Кризата около Украйна беше един от първите тестове за новия президент на САЩ Джо Байдън, пише в статията за Le Monde политологът Александра де Хоп Схефер. Но Байдън се е занимавал с украинския въпрос в миналото и затова е извлекъл поуките от политиката на Обама да подценява заплахата от Русия и да възложи на Германия ролята на посредник в преговорите.
„Джо Байдън е първият американски президент след края на Студената война, който влезе в Белия дом без илюзията за презареждане на отношенията с Москва“, пише авторът на статията. Според нея, в условия, при които в уреждането на конфликта няма напредък от постигането на споразуменията в Минск, а Украйна иска по-активно участие на САЩ в него, „Вашингтон се връща към ролята си на жандарм на Европа“. А ситуацията става още по-деликатна с неотдавнашното искане на Украйна за присъединяване към НАТО.
Това обаче е и тест за Европа, отбелязва авторът на статията, защото тя иска да бъде геополитическа сила. Но пристигането на Байдън промени ситуацията за Украйна, която разчита на НАТО и САЩ. Влошаването на ситуацията отчасти се обяснява с факта, че Киев върви към сближаване със Съединените щати и Байдън ясно показа подкрепата си за Украйна и желанието й да се присъедини към алианса.
Изпращането на допълнителни 500 американски войници в Европа потвърждава завръщането на Съединените щати. Вашингтон продължава да доставя оръжие на Киев и в началото на март обяви допълнителна помощ за Украйна в размер на 125 милиона долара.
Путин от своя страна напомня, че за Русия има две червени линии: възобновяването на преговорите за присъединяването на Украйна към НАТО и засилване на военното присъствие на САЩ и НАТО в региона. Вашингтон обаче не изрази открито подкрепа за искането на Киев за присъединяване към алианса. А някои европейски страни като Франция и Германия се опасяват, че ще трябва да се включат в конфликт с Русия, ако напрежението в Украйна ескалира.
Според автора на статията цялата тази ситуация показва провала на Запада: той не беше в състояние да формира стратегия спрямо Украйна. Съединените щати два пъти пропуснаха шанса си: през 1994 г. те не фиксираха целостта на територията за Украйна и разчитаха на разширяването на НАТО, а не на по-широката програма „Партньорство за мир“.
Следователно Украйна, която няма статут, се превърна в буферна зона без силни съюзници. Германия и Франция се опитаха да играят ролята на посредници, но не успяха и политическото статукво продължи, конфликтът беше замразен, а НАТО и ЕС остават на разстояние от Украйна, което според автора на статията служи интересите на Кремъл.
Тя отбелязва, че най-добрият изход за Байдън е укрепването на политическите и военните връзки между Вашингтон и Киев в тясно сътрудничество с европейските съюзници. А посещението на американските висши служители в Европа тази седмица помага за постигането на тези цели, включително съгласуването на позиции относно санкциите срещу Русия.
Днес има малко неща, които свързват Москва и Вашингтон, отбелязва авторът на статията. Байдън обаче не възнамерява да прекъсне отношенията с Русия, тъй като това е необходимо при преговори по други проблеми, където САЩ и ЕС имат свои собствени стратегически интереси.
Отделно авторът на статията в „Монд“ подчертава ролята на Турция в украинския конфликт: тя снабдява Киев с бойни безпилотни летателни апарати и призовава за по-активно присъствие на НАТО в Черно море. Тя смята Украйна за буферна зона между себе си и Русия. Според политолога именно логиката на сферите на влияние ще определя геополитическата конкуренция в бъдеще и ще се превърне във фактор на нестабилност, с който ще бъде трудно да се преборим.
Превод: ЕС
