Освобождаването на Ахмед Рабани беше обявено в петък от Reprieve, неправителствена организация за правата на човека. Рабани беше единодушно одобрен за освобождаване от Съвета за периодичен преглед на затвора, съставен от висши служители от шест американски агенции, включително Държавния департамент и Министерството на вътрешната сигурност.
Дългият път на Рабани през мекото на системата за сигурност на САЩ след 11 септември започва в Карачи, Пакистан, през 2002 г. Сбъркан с издирвания терорист Хасан Гул, таксиметровият шофьор е арестуван от пакистанските власти пред жилищния комплекс на Гул и предаден на американския персонал в страната.
Информацията, събрана от арестуван на същия ден сътрудник на Рабани, беше използвана за арестуване на няколко заподозрени оперативни служители на Ал Кайда, включително предполагаем член на сигурността на Осама бин Ладен. Въпреки това Рабани никога не е бил обвинен в престъпление и не се смята, че е замесен в тероризъм.
Въпреки това той прекара повече от 545 дни след ареста си, измъчван в „черния лагер“ на ЦРУ в Афганистан. Изтезанията, наложени там на Рабани, са описани подробно в доклада за изтезанията на Сената на САЩ от 2014 г. и включват дълги периоди на оковаване на ръцете му, които са били протегнати над главата, в агонизираща позиция, която кара Рабани да се опита да отсече ръката си, за да прекрати болката.
Свидетелства на множество задържани, държани в един и същ затвор на ЦРУ, описват постоянен мрак, килии, наводнени с екскременти и заразени с паразити, побои, лишаване от сън, погребване в симулирани гробове, събличане голо и обливане със студена вода и отказване на места за къпане в продължение на месеци.
Според Reprieve, разпитващите на Рабани са знаели, че „те са хванали грешен човек“, но въпреки това са го измъчвали. След повече от година в съоръжението на ЦРУ, Рабани е преместен в лагера за задържане на Гуантанамо на територията на САЩ в Куба. Той щеше да прекара следващите 17 години там, без обвинение или дата на съдебен процес.
Случаят му привлече международно внимание и през 2018 г. Рабани написа публикация, публикувана в Los Angeles Times, описваща физическо и сексуално насилие от охраната, насилствено хранене и многократни гладни стачки в знак на протест срещу условията на неговото лишаване от свобода.
В публикацията Рабани казва, че страда от „стомашни проблеми, толкова остри, че не мога да консумирам твърда храна, без да повръщам кръв“, и му е отказана смилаема храна.
Условията в Гуантанамо са навредили на психичното здраве на Рабани.
„Няма сутрин и вечер“, пише той. "Има само отчаяние."
„Пускането на Ахмед отдавна е закъсняло“, казва адвокатът на Марк Махер на Reprieve .
„За тези от нас, които го подкрепихме, чувството е на облекчение, смекчено с тъга за всичко, което е загубил... но няма да празнуваме, докато той не се върне със семейството си в Пакистан и не може да прегърне своя 19- годишен син за първи път", продължава адвокатът.
От 780 души, задържани в залива Гуантанамо след откриването на съоръжението през 2002 г., 732 са били прехвърлени другаде или освободени, 38 остават там, а девет са починали в ареста. Президентът Джо Байдън обеща да затвори прословутия затвор преди да напусне поста си - обещание, което беше дадено, но не спазено от бившия му шеф Барак Обама.
Превод: СМ
