/Поглед.инфо/ Рreppers е синоним на survivalists (сървайвалисти, оцеляващи) – лица, които активно се подготвят за извънредни ситуации, като природни или други бедствия, нарушения на социалния ред, граждански безредици, политически или икономически кризи, за да оцелеят. Терминът е в употреба от началото на 2000-те години (бел.пр.).
След час шофиране по криволичещи черни пътища без мобилен обхват, настигнах пикапа на Джеси Фишър въпреки облаците прах, които се стелеха. Бяхме се насочили към едно и също място – единственото на километри оттук: Ривърбeд Ранч, разрастваща се комуна във високата пустош в западната част на щата Юта, извън обхвата на електрозахранващата мрежа.
Ривърбед не е типично селскостопанско ранчо, а кооператив от 135 съсобственици, чиято единствена цел е да живеят без съвременните масови системи за производство. „Истинското богатство е колко дълго можеш да оцелееш без пари“, казва Фишър, който е един от първите членове на общността. Миналата година той и основателят на комуната Филип Глийсън се съгласиха да ми покажат мястото.
През лятото на 2019 г. Фишър, заедно с още 15 домакинства, полагат основите на кооператив с площ 1245 акра (около 5000 декара), започвайки да осъществяват мечтата си за самоподдържаща се общност. „По време на пандемията имах съседи, които загубиха домовете си поради безработицата. Помислих си, не е ли глупаво да продължаваме да поддържаме проблема. Защо да не го решим?“
Въпреки че този тип мислене е идеалистичен, последният икономически спад показа, че са на прав път. Разрастването на Ривърбед се забави, ала днес около 40 семейства живеят там постоянно. Типичният параноик, който очаква „Денят на Страшния съд“, се подготвя като складира куршуми и консерви в бункер. Ще кажете – маргинална фигура. Но все повече американци проявяват интерес към усвояване на умения за оцеляване в условията на бедствия. През април миналата година фирмата за финансови услуги Finder установи, че броят на американците, които се запасяват за извънредни ситуации, е скочил от 20% през 2020 г. на 29% през 2023 г. Те са похарчили средно 150 долара за нетрайни хранителни продукти, медицински консумативи и каси с вода. Днес не може да включите телевизорите си, без да видите препоръките на популярни риалити предавания за оцеляване като „Сам“ или „Голи и уплашени“, а в социалните мрежи инфлуенсъри на сървайвалисти събират милиони последователи в различни платформи.
Подготовката за бедствия се повишава до голяма степен именно от наличието на реални бедствия: от недостига във веригите за доставка, причинен от COVID-19, климатичната криза, войните в Украйна и Газа, до самотата, предизвикана от технологиите, бягащата дезинформация, неразрешимата политическа поляризация. Все повече хора се питат: по-добре ли е да съм свръхзависим от глобалната индустриална икономика? Ще бъда ли по-сигурен ако отглеждам собствена храна, добивам собствена вода и не съм зависим от сложните системи, които не разбирам?
Хората от ранчото Ривърбед са решили да отговорят на тези въпроси с радикален завой към самостоятелност и устойчивост в малък мащаб. Но докато разговарях с тях, не можех да не си помисля какво оставят след себе си всички с тяхното разбиране.
Разговарям в клуба на общността с Глийсън – 73-годишният основател на Ривърбед. Това е оскъдно обзаведена едноетажна сграда с голямо отворено пространство и старинна машина „Стар Трек“ за игра на пинбол, закътана в ъгъла. Говори с мек, хрипкав глас, който не съответства на твърдото му ръкостискане и ръст на влекач. Забелязах, че носи Apple Watch (устройство за здравословен живот, бел.пр.).
Идеята за Ривърбед Ранч се родила след мъчително преживяване преди десетилетия: бил млад баща на три малки дъщери, живеещи в ремарке в селски парк близо до строителна площадка в щата Айдахо, когато по време на люта зима токът спрял посред нощ. „Питейната вода бе замръзнала, температурата падаше бързо и нямахме начин да нахраним децата“, разказва Глийсън. В тази ситуация той внезапно осъзнава степента на зависимост на семейството му от сложните социални, икономически и технологични сили, които не може да контролира смислено. „Това преживяване пренастрои мозъка ми“, добавя той.
Оттогава Глийсън започва да мисли как да стане по-малко зависим. Изучава пермакултурата – философия, за работа със, а не срещу природата; продължително и внимателно наблюдение, а не продължителен и необмислен труд; разглежда растенията и животните в тяхната взаимосвързаност, вместо да ги третира като продуктова единица. Трупа консерви и изследва общности по света, които живеят извън обхвата на електрозахранващите мрежи. „Започнах да се замислям върху това, което бях постигнал, и тогава чух тих глас: Какво ще направите, ако проблемът продължи две седмици повече от ресурсите, които сте натрупали?“ Ранчото Ривърбед бе отговорът. Заедно с първата група съмишленици си поделят цената на имота и започват да строят.
Глийсън ме разходи из ранчото с пикапа, посочвайки забележителностите, строителните проекти и дългосрочните планове за оползотворяване на необработената земя. Всеки от кооператорите на Ривърбед получава парцел от 2,5 акра (около 10 дка, бел.пр.) който трябва да оборудва с модерна септична система, соларен масив за елзахранване и инфраструктура за отглеждане на храна. Докато минавахме покрай зеленчуковите масиви и къщи, направени от бали сено, Глийсън обясни, че управлението на земеделската кооперация включва всеки да може да споделя храната, която отглежда. Целта е да отглеждаме достатъчно храна, за да могат всички в селището да живеят, в случай че външните ресурси станат недостъпни. На практика повечето жители все още разчитат на външни приходи, за да финансират строителните проекти, както и да купуват храна и консумативи от магазините.
В случай на бедствие, ранчото е сравнително добре подготвено: разполага с медицинска клиника, доброволна пожарна, резервоари с бензин и дизел и градски магазин. Глийсън също сочи импровизирания бетонов възел, който един от жителите изградил като съвместно предприятие с кооперацията. Има дори Църква на светиите от последния ден на Исус Христос, поддържана от доброволци (приблизително 70% от жителите се числят към църквата, но това е отражение повече на традициите на щата Юта, отколкото на религиозен изказ). Няма клетъчно покритие, но благодарение на Starlink на Илон Мъск много жители работят дистанционно, за да се издържат. Все пак, докато не е настъпил апокалипсисът, повечето хора трябва да припечелват нещо.
Глийсън обича да прави нещата по свой начин, но в интерес на дългосрочната стабилност се стреми да поддържа добри отношения с местните власти в окръга. Ривърбед Ранч е на 60 мили от най-близкия пощенски клон и е напълно недокоснат от комуналните мрежи (жителите му са каптирали подпочвените води, изградили са частни соларни системи). Юридическите лица надлежно са регистрирани, спазват се строителните норми, а лицата, укриващи данъци, не са добре дошли.
Присъединяването към общността не е толкова просто, колкото закупуването на парцел земя – новите се интервюират и проверяват от избрани членове на борда за тяхното ниво на ангажираност към начинанието, подходящи умения и надеждност. „Основното, което искаме е хората да са почтени“, казва Глийсън. „Едно от най-важните неща е, когато някой каже, че ще направи нещо, той трябва да вярва, че може да го направи. След като бъдат одобрени, кооператорите внасят по 35 000 долара, за да получат правото на парцел, вода и достъп до комунални съоръжения. Те също имат право да гласуват по определени въпроси и да избират представители, които да контролират поддържането на пътищата и разрешаването на конфликти.“
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
„Когато нещата на юг не вървят страхотно е да видиш какво става тук, или поне не толкова бързо, колкото си мисля, че трябва“, казва Глийсън. Изглежда логично Ривърбед да се нарече „Рreppers общност“, уточнява Колийн – съпругата на Глийсън, в телевизионно интервю през 2021 г.: „Повечето от тях са склонни да приемат, че са от този тип хора.“ Но много от жителите, с които разговарях, настръхват от термина. Подготовката за „оцеляването“ често се свързва с нечестиви мисли или десен фанатизъм. А те гледат на общността като на нещо значително различно от междуособните стрелби, преди края на света.
„Някои са по-настроени за складиране на куршуми, отколкото други неща и това подсказва техния мироглед за правото на силата. Но повечето от нас не приемат това“, казва Фишър.
Моите впечатления от десетината жители, които срещнах, потвърждават казаното от Фишър. Повечето кооператори ми се сториха отдадени, аполитични любители, които искат да изградят по-дълбока връзка със системите на производство, от които зависи животът им. „Всяка група има по малко от всичко“, ми каза Присила Харт, която е нов кооператор и се е преместила със съпруга си в Ривърбед от Огдън, Юта. „Има хора, които искат да се оттеглят след пенсионирането си тук. Има и рreppers. Мисля, че има и любители на конспирацията. Но мисля, че повечето просто искат сами да се грижат за себе си. А всички искаме да сме достатъчно силни, за да може да се справим, ако възникнат проблеми.“
Парцелът на семейство Харт засега е само навес за съхранение и кладенец, но е започнало строителството на къща и септична яма. „Имаме силно желание, макар че ще заровим ръцете си в мръсотия и всичко, което върви заедно със самодостатъчността“, казва Харт. В Огдън семейството гледало пилета и градина, но искали по-дълбоко да се отдадат на свободен живот. Единственият проблем били парите. Дори в общност, която има за цел да бъде самодостатъчна, повечето жители не могат да избягат от необходимостта да печелят пари, за да изкарват прехраната си. И Пресила, и съпругът ѝ са работели в сферата на медицината, която е трудно да се упражнява дистанционно. Но Харт ми каза, че планират да развият бизнес, който може да се управлява от дома.
„Наистина ни харесва концепцията за отдалечената общност, без да си зависим от електрозахранващата мрежа. Когато живеехме на село, не бе задължително да имаме много съседи и близки хора, освен ако не си там от дълго време,“ казва Харт.
Много жители споделят нейното мнение: те се преместват в Ривърбед, защото искат да живеят близо до други хора, които също искат да бъдат по-малко зависими от политическите, икономическите и социалните структури. Харт сочи неясното усещане за надвиснала социална нестабилност като основен фактор. „Колкото по се научите да се грижите за себе си и да не разчитате на правителството, толкова по-добре.“
Сара Везани идва в Ривърбед със съпруга си през ноември 2020 г. Професионален инженер-химик, тя бе станала скептична към продуктите, създавани в съвременното химическо производство като пестициди и микропластмаси и искаше да живее далеч от това, което считаше като все по-токсична среда в градовете и земеделските райони. „Добре е, когато науката показва как някои неща работят, но в много случаи обърква това, което вече добре е създадено“, казва тя в интервю за Fox News. „Искам да бъда искрена. Искам да живея с цел и наистина да се чувствам добре, когато съм свързана със земята.“
Срещнах жена, която е дошла в общността, за да реши дали си струва да се премести. В продължение на години, заедно със съпруга и дъщеря си, Британи е инвестирала самодостатъчен енергиен източник, извън електрозахранващата мрежа, в еко фермата на семейството в Небраска. „Открих подкаста „Оцеляване“ вероятно преди около 13 години и това ме накара да осъзная нечестивата природа на нашето правителство“, каза Британи, имайки предвид подкаст за оцеляване, който смесва екофермерските съвети с уроци за леене на оловни куршуми. Имала е резерви дали Ривърбед би бил осъществим вариант, тъй като семейството ѝ се нуждаело от достатъчно пасища за добитъка. Бе обнадеждена, че има това, което е търсила: „Атмосфера на общностно настроение, което все още не е под натиска на правителството. Но ако няма достатъчно хора, има тенденция да се разпадне.“
Може би повече от всяко бедствие, кооперативът Ривърбед се надява да се справи и с кризата на доверие в Америка. През 2023 г. едва 16% от респондентите в проучване на института Pew Research казват, че вярват, че правителството прави това, което е правилно. Този резултат бележи историческо ниско ниво на доверие. Докато 79% от американците имат „твърде малко“ или „повече от твърде малко“ доверие един към друг; а 64% смятат, че „нивото на доверие на американците един към друг спада.“
Въпреки недоверието към правителството и другите абстрактни властови структури, доверието е основен принцип, който Глийсън има предвид като цел, насърчаваща жителите в Ривърбед. Той се надява чрез преструктуриране на обществото в по-малки мрежи на взаимоотношения, Ривърбед може да се превърне в уютно място за отглеждане на деца в безопасна семейна среда и силни връзки със земята. Вече 52 са децата на семействата-кооператори; макар не всички да живеят постоянно, две са родени там.
„Тук става дума за деца“, каза Глийсън. „Вярваме, че ако научите хората как да научат другите да ловят риба, може да нахраните цяла нация.“
В тези нестабилни и несигурни времена лесно е да се разбере защо някои хора искат да прекъснат връзката с това, което не работи, и да започнат от нулата. Но дори проект като Ривърбед Ранч, какъвто съществува днес, в крайна сметка остава зависим от глобалните системи, на които жителите обръщат гръб. Слънчевите панели, превозните средства, сателитният интернет – дори ноу-хауто да отглеждат храна по устойчив начин, всичко това произтича от модерните технологии и промишлените вериги за доставка – резултат от десетилетията напредък на обществото в цивилизационен мащаб. Не е като да монтираш слънчеви панели в пустинята.
Когато отново посетих Ривърбед, Глийсън току-що беше взел заем от друг кооператор и сключил сделка за парцел в Северна Аризона от 1298 акра (над 5000 дка), където планираше да изгради втора общност от около 200 домакинства. В дългосрочен план – дори да ги разшири до пет общности в Скалистите планини. Неговата решителност е вдъхновяваща, но под кокошарниците и парниците на Ривърбед усетих лек песимизъм – не песимизъм на волята, а липса на вяра в общността като цяло.
„Цивилизациите бележат възход и падение“, каза Фишър, докато ми показваше дома си от 80 квадратни метра. Захранвана от слънчева енергия пръскачка обикаля парцела му, поливайки самотно ябълково дърво. Интериорът на къщата току-що е завършен, но живее там само понякога, а останалото време прекарва в Сантакуин, Юта. „Американската идея, че ще продължим вечно, е в най-добрия случай наивна. Обществата преминават от един тип към друг и преходът често е много неясен. Има хора, които казват, че Америка е на прага на голям преход и просто има смисъл да произвеждаш собствена храна, вода, енергия – вероятно с успех.“
Абсурдно е да се вярва, че някой може да се поддържа със спасителен пояс сам в средата на океана и хората в Ривърбед разбират това – затова са се обединили. Може би това е максимума, който могат да направят в днешната бурна несигурност: да се погрижат за себе си. Но не мога да не призная, че място като Ривърбед може да съществува само ако жителите му са готови да отпишат възможността от по-голяма, по-трансформираща социална промяна.
Насочване същото ниво на енергия, което направи кооперативът Ривърбед възможен, към местната политика или към организиране общността като цяло, може да не постигне същото екзистенциално равнище, но всеки, който вярва в идващия Съден ден е изправен пред избор: да се подготви за него или да участва с усилия да го предотвратим.
Превод: д-р Радко Ханджиев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.