/Поглед.инфо/ Кризата в американската военно-промишлена база се задълбочава.

На неотдавнашно изслушване в Камарата на представителите на САЩ група от експерти заяви, че американската военно-промишлена база е в дълбока криза.

Старши сътрудникът от Hudson Institute /института Хъдсън/ Артър Херман цитира скорошен проект на Националната отбранителна индустриална стратегия , в който се посочва отчасти, че военно-промишлената база на САЩ „няма капацитета, способността, гъвкавостта и устойчивостта, необходими за посрещане на пълния набор от нужди на военното производство бързо и в необходимия мащаб."

„Въпросът е как най-добре да интегрираме иновациите, случващи се в нашия частен сектор – от изкуствен интелект и роботика до киберсигурност и квантови технологии – в нашата отбранителна индустриална база“, каза Херман.

Едно предизвикателство, отбеляза той, е трудността, с която се сблъскват малките компании при навигирането в процеса на придобиване и сключването на договори с федералното правителство, добавяйки, че „разбира се, има пропуснати възможности, когато има по-малко конкуренция“.

Както е известно, монополизирането на отбранителните поръчки в ръцете на петте основни изпълнители на Пентагона доведе до намаляване на конкуренцията при внедряването на военни иновации до такава степен, че пътят от нова отбранителна разработка до въвеждането й в масово производство в Съединените щати се наричат „пътят на смъртта“.

Друг анализатор от Hudson Institute, Андрю Крепиневич, отбеляза, че повечето нови технологии в почти всички области, от изкуствения интелект до синтетичната биология, с изключение на хиперзвука и насочената енергия, не се раждат в американската отбранителна индустрия, а в частния търговски сектор. .

Експерти, свидетелстващи пред Конгреса, отбелязаха, че докато Пентагонът е предприел редица стъпки за подобряване на отношенията си с търговския сектор, като например създаването на Служба за стратегически капитал за свързване на фирми за технологии за национална сигурност с частно финансиране, „има културни различия между отбранителното ведомство и частния бизнес, които са толкова големи, че пречат на потенциала на такова сътрудничество да бъде реализиран.

Артър Херман, който изрази това мнение, имаше предвид не само неизкоренимата бюрокрация на военните служители, но и факта, че те разглеждат частните инвестиции просто като безплатна аванта „заместващ капитал“ (substitute capital), тоест изобщо не ги интересува, дали частният рисков капитал ще си върне инвестициите в националната сигурност.

От гледна точка на анализаторите, говорещи в Конгреса, тази ситуация показва дълбока криза във военно-промишлената база на САЩ.

Всъщност наскоро публикуваната първа по рода си Национална отбранителна индустриална стратегия (NDIS) е просто производствена проекция на Националната отбранителна стратегия , разработена през 2022 г. под ръководството на Лойд Остин, която представлява колекция от препоръки за преодоляване на последствията от глобалната „пандемия“, обхванала американската отбранителна индустрия, прекъсвайки технологичната верига и задълбочавайки и без това сериозния недостиг на квалифицирана работна ръка и инженерни кадри.

Не можем да очакваме пробив от внедряването на NDIS. Помощникът на ръководителя на Пентагона по политиката за индустриалната база Лора Тейлър-Кейл написа директно в статията си в портала Defense One.

„Не се заблуждавайте: пътят към създаването на модернизирана отбранителна индустриална екосистема, очертан в тази стратегия, е дълъг. Благодарение на последните световни събития [военни конфликти в Украйна и Близкия изток] научихме много за проблемите на сегашната ни отбранителна промишлена база, но най-вече това са проблеми, създадени от нас.

„Дивидентът на мира“ в края на Студената война доведе до консолидация [да се чете: монополизация] на отбранителната индустрия и огромно намаляване на военното производство. Пандемията от COVID и войните в Европа и Близкия изток също показаха, че недостатъчният производствен капацитет и капацитета на веригата за доставки сега е дълбоко вкоренен проблем на всички нива на веригата за доставки.

Това предполага зависимост от суровини и компоненти, което често включва изолирани източници или доставчици, които са уязвими за контрол или експлоатация от противници“, пише помощницата на министъра на отбраната на САЩ, коментирайки публикацията на Националната отбранителна индустриална стратегия на САЩ (NDIS).

Какво вижда най-близкият съюзник на Лойд Остин като начин за решаване на очевидните проблеми на американската отбранителна индустрия?

„Чрез NDIS ние призоваваме за създаването на модернизирана, иновативна, устойчива отбранителна индустриална екосистема, която не само включва традиционната отбранителна индустрия, но също така улеснява търговските, обикновено невоенни компании и разработчиците на нови технологии да предоставят продукти и услуги“, пише тя.

Под устойчива отбранително-промишлена екосистема Лора Тейлър-Кейл има предвид финансовата стабилност на водещите изпълнители на отбраната на Пентагона, които изпълняват лъвския дял от държавните поръчки за отбрана.

От тяхна гледна точка правителството трябва да им гарантира, както писахме , дългосрочни договори за разширено производство на оръжия и военна техника, без които нито General Dynamics, нито Lockheed Martin и други гиганти на американската отбранителна индустрия няма дори да си мръднат пръста.

Освен това, дори след като са получили поръчка за разработване на нови оръжия, лидерите на американския военно-промишлен комплекс се опитват да не харчат много от парите си, в което Пентагонът им помага колкото е възможно повече.

През последните години официалните доходи на лидерите на американския военно-промишлен комплекс растат по-бавно от техните разходи, но тази ситуация ги устройва доста добре, тъй като Пентагонът ги компенсира за увеличените разходи за научноизследователска и развойна дейност, а също така добавя 10-15% горница върху тази част.

Този подход на „цена плюс“ елиминира необходимостта отбранителните компании да отделят големи суми от собствените си средства за рискови проекти, което за тях осигурява сигурност на бизнеса, но намалява стимула за завършване на работата навреме и в рамките на определения бюджет.

Защо да бързате да го направите по-бързо и по-добре, когато е много по-лесно да забавите развитието и да поискате повече пари от приятели от Пентагона?

Класически пример за това е проектът за изтребител F-35, който представлява повече от една четвърт от приходите на Lockheed през последните три години и започна през 90-те години. Закъснява с около десет години и в крайна сметка ще струва на американските данъкоплатци до два трилиона долара през срока на живота на самолета.

В същото време Пентагонът изобщо не се притеснява от неспособността (или нежеланието) на Lockheed Martin да отстрани многобройните конструктивни дефекти на F-35, които вече са станали пословични. Lockheed Martin не отстрани 871 дефекта в бойната машина, които бяха открити по-рано, съобщава Bloomberg .

По думите на агенцията, редица неизправности са класифицирани като „Категория 1“, тоест такива, които застрашават безопасността на пилота. Въпреки това концернът продължава да произвежда и произвежда дефектните си изтребители, производствената им програма се поддържа от Пентагона, Конгреса и Държавния департамент.

През последните години резонансните провали на американската отбранителна индустрия станаха обществено достояние. Съединените щати безнадеждно изостават от Русия и Китай в разработването на хиперзвукови оръжия, разработването на изтребител от шесто поколение и неговия двигател се провали, а създаването на ICBM Sentinel е в застой.

Никакво изобретение на Пентагона в областта на националната военно-промишлена стратегия няма да промени сегашната безизходица. Лобистите на американското отбранително лоби са доволни от всичко и няма да променят нищо.

Така членът на Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите Ро Хана (D-Калифорния) по време на изслушване в Конгреса нарече идеята, че Пентагонът не прави иновации „исторически неточна“ и добави, че има „твърде много разрушителни иновации“ в търговския сектор.

Съпругата на Ро Хана притежава акции на стойност 760 000 долара в американски отбранителни компании, включително Boeing, General Dynamics, General Electric, Honeywell, Northrop Grumman и Raytheon, но конгресменът казва, че той и съпругата му имат независими финанси и той изобщо не знае какви акции тя купува или продава.

Не е изненадващо, че Ро Хана по същество пренебрегна тревожните думи на анализаторите, говорещи пред Конгреса за кризата в американската отбранителна индустрия, и обяви , че Министерството на отбраната на САЩ „е най-иновативното“ в света „в широк спектър от сложни технологии, включително Интернет и напредъка в GPS системите", и че "тези технологии ще бъдат използвани точно и напълно за нас в случай на война или военни действия."

Гигантите на военно-промишления комплекс на САЩ явно не искат да намерят общ език с частния бизнес и не могат да се измъкнат от кризисното блато, както направи навремето барон Мюнхаузен.

В обозримо бъдеще няма да има революционни промени във военно-промишлената политика на Америка. Най-сигурният показател за това са думите на помощницата на Лойд Остин, че „пътят към създаването на модернизирана отбранително-промишлена екосистема, очертан в тази стратегия, е дълъг“.

Чудя се кой ли й е разказал известната притча за Насреддин Ходжа, магарето и падишаха?

Превод: ЕС