/Поглед.инфо/ Един ясен изход от американските президентски избори беше колапсът на обещаната "синя вълна". Това е имплозия, която маркира "началото на края" на могъща магия, която е хвърлена над Запада.

Това беше заблудата, която Рон Черноу, уважаваният американски президентски историк, превърна в достоверна, презрително отхвърляйки американския "момент на изкривяване" като чисто ефимерна и "сюрреалистична интерлюдия в американския живот":

Никога повече не може да се каже, че има едно "нормално". Независимо дали спечели или загуби Белия дом, червеният тръмпизъм си остава "президент" за половин Америка.

Джо Байдън от друга страна, служеше като възможността за реставрация - връщане към призрачния консенсус в американската политика.

Към "разума" на фактите, науката и истината. Джо Байдън, надяваха се някои, ще бъде тази институция, която съблюдава и води една смазваща електорална чиста победа, която ще терминира невъзвратно грубото прекъсване от страна на Доналд Тръмп на "нормалното".

Поддръжниците на Джо Байдън бяха събрани, отбелязва американският учен и автор Майк Линд, около идеята, че Америка трябва да се движи в посока на "менажирано" общество.

Тоест, общество, което е базирано на "науката". По същество такова, което се управлява и контролира от една мениджърска, експертна класа.

С времето, твърди Линнд, американското общество ще започне да се откъсва все повече и все по-лесно от републиканските си корени чрез процес, който вече тече.

Това са опитите да се промени конституционният ред, както и другите правила. Да се промени начинът, по който Америка се управлява в момента.

Идеята обаче, относно това, което представлява Америка в момента - като идея, се е разцепила на две тектонични плочи, които се движат в различни посоки.

По всяка вероятност те ще продължат тези тектонични плочи ще продължат да се раздалечават докато всяка от тях си остава убедена, че е "победила", но сладката победа е открадната от нея.

Унищожаването на "Единното нормално" в контраст, предоставя един вид отдих за останалата част от човечеството.

Фактът си остава, че изборите произведоха резултат, при който е абсолютно ясно, че едната половина от американския електорат е гласувала конкретно за да изхвърли другата половина.

Това е задънена улица. Върховният съд и Сенатът са в ръцете на една партия, а Камарата на представителите и вероятно Белият дом, ще бъдат в ръцете на друга.

Както Глен Грийнуолд отбелязва:

"Без значение от финалния резултат, ще има значителни съмнения относно легитимността от едната страна или другата, а може би и от двете."

"За такова нещо не е нужно ненормално конспиративно мислене. Електорална система, която е изпълнена с толкова много хаос, грешки и забавени резултати и очевидно необясними на пръв поглед обрати, ще хвърли съмнение и недоверие дори сред най-рационалните граждани на страната", добавя той.

Въпреки че математиката и картите показват, че Джо Байдън най-вероятно ще събере 270 електорални гласа, старата поговорка, че "не е свършило, докато не свърши", си остава вярна.

Сценариите за електоралния вот в ключовите "люлеещи се щати" ще бъде приложима, само ако няма измама, кражба или съдебен спор намесени.

Въпреки това, и трите гореспоменати фактора вече играят. Ако пълните избирателната кутия, първо чакате да видите какъв е редовният вот, за да решите от колко гласа се "нуждаете" за да пробутате своя кандидат. Това без да смятаме математическите аномалии.

Доналд Тръмп, в известна степен прибързано, даде калкулациите за вота на Републиканската партия в 02:30 в сряда. И какво стана?

Изведнъж се появиха много липсващи бюлетини в определени избирателни секции около 04:00.

Това изглежда се е случило в Уисконсин, където над 100,000 гласа за Джо Байдън очевидно са се появили от нищото за частичка от мига, предоставени на ръка от демократически окръг.

Това постави Джо Байдън като водещ в Уисконсин, но в момента тече съдебен спор.

По същия начин изглежда, че огромен брой "липсващи бюлетини" са се появили в Мичиган. Разбира се, те са фаворизирали демократическия кандидат-президент Джо Байдън.

Това е само началото на нещо ново и на една несигурна фаза, която може да продължи със седмици.

Може би накрая Конгресът ще трябва да се намеси и да направи последния избор в късния януари.

Междувременно, има някои неща, които знаем със сигурност. Републиканското мнозинство в Сената ще се задържи, може би, до изборите през 2024 година.

И така, дори и Джо Байдън да спечели, политиката му няма да издържи до 2024 година.

Може да се появи президент, но това няма да бъде като преди и той да е решен и твърд. Той или тя няма да може да направи твърдението, че "волята на мнозинството" го е избрала.

Който и да бъде одобрен от Конгреса, няма да може надеждно да каже, че представлява "нацията".

Консенсусът е разрушен и е трудно да се види каквото и да било ръководство, което да събере американците отново в едно цяло като "единен народ".

"Тяма нито една важна културна, религиозна, политическа или социална сила, която да задържа американците заедно повече, отколкото ни разделя", отбелязва Дейвид Френч в новата си книга "Разделени падаме: Заплахата от сецесия за Америка и как да възстановим нашата нация".

Дейвид Френч, който е анти-тръмпистки консерватор, твърди, че разделенията на Америка са толкова големи, а политическата система е толкова неспособна да се справи с тях, че сецесията и сепаратизмът може да възникнат в резултат от това.

"Ако продължаваме да бутаме хората повече и повече, не можем да предположим, че няма да се прекършат", пише той.

Една скоба - анкета от 2018 година откри, че почти една четвър от всяка партия - демократи и републиканци - характеризира другите като чисто "зло".

Едно идеологическо разделение и една ярко оспорвана Америка като идея, имат геополитически последствия, които се простират много отвъд Съединените щати.

Последствия има и за европейските елити. Европейските лидери не очакваха въобще, когато Доналд Тръмп беше избран за американски президент през 2016 година.

Те също така прецениха погрешно и Брекзит. А тази година, европейските елити прецениха погрешно американската политика още веднъж.

Те се надяваха, че Джо Байдън ще спечели и все още не могат да видят връзката между народното въстание на Червеното под водачеството на господин Тръмп от една страна, и гневните протести, които се случват в цяла Европа от друга.

Разделянето на тектоничните плочи, в по-стратегически план, обикновено сигнализира един вид дуализъм, който предвещава граждански конфликт.

С други думи, разделянето и раздалечаването се превръща в идеологическа борба за характера на обществото и институционалната му природа.

Историкът и бивш професор от Уор Колидж, Майк Влахос предупреждава, че "тук има нещо повече от прикрита и в този смисъл, окултна битка, чрез която с времето обществата започват да се разделят повече и по-лесно от корените си".

"Доминиращите западни елити в момента се опитват да циментират властта си над обществото, движейки го в посока на "менажирано" общество", обяснява професорът.

"Правят това за да имат пълен контрол над посоката на обществото и, разбира се, над рамката на управление, която защитава техните богатства", казва той.

"За всеобща изненада и предвид, че републиканците се представляват от милиардер, който има много приятели в Манхатън, донорите от Уолстрийт към двете кампании, които са за Джо Байдън, превишават тези за Доналд Тръмп с 5 към 1", казва историкът.

Защо, пита Влахос, Уолстрийт ще инвестира в един човек - Джо Байдън, и в една партия, която иска да придвижи Съединените щати в това "менажирано" прогресивно общество?

Да не би да е, защото са убедени, че се нуждаят от радикално преструктуриране на световната икономика и геополитическите отношения?

Нима тогава това е "окултната битка" на Влахос?

Мнозина сред елита смятат, че в момента сме в точка на пречупване. Фактически, техният наратив е просто това:

Планетата вече е икономически и демографски пренапрегната. Моделът на непрестанна икономическа експанзия е изчерпан. Световните дългове и правителствените харчове и балони също, ще гръмнат в този момент.

Една "четвърта индустриална революция" е единственото, което може да спаси положението, според тях.

Големият рестарст е целенасочено прицелен в преобръщането и възпирането на всички сфери на живота, при това на планетарен мащаб. Един вид шокова терапия, която да промени начина, по който ние хората мислим за себе си и отношенията си със света.

Големият рестарт изглежда от гледна точка на средствата и логистиката като "чудо", което ще се постигне с широкоспектърна автоматизация и развитие на роботизацията.

Свят, в който парите ще са дигитални, храната ще е отгледана в лаборатории, където всичко се преброява и контролира от гигантските монополи.

Такъв свят, в който всекидневното съществуване е обект на микромениджмънт от вечно следящ и вечно изчисляващ изкуствен интелект, който регистрира мислите и чувствата, дори преди хората да са имали шанса да ги усетят и направят.

Майк Влахос отбелязва, че по един любопитен начин, американската приказка прилича на тази на древния Рим в последния век на Републиката.

От едната страна е елитната римска класа, а от другата са популарите, които са еквивалента на червените американци:

"Това е всъщност, двойствената история на Рим в последния век на Републиката. Вписва се много добре с трансформацията, която се случва днес в Съединените щати."

"Обществото, което се появява в края на Римската революция и гражданската война.... също си има доминираща елитна класа", разказва историкът.

"Това е било един нов свят, в който големите земевладелци, с техните латифундии (робско-поземленият източник на богатство), които са били "големите мъже" водещи различните фракции в гражданските войни, стават сенаторските архонти, доминиращи римския живот през следващите пет века", обяснява той.

"Докато в същото време, народът - популарите, са били пасивни - не безпомощни- но като цяло зависим и неучастващ елемент в управлението на Рим", казва Влахос.

"Това се отразява рязко на креативната страна на живота в Рим и в крайна сметка води до разделянето му", обяснява той.

".... днешното неравенство в Америка е толкова голямо, колкото и в периода преди Френската революция. То е огледало на това, което се е случило в Рим в тези векове на трансформация", казва Влахос.

"Проблемът, който имаме в момента, и който ще направи тази революция по-интензивна, смятам, е циничното заключение и политика на Сините, просто да изхвърлят и изоставят американците, от които не се нуждаят (в новата икономика)", смята историкът.

"Това ще рече, че цялата Червена Америка ще е ненужна и тези хора ще са в ситуация на трудност и маргинализация, при които не могат да се справят и да формират съперник, както в Рим това е бил Популярният/Народен фронт", твърди той.

"Това, което смятам, че виждаме тук в Съединените щати е ключово:

Американското общество, излизащо от този преход, ще бъде напълно различно. И честно казано, то вече се усеща като много по-различно от преди", твърди Влахос.

"То вече се усеща, както се усещаше през последните четири години, всякаш сме в приближаваща норма на гражданска война, при която дълбокото обществено разделение е нормалният начин, по който разрешаваме трансфера на властта", обяснява Майк.

"Проблемите ще бъдат временно разрешение, докато пътят на обществото е болезнено постлан към посоката на гражданския конфликт. Това най-вероятно е нашият път за десетилетия напред", смята той.

"Проблемът с това в краткосрочен план е, че все още има достатъчно от нацията, която е събудена и готова да се бори с този процес", категоричен е Влахос.

"Проблемът: могат ли последните енергии на Старата република, да бъдат събрани все още срещу тази на пръв поглед неизбежна и очакваща ни трансформация?"

Превод: СМ

* Алистър Крук е бивш британски дипломат.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели