През 1987 г. кметът на Бърлингтън, Вермонт пише на съветския си колега от Ярославъл, че иска САЩ и СССР да „живеят заедно като приятели“. Той не знаеше, че желанието му за приятелство е преплетено с опитите на Москва да „разобличи американския империализъм като основен източник на военна заплаха“, пише The New York Times.
Този кмет беше Бърни Сандърс, който в момента е един от водещите кандидати за президент. Историята на пътуването му до СССР вече е разказана. Но много подробности относно дипломатическите усилия на политика - „както и за опита на съветските власти да използват антивоенните настроения за своите пропагандни цели“ - останаха предимно зад кадър.
Журналистите от The New York Times изучиха 89 писма, телеграми и вътрешна правителствена кореспонденция, които се съхраняват в Държавния архив на Ярославска област. Те показват степента на личното желание на Сандърс да установи връзки между неговия град и страната, която по онова време много американци все още считаха за враг, въпреки реформите на Михаил Горбачов.
Според изданието тези документи също показват, че Кремъл е разглеждал тези отношения като „средство за влияние“ върху американското обществено мнение за СССР. „На практика, един от най-полезните канали за активното изпълнение на информационно-пропагандистките програми се оказаха контактите в рамките на комуникацията между побратимените градове“, се казва в едно от съобщенията.
В тези документи няма доказателства, че Сандърс е бил единственият американски чиновник, насочен към съветската пропаганда или че той е бил особено възприемчив към нея, въпреки че е описан като социалист. В същото време те наистина посочват, че съветските власти "активно се подготвят да използват" американския кмет за своите интереси, обръща внимание The New York Times.
Сандърс започва да играе все по-важна роля в дебата за студената война през 80-те години. Той категорично се противопоставя на инициативата на администрацията на Роналд Рейгън, която поиска Бърлингтън и други американски градове да подготвят планове за евакуация в случай на потенциална ядрена война.
Вместо това Сандерс се свърза с съветски служители със седалище във Вирджиния. Той започна да търси партньорство с един от градовете на противника в Студената война в опит да избегне ядреното унищожение.
Въпреки че Тръмп и неговият екип остро критикуват Сандърс за връзките му със Съветите, неговите привърженици гледат на ситуацията по различен начин. Според тях това е бил навременен опит за намаляване на напрежението, което е в контраст с „влечението“ на настоящия ръководител на Белия дом към такива „авторитарни лидери“ като президента Владимир Путин, се подчертава в статията.
В крайна сметка през юни 1988 г., след като посети Москва и Ленинград, Сандърс, като член на делегация от 12 души, пристигна в Ярославъл. Кметът нарече пътуването „много странен меден месец“, защото малко преди заминаването си той се ожени за дългогодишната си партньорка Джейн Дрискол.
Посещението на американската делегация в Ярославъл беше разпределено по минути. Пътуването включваше екскурзии до местни училища и театри и всъщност продължи без спиране. Но това не беше достатъчно за установяване на братски отношения между градовете.
Сандърс все пак трябваше да убеди Москва да позволи на представители на Ярославъл да отидат в Бърлингтън. Той даде ярки отзиви за турнето си на публично място и помогна за укрепване на отношенията насаме.
„Твърдо съм убеден, че ако нашата планета оцелее и ако успеем да пренасочим стотиците милиарди долари, които САЩ и СССР сега разпиляват на оръжия за унищожаване в областта на продуктивното човешко развитие, тогава ще трябва да увеличим значително контактите между гражданите на двете страни“, - написа Сандърс в писмото си до съветското посолство във Вашингтон.
По време на преговорите с Бърлингтън, чиновниците от Ярославъл координираха действията си с Москва. В писмо, в което са поискали разрешение да заминат за САЩ, те обещаха да уведомят американските си колеги за „мирната външна политика“ на СССР и промените, извършени от Горбачов.
Те предложиха „план за информационно-пропагандистка работа“, който се състоеше от седем параграфа с конкретни теми, разпределени между тримата членове на делегацията. Министерството на външните работи на СССР от своя страна предостави на чиновниците от Ярославъл девет страници ръководство за това как да поднесат политиката на перестройката на международната аудитория. В него антивоенните движения, контактите между градовете-побратими и културните дейци са посочени като особено важни цели на съветската пропаганда, твърди The New York Times.
През юли на 1988 г. властите на Ярославъл получиха официално разрешение да продължат развитието на братските отношения с Бърлингтън. Сандърс изпрати имейл до Валентина Терешкова, благодари на първата жена космонавт за „ускоряване на процеса“ и изрази надежда, че инициативата ще помогне за подобряване на отношенията между двете страни и ще направи света по-безопасно място.
Въпреки че архивните документи показват, че СССР е планирал да провежда пропагандни дейности в Бърлингтън, Майк Каска, представител на предизборната кампания на Сандърс, настоява, че в действителност, когато ярославската делегация пристигна във Вермонт през октомври 1988 г., всичко беше различно. „Докладите от онова време са съвсем ясни. Вместо пропаганда представителите на двете страни обсъдиха ограниченията на съветските системи и общото желание да се избегне ядрената война.“, подчерта Каска.
Тридесет години по-късно двата града-побратими съществуват отново в епоха на ново влошаване на отношенията между Вашингтон и Москва. Всичко това е придружено от сведения, че Кремъл уж залага на избора на Сандърс.
Някои жители на Ярославъл, които укрепиха връзката с Бърлингтън, с тъга си припомнят замайващите обстоятелства от посещението на Сандърс през 1988 година. В момент, когато желязната завеса започна да пада, СССР изглеждаше готов да направи демократични промени и комуникацията с американците се почувства като нещо ново и увлекателно.
Бившият ръководител на Ярославския медицински институт Юрий Новиков е бил в Бърлингтън десет пъти. Според него, ако Сандърс все пак се озове в Белия дом, то поне трябва да възстанови нивото на сътрудничество, което съществуваше между страните през последните години на Студената война.
Понякога глобалното мислене на Сандърс като кмет предизвикваше възмущение в родния му град. Някои се оплакваха, че губи време за международни дела, които нямат много общо с Бърлингтън. Но аргументите на политика за ценността на това, което той направи тогава, се приближават до темите на предизборната му кампания днес, отбелязва изданието.
„Не можем да имаме добра полиция, противопожарни служби или отдел за планиране в случай на ядрена война, заяви Сандърс на среща с представители на Ярославъл. - Огромните разходи на двете страни за армията задушават местните икономики."
Превод: М.Желязкова
