Но не си струва да представяме желаното като действително. Истинското освобождение на Африка все още не се е случило. Сменили са се единствено формите на колониализъм - от преки на косвени, от политически на културни и икономически, от биологичен расизъм към цивилизационен. Африка все още не е свободна. Тя, както и преди, е колония на западните страни, които си съперничат помежду си за влияние над Черния континент.
Когато колониалните режими си заминават от Африка, те оставят след себе си най-страшното - политически общества, създадени изкуствено и разделени от произволни граници. Тези граници са наследството на борбата на колониалните европейски държави помежду им. Те нямат никакво отношение към реалната съдба на африканските народи, към тяхната цивилизация и култура, племена и религии.
По същия начин националните държави са просто продължение на колониалните администрации. Това е нова форма на външно управление, а не истински суверенитет.
Освен това деколонизацията се съпровожда от още по-страшна колонизация на съзнанието. Африканските народи са накарани от европейците да забравят своите култури и ценности, своите традиции и вярвания. Традиционното общество на Африка е унищожено, съзнанието на африканците е заразено от Модерна, индивидуализма, материализма, технокрацията, чисто количествените науки. И това е най-сериозното предизвикателство: за да получи истинска свобода, Африка трябва да освободи съзнанията на своите народи. Африка се нуждае от дълбока деколонизация. Деколонизация на африканския Ум, на африканския Логос.
В съвременна Африка и държавите, и режимите, и политическите системи, и икономическите модели, и самосъзнанието на обществата, са просто продължение на робството. Всичко това е дълбоко чуждо на духа и ритъма на Африка. Затова трябва да бъде променено радикално. Както казва младият лидер на съвременния панафриканизъм и безстрашен герой на африканския континент Кеми Себа: Африка или ще бъде единна и суверенна, или изобщо няма да я има.
Африка трябва да изкорени от себе си роба на белия човек - в политиката, културата, икономиката, самосъзнанието. Африка има своята съдба и исторически път.
Освобождаването на Африка предстои. Затова и сегашният празник е празник на бъдещето, което все още не е настъпило, но трябва да настъпи. Африканските народи трябва да завоюват своята свобода в отчаяна битка против глобализацията, либерализма и новите форми на скрита колонизация.
В това справедливо дело на Африка може да помогне възстановяващата своята световна роля Русия. Нали днес Русия е против западната глобалистка хегемония и се сражава за многополюсен свят. А в такъв многополюсен свят Африка трябва да стане свободен и независим полюс. Затова свободата на народите на Африка от диктатурата на световния либерален елит е включително и наша борба, наша цел, наше признание.
Превод: В. Сергеев
