/Поглед.инфо/ · Популизмът често се тълкува като липса на последователна политическа идеология, нещо, което попада извън идеологията на глобалните елити.
· Антилибералните идеологии - национализмът (антилиберализъм отдясно) и комунизмът, социализмът (антилиберализъм вляво, социалдемокрация) не са популистки, защото тези светогледи са идеологически победени от либерализма.
· Популизмът е враг на либерализма, това е нелиберална политика, която не е националистична (фашистка), нито социалистическа, нито комунистическа. Но либералите не могат да признаят съществуването на каквато и да е антилиберална идеология извън фашизма и комунизма и те поставят стигма върху популизма.
· Популизмът е не само отхвърляне на либерализма, но и въстание срещу подобен светоглед.
· Либерализмът става все по-тоталитарен, той не позволява никаква демокрация. Либералните елити узурпират властта и наричат популисти всички, които поставят под въпрос тази власт.
· Обаче народът е източник на властта, думата „народ” е равнозначна с “Попул”, това е понятието на Ренесанса и тогава думата попадна в конституциите на Новата ера. Но постепенно започна да се тълкува различно, концепцията беше узурпирана: либералите започнаха да тълкуват това като набор от индивиди. Това обикновено противоречи на възрожденската или античната концепция за народа.
· Популисткото въстание днес е връщане на народа към неговите юридически, конституционни права. Във всяка съвременна идеология народът всъщност не съществува, има само неговото тълкуване.
· Да бъдеш либерал днес, член на либералния елит, означава да си престъпник, узурпатор. Това е противоконституционен акт.
Превод: В.Сергеев