/Поглед.инфо/ Хондурас стана 50-тата страна, която ратифицира новия Договор за забрана на ядрено оръжие и благодарение на това той ще влезе в сила след три месеца. Както пише Le Figaro обаче, нито една държава, която има ядрени оръжия, няма да се присъедини към споразумението. Следователно авторът заключава: по-добре е да се върнем към предишния режим на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, ДНЯО, особено след като ядреното възпиране има и мирна функция.

Миналият уикенд пацифистките движения отпразнуваха историческа победа, пише Le Figaro: Хондурас стана 50-тата страна, ратифицирала Договора за забрана на ядрените оръжия. Това споразумение беше прието от 127 държави в Общото събрание на ООН през 2017 г. И сега, след ратифицирането от страна на Хондурас, договорът е преминал бариерата, необходима за влизане в сила след три месеца, пише Le Figaro.

Организацията, която се бори за приемането му, е много щастлива. Според неговите представители предишният Договор за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) не е работил правилно, не е намалил броя на ядрените оръжия в света. Сега, както се надяват апологетите на новия Договор за забрана на ядреното оръжие, заплахата от апокалипсис ще приключи.

Но нито една от страните, притежаващи ядрено оръжие, не е подкрепила споразумението за неговата забрана и няма да го направи. Не говорим за Северна Корея, Китай, Русия, пише авторът на статията. Ако говорим за демократични страни, тогава френският лидер Еманюел Макрон ясно заяви, че това споразумение не е подходящо за неговата страна. „Нека не бъдем наивни: отказът на Франция, чийто арсенал не може да се сравни с арсенала на САЩ или Русия, няма да може да даде пример за останалите ядрени сили“, каза той.

В страни като Франция военните командири поставят под въпрос практическата ефективност на новия договор. И мнозина дори твърдят, че в този случай предимството ще бъде дадено на недемократичните страни. Липсата на възпиране под формата на ядрено оръжие може да доведе до конфликти. Ядрената заплаха намалява опасността и поставя рамки на агресора, защото след определен момент войната става тотална и се губи ползата за него самия. Именно това е парадоксът, че ядрените оръжия водят до ограничаване на войнствеността.

Тази теория за ядреното възпиране обаче, която беше приета след Втората световна война, не можеше да не се променя с течение на времето. Днес тя трябва да бъде преразгледана в контекста на многополярността. И ако новото споразумение не е идеално, все пак е необходимо да се регулира тази област. Нарастването на напрежението в света и рискът от конфликти с висока интензивност заплашват с фатални последици. А отказът на ключови държави като САЩ да се съобразят със споразуменията за контрол над въоръженията не оставя много място за онези, които подкрепят многостранния подход. И дори ако Франция е за ядреното разоръжаване, тя няма достатъчно инструменти, за да постигне това.

Но западните страни не бива да се отнасят твърде леко към обсъждането на Договора за забрана на ядреното оръжие. И все пак това е желанието на хората и това ще има ефект върху онези страни, например, където се базират американските оръжия: Турция, Италия, Германия, Холандия, Белгия. В Германия някои политици вече настояват за изтеглянето на тези оръжия от страната. Освен това, като осъждат ядрените оръжия, държавите оказват по този начин натиск върху тези, които инвестират в тези технологии.

Следователно авторът на статията в Le Figaro заключава, че за да се укрепи мира, трябва да се възприеме принципът на ядреното възпиране. И ако пренебрегнете изискванията, това изобщо няма да разубеди тези, които ги прадявяват.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели