Много от членовете на НАТО имат различни възгледи относно основните приоритети в областта на сигурността, така че алиансът показа значителен напредък на военния фронт, докато политическият му компонент изостава много назад. Преди година френският президент Еманюел Макрон разкритикува този недостатък на НАТО, като заяви за „мозъчната смърт“ на алианса и посочи, че предстоят нови предизвикателства и дори заплахи и че НАТО не е готов за тях.
Докато Америка на президента Доналд Тръмп загърби алианса, според Макрон Европа трябваше да се научи да мисли като независима геополитическа сила, способна да действа независимо от Вашингтон. Според бившия заместник-генерален секретар на НАТО Роуз Гьотемюлер, лидерите на алианса са приели това предизвикателство по време на срещата си в Лондон през декември миналата година и са започнали проучване, за да покажат дали алиансът може да постигне повече. Резултатът беше доклад, наречен „НАТО-2030“, в който участваха експерти от всички страни от алианса. В него са изложени редица препоръки, които ще помогнат на НАТО да се върне на правилния път и ако бъдат чути, членовете на Алианса ще могат не само да погледнат по нов начин стратегическата концепция на НАТО, но и непосредствено да дадат отпор на бъдещите глобални предизвикателства.
Както посочва Гьотемюлер в статията си за Politico, едно от най-големите предизвикателства е атмосферата на засилено съперничество, в която Русия - като военна сила - продължава да нанася ущърб на периферията на НАТО. Друго сериозно предизвикателство, което се обсъжда в доклада, е възходът на Китай, който е все по-активен в Европа. Пекин си купува контрол над транспортната инфраструктура по начин, който може да попречи на свободата на действие на НАТО.
Докладът отбелязва, че алиансът трябва да търси възможности за сътрудничество и с двете страни. Що се отнася до Русия, старият подход трябва да остане в сила: алиансът трябва да осъзнава необходимостта от възпиране и отбрана, но в същото време трябва да търси възможности за взаимодействие. Що се отнася до Китай, алиансът трябва да разработи политически подход, фокусиран върху евроатлантическото пространство, който отчита новата роля на Китай в света.
Докладът също така очертава как алиансът може да адаптира процесите си на вземане на решения, за да успее в тази нова стратегическа среда. Силата на НАТО трябва да се акцентира върху консенсуса, но от време на време съюзниците все още могат да изберат по-гъвкав подход, който ще позволи на някои членове на алианса да заявят желанието си да участват в мисии, към които други членове може да не желаят да се присъединят.
Гьотемюлер е сигурна, че подобни коалиции в рамките на НАТО могат да бъдат мощен инструмент за добре планирани операции, като по този начин се облекчава военната тежест върху големите членове на алианса като САЩ, Обединеното кралство и Франция.
„Така година по-късно Макрон получи отговор на изявлението си: Мозъкът на НАТО не е мъртъв и сега той мисли здраво за бъдещето. Авторефлексията на НАТО е добра новина за Джо Байдън, който скоро ще встъпи в длъжност. Той твърди, че НАТО може да се превърне в по-автономен и ефективен съюз, който е по-малко зависим от американската военна мощ. Такъв съюз ще бъде готов да защитава своите интереси в света и да подкрепя Съединените щати, ако е необходимо.“, заключава авторът на статията.
Превод: М.Желязкова
