/Поглед.инфо/ Началото на 2020 г. бе белязано не само от аномалии във времето по света, но и от невероятна плътност на други много шумни събития, всяко от които носеше заплахата за бедствие - и не само климатични, за каквито охотно се обсъждаше на 50-ия форум в Давос, с коали, кенгурута и Грета Тунберг в ролята на „зелената Жана д'Арк”.
Убийството в Багдад на генерала от КСИР Касем Сюлеймани, за което президентът на САЩ Доналд Тръмп пое отговорност, както и ответните ракетни атаки на Иран, насочени към американските военни бази в Ирак, бяха възприети по целия свят като реалната възможност за Трета световна война, с „ ядрен Армагедон“ на финала.
Условията на „прекратяване на огъня“ между Америка и Китай на фона на внезапното изпадане на СТО в неизлечима парализа - показаха колко условни са както глобалността, така и свободата на съвременната „пазарна икономика“. Политиката за санкции, първоначално насочена срещу „страните-изгнаници“, които не признават диктата на Съединените щати, сега е насочена срещу всички партньори и съюзници на Америка.
Измененията в Конституцията от 1993 г., предложени от президента Владимир Путин, и промяната на правителството на Дмитрий Медведев показаха, че Русия вече не иска да се примири с международното статукво на еднополюсния свят “Пакс Американа”, възникнало след разрушаването на Съветския съюз и установено след разстрела на Върховния съвет, не само де факто, но и де юре.
И накрая, загадъчното огнище на коронавирусната инфекция, внезапно обхванала най-многочислената страна на света, КНР, която вече е излязла на първо място и по величина на националната икономика, изглежда като предупредителен избор засега на все още не напълно идентифицирани сили, които в случай на неподчинение заплашват човечеството със значително по-смъртоносна масова пандемия, чиито жертви могат да станат милиарди.
И не говоря з "постоянните" екологични, финансови, енергийни и други видове кризи, които засягат съвременната цивилизация. С други думи, световната история не само се е ускорила , но почти навлезе в прословутата „бифуркационна точка“ или по-скоро в зоната на „привличане на системите“, където предишните закони престават да съществуват, а пространството и времето придобиват коренно различни свойства.
На прага на този „хоризонт на събитията“ на 23 януари беше направено предложение от устата на президента на Русия да се проведе среща на лидерите на постоянните държави-членки на Съвета за сигурност на ООН с право на вето. Мястото и времето за това предложение бяха избрани перфектно: международният форум в Израел, посветен на паметта на жертвите на Холокоста и 75-годишнината от освобождението на концентрационния лагер "Освиенцим". Тоест световните медии и политически лидери просто нямаха никакъв шанс да „не забележат” или „премълчат” думите на Путин - още повече, че борбата срещу нацизма, антисемитизма и тероризма беше наречена основната тема на тази досега хипотетична среща.
Успоредно с това „стопанинът на Кремъл“ създаде много печеливш плацдарм срещу опитите за лишаване на Русия от статута на страна-победител във Втората световна война: антисъветска и антируска истерия, в челните редици на която са Полша, Украйна и прибалтийските републики, преувеличаваща темата на прословутия пакт Молотов-Рибентроп, сега практически е напълно неутрализирана от темата за сътрудничество между местните колаборационисти и Третия райх на Хитлер по време на Втората световна война, включително и за Холокоста.
Путин първо разсекрети документите, свързани с тази тема, което предизвика истински шок за официална Варшава, като в същото време даде да се разбере, че това е само малка част от архивните данни, с които разполага Русия. В същото време Путин спомена за „стотиците хиляди“ хора от различни националности, загинали в "Освиенцим" (официалната цифра е само 1,4 милиона евреи) и пътува от Йерусалим до Витлеем, за да се срещне с палестинския лидер Махмуд Абас.
Всичко това свидетелства , че Русия вече не възнамерява да спазва условията на Вашингтонския консенсус и се стреми към ново световно статукво, което тя предложи да обсъди - засега в рамките на Голямата петица. И това предложение очевидно е от категорията на онези, които не могат да бъдат отхвърлени. Над тях можете само определено - не много дълго - време да се мисли и да се даде ясен отговор.
Русия оцеля след своята катастрофа тридесет години по-рано от останалия свят. И сега тя по-добре от всеки знае какво и как да направи, за да спаси себе си и всички останали.
Превод: В. Сергеев