/Поглед.инфо/ Изборите в Русия приключиха. Това е хубаво. Сега можем да се върнем към външните въпроси. Именно външната политика има истинско значение. И в тази външна политика в пълен ход текат наистина значими и важни промени.

Пред очите ни се руши еднополюсният глобален свят. Той се движи по низходяща траектория от доста време (от 11 септември), но именно в тази ключова 2021 година в самия разгар на приключващия КОВИД-19 се случват някои символични събития, правещи необратим края на еднополюсността.

Още Тръмп беше съгласен с многополюсния ред, настоявайки единствено за особен статут на САЩ. Това беше напълно рационална и отговорна програма. Но Тръмп всъщност беше свален. И го направиха фанатичните привърженици на глобализма, с който Тръмп воюва вътре в държавата си.

При поддръжката на глобалистите Байдън се добра до властта и обяви “Голямото нулиране”. Има предвид завръщането към “златното” (за глобалисти и либерали) последно десетилетие на ХХ век. Видите ли, глобализацията имала някакви проблеми, но сега оперативно ще бъдат отстранени, ще бъдат поставени на място всички претенденти за многополюсност и ще продължат да управляват над човечеството, въвличайки го все по-дълбоко и по-дълбоко в своята безумна, почти открито сатанинска, програма.

Байдън замахна и Киев насочи войски към Донбас, демонстрирайки решимост да “обсади руснаците”. Но само Москва трябваше да проведе невинни маневри на своя територия и Вашингтон включи задна. Не говорим за Киев, той не е субект. Отложиха и “Голямото нулиране”.

И следва позорното бягство на САЩ от Афганистан, когато след 20 години жестока окупация американците дори се успяха да опаковат своите вещи (включително военното оборудване) и достойно да изведат колаборационистите. И накрая Байдън изстрелва ракета към автомобил с деца и се хвали с това. Дори Псаки пребледня след простотиите, които трябваше да плямпа. Афганистан е пълен позор за Америка.

За да покаже, че все пак е някой, жалкият куфал Джо провъзгласява англосаксонската ос АУКУС, своя договор с Австралия и зачерква с един замах на перото и френските и италианските (впрочем, за тях забравят често) военни доставки (на които Париж и Рим здравата разчитат), и самото НАТО. В отговор следва безпрецедентното отзоваване на френския посланик от Вашингтон. ЕС разбира това така: властите в САЩ просто полудяха.

Сега да видим какво се случва в самите Щати.

На първо място Байдън действа на фона на това, че половината от населението на страната му искрено го мрази (за откраднатите избори и нетърпимостта срещу либералната диктатура) и каквото и да направи, се приема на нож. И само да отстъпи някъде - а в Афганистан и Австралия, да не говорим вече за напълно провалената ситуация с мигрантите на южните граници на САЩ, той не само че отстъпи, но многократно и показно се изложи - неговите опоненти незабавно го подхващат и започват да му готвят импийчмънт.

Но това е само половината проблем. Самите глобалисти, подкрепящи Байдън, се делят на десни и леви, на ястреби неоконсерватори и ултрадемократи, подкрепящи ЛГБТ-идеологията и “културния марксизъм”. Неоконсерваторите са бесни от оттеглянето от Афганистан и също от обещанията на Байдън да изведе войските от Близкия изток - преди всичко от Сирия и Ирак. В съвкупност с явния страх в Украйна, Байдън вече направи всичко възможно, за да отблъсне от себе си половината поддържащи го елити - ястребите.

На пръв поглед левите глобалисти трябва да се радват. Да, като цяло те се отнесоха снизходително към изтеглянето на войските от Афганистан, макар и никой в САЩ да не се осмели да оправдава начинът, по който това стана.

И тук Байдън си спомни за неоконсерваторите и създаде нов стратегически съюз на англосаксонците - АУКУС, като безцеремонно изрита Европа. Това го прави под егидата на надигащата се война с Китай в Тихия океан. Тук левите глобалисти се възмутиха. ЕС няма нищо против Китай, а левите глобалисти в самите Щати се опитват дори да използват икономическия възход на КНР в своите стратегии. Въпреки това Байдън не обърна внимание на това и създаде АУКУС. Такъв удар по НАТО на фона на укрепването на суверенитета на Русия и на Китай, на все по-голямата самостоятелност на Турция, Иран, Пакистан, а също така на отделните арабски и африкански държави (серията от преврати в Африка е също интересно явление, което изисква геополитическа оценка) - води до рязкото отслабване на глобалния либерален елит, пред очите ни разделящ се на англосаксонци/европейци и прочее забравени “съюзници”.

Така Байдън вече успя да разочарова както десните, така и левите глобалисти, при на фона на нестихваща конфронтация с Тръмпистите, които се озоваха в позицията на жестоко потъпквана опозиция. Когато Байдън се прави на ястреб и прави крачка към неоконсерваторите, той нанася удар по левите глобалисти. Когато, напротив, той се опитва да бъде гълъб, десните глобалисти изпадат в ярост. Ако Джо Байдън не губи в такава ситуация, тогава кой?

Тази ситуация е уникална. Никога през последните десетилетия политиката на САЩ не е била толкова противоречива, непоследователна и откровено провалена. Това е най -важното. Днешната Америка никога не е била толкова слаба. И от това трябва да се възползваме. Тръмп продължи да премахва глобализацията от дневния ред и да се фокусира върху американските проблеми, съзнателно и отговорно. И той се договаряше силно по всеки въпрос с представители на нарастващата мултиполярност. Байдън, парадоксално, се оказа още по-полезен за различните полюси - той просто бързо унищожава Америка и колкото повече глобализмът агонизира, толкова по-ясно човечеството вижда слабостта на този, който наскоро заяви, че е безспорен лидер. За да бъдем реалисти (тоест малко цинични), тогава такъв слаб и безпомощен враг като Байдън е по-добър от такъв рационален и самосъзнаващ се партньор като Тръмп. Разбира се, Байдън за САЩ е чисто зло и епичен провал. Но за всички останали... добре, добре, добре. Старият Джо започва да ни е приятен по някакъв начин ...

Това е, което Русия сега трябва активно да използва. Бързото падане на американската глобална хегемония освобождава огромни възможности по света - територии, държави, народи, цели цивилизации. По инерция някой може да се страхува от англосаксонския съюз - казват, че Великобритания се завръща, сега те ще обединят сили със САЩ и страните от Британската общност и ще възстановят колониалната си власт. (Ще говорим за по-сериозния проект КУАД в отделна статия.) Кой ще възстанови това? Великобритания отдавна е престанала да бъде субект. За Австралия няма какво да се каже. Между другото, финансовото и дори демографско присъствие на Китай в Тихия океан вече е гигантски фактор по значение. Хегемонията се свива и отстъпва навсякъде. Има шанс за Великия континентален проект от Лисабон до Владивосток (в духа на Тириар-Путин), и за руско-китайския евразийски съюз, и за нов кръг от отношения между Русия и ислямския свят, и за навлизане в Африка и Латинска Америка.

Америка отстъпва. Трябва да напредваме.

Това изисква стратегия, решителност, воля, концентрация на сили. И най -важното е, че изисква идеология. Голямата геополитика изисква големи идеи. Сега - докато идиотът е на власт в Съединените щати - Русия има исторически шанс не само да направи многополюсността необратима, но и драматично да разшири зоната си на влияние почти в световен мащаб. Хегемонията изчезва. Да, това е ранен дракон и все още може да удари силно и болезнено. Но това е агония. Тоест човек трябва да бъде внимателен с фантомните болки на империализма, но и да не губи време. Трябва да се подготвим за контранастъпление. Това е нашият исторически шанс. Би било престъпление да се пропусне. Нашата империя падна през 1991 г. Днес е техният ред. И нашият дълг е да се върнем в историята като напълно суверенна и независима геополитическа единица.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели