и увеличаване на броя на безработните, завърши дестабилизацията на средната класа.

И накрая, огромните пропуски в разрешаването на здравната криза накараха някои хора да преминат от страх към гняв и все повече от тях клонят към авторитаризъм, за да възстановят сигурността.

Щурмът на Капитолия се превърна в символ на подкопаването на демокрацията: показа, че политическата свобода остава крехка и дори в САЩ се държи само на тънка нишка на върховенството на закона. Европа също не изостава - например Франция е сред другите несъвършени демокрации според The Economist.

Това беше улеснено от участието на Съвета за отбрана в борбата с пандемията, прехвърлянето на цялата власт към ръководителя на правителството чрез обявяване на извънредно положение в здравеопазването с указ от 23 май 2020 г. и след това удължаването му до 1 юни 2021 г., саморазпускането на парламента, ограничаването на обществените свободи, липсата на открит дебат и растежа на насилието в обществото.

Демокрациите под кръстосания огън на авторитарните режими и религиозен фанатизъм, популизъм и пандемия, никога не са били по-уязвими от 30-те години на миналия век, когато не успяха да се обединят пред лицето на „Голямата депресия“ и тоталитарните режими.

Те обаче все още разполагат с ресурси и възможности за възстановяване, ако могат да мобилизират населението и да действат като единен фронт срещу своите съперници. „Именно тази задача от 2020 г. ще бъде решаваща за бъдещето на свободата“, казва Никола Баврез.

След епидемията държавите ще се разпръснат още повече, както икономически, така и по отношение на могъществото и способността да поддържат гражданско съгласие. Както предполага журналистът, демокрациите или ще се сринат отвътре, отказвайки се от свободата и давайки решаващо предимство на Китай и „демократурите“, или, както през 1945 г., те ще бъдат възстановени и обединени, за да защитят своите ценности.

Във втория случай те ще трябва да променят социално-икономическия договор, да подновят цифровия и екологичен преход за разлика от хищническия капитализъм, да инвестират сериозно в образование, здравеопазване и безопасност, за да насърчат интеграцията, укрепвайки върховенството на закона, отново да включат гражданите при вземането на решения и участието в публични дискусии и да се създадат нови демократични съюзи, които няма да разчитат единствено на уверенията на Съединените щати.

В този контекст епидемията очертава и възможни решения на кризата и дава надежда за бъдещето, отбелязва авторът на статията. Държавите, които са се справили най-добре с кризата, както в санитарно и икономическо, така и политическо отношение, всъщност са демокрации. Например, тези държави включват Южна Корея, Тайван, Нова Зеландия и Северна Европа.

Американската конституция и системата за разпределение и противовес на властта, в крайна сметка успя да устои на атаките на Тръмп. Популистките лидери показаха своята безотговорност и некомпетентност и сега в Хонконг, Каракас, Мианмар, Русия и Турция хората продължават да рискуват живота си за свободата. „Именно Западът е длъжен да възроди здравомислието и свободата, които лежаха в одновата на неговото процъфтяване и успех“, - пише Никола Барвез на страниците на Le Figaro.

Превод: ЕС