/Поглед.инфо/ При Тръмп САЩ използват санкции твърде често и безразборно, пише наблюдателят на Washington Post Фарид Закария. Според него подобна несистемна злоупотреба с икономически натиск може да отблъсне дори съюзниците на Вашингтон и да подкопае международното господство на долара.

При администрацията на Тръмп САЩ се оттеглиха от толкова много международни споразумения, нарушиха толкова много устои и разгневиха толкова много съюзници, че е невъзможно да се игнорира възникналото недоволство. Но един конкретен подход може непоправимо да навреди на статута на Америка като свръхдържава: безразборното използване на санкции и злоупотреба с тях, пише наблюдателят на Washington Post Фарид Закария.

САЩ използват санкции от десетилетия, каза той. Но през последните години те се увеличиха драстично, особено при сегашния президент. Той наложи повече от два пъти повече санкции годишно от двамата си предшественици, включително 700 санкции срещу Иран, приети в един и същи ден през 2018 г.

Широките санкции срещу Иран и Венецуела предизвикаха безпокойството на върховния комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет. Тя предупреди, че тези ограничения поставят здравните системи в тези страни на ръба на унищожението и застрашават живота на милиони обикновени хора.

Но Тръмп прилага санкции не само срещу „враговете“ на Америка. Той заплашва с тях такива партньори на Вашингтон като Ирак и Турция, обещавайки да унищожи икономиките на двете страни, ако не направят това, което той изисква, обръща внимание Закария.

По-рано този месец трима съюзници на Тръмп в сената изпратиха писмо до немския пристанищен оператор в Балтийско море със заплаха за "смазващи правни и икономически санкции", ако той продължи с проекта за газопровода "Северен поток - 2". Заплахите предизвикаха възмущение в Германия - висши политици обвиниха САЩ в "изнудване" и "неоимпериализъм".

Според журналиста е напълно разбираемо защо Вашингтон гравитира към санкциите като предпочитан инструмент на външната политика. Те изглеждат като безплатен начин да накарате държавите да променят курса си. Те не изискват нито участието на войски, нито отпускането на големи количества чуждестранна помощ. Те ви позволяват да изразите неодобрение и да изобразите дейност без трудни избори и жертви.

Всъщност санкциите имат своята цена. Както при тарифите, средният американски потребител плаща тази политика, но разходите се споделят между гражданите. И въпреки че ограниченията могат да причинят „реална болка“ на целите, те рядко са били ефективни за постигане на задачата, която често е фундаменталната - смяна на режима. Правителствата на Куба, Венецуела, Иран и Северна Корея остават на власт след десетилетия санкции, заяви Закария.

Независимо от това Америка при Тръмп все по-често прибягва до санкции, като се възползва от укрепването на финансовата си система. Нарастващата взаимосвързаност на световната икономика увеличи нуждата от единна доминираща валута и доларът започна да играе своята роля.

В резултат на това, когато САЩ налагат „вторични санкции“ на всеки, който прави бизнес с намиращ се под санкции субект, това може да ограничи достъпа на целта до международни транзакции. С други думи, когато Вашингтон едностранно се оттегли от ядрената сделка с Иран и отново наложи санкции, Ислямската република до голяма степен беше отрязана от международната икономика.

„Това е необичайна сила и Вашингтон не трябва да я използва лекомислено. Натискът на САЩ причинява голям дискомфорт дори сред съюзниците му. Колкото повече Вашингтон злоупотребява с властта си, толкова повече усилия се полагат за намиране на алтернатива на хегемонията на долара.“, отбелязва Закария.

Според журналиста Русия и Китай отдавна се опитват да намерят начини да заобиколят „контрола на долара“. Европейците, "вбесени" от санкциите срещу Иран, сега правят същото. Досега те се въздържаха от най-крайните варианти, като национализиране на банковата система SWIFT, но вече са създали алтернативен механизъм INSTEX, въпреки че до момента неохотно го подкрепят.

„Но колкото повече Тръмп прибягва до санкции като едностранна бухалка и колкото повече ги използва, за да изглежда твърд, вместо да изпълнява всеобхватна стратегия, толкова повече други страни ще се възмущават от Съединените щати и ще отвръщат на удара. Това е реалната цена на санкциите.“, предупреждава авторът на статията.

„Мощта на долара остава една от най-силните страни на Америка. Изправен пред предизвикателството COVID-19, Вашингтон има важно предимство: той може да издава дълг в собствената си валута, която е световната резервна валута, без страх от хиперинфлация или обезценяване. Но ако един ден тази привилегия се изпари, ударът ще бъде незаличим и ние ще погледнем назад към злоупотребата с този скъпоценен ресурс и ще съжаляваме, че не сме били по-внимателни с него.“, заключава Фарид Закария.

Превод: М.Желязкова