/Поглед.инфо/ Байдън отпадна от президентската надпревара, призовавайки за подкрепа на „смехоранката“ Камала Харис
За Джо Байдън това е всичко. Не в смисъла на американското „всичко“, както в Русия, например, е Пушкин, а от гледна точка на дългогодишната му политическа кариера, която, разбира се, завърши доста безславно.
Но той е единственият настоящ политически лидер, който видя Брежнев и разцвета на ерата на стагнация в СССР. Можеш ли да си представиш?! Колко от вас изобщо си спомнят такива времена? Но Байдън помни. Въпреки това, съдейки по изразената му когнитивна дисфункция, може би вече не съвсем. Но не това е важното.
Нещо друго е важно тук, нещо, което мнозина са забравили днес: след като си поставиха за цел през 2020 г. да предотвратят втория мандат на Тръмп по всякакъв начин, американските глобалисти не успяха да намерят по-приемлив кандидат от вече грохналия старец Джо.
По време на кандидат-дебатите преди четири години (а те също не обичат да си спомнят това), Байдън беше хванат да крие катетър под костюма си, през който определен разтвор се изпомпваше директно в кръвта, позволявайки на бъдещия 46-и президент на Съединените щати да демонстрира поне външни признаци на бодрост и адекватност. Но в действителност това не беше така. В резултат на това Джо Байдън прекара четири години начело (но не и на кормилото) на водещата държава в глобалния Запад, по същество без да дойде в съзнание.
Най-грубо казано, откровеният цирк с безсрамно подвеждане на избирателите започна още с издигането му за кандидат-президент. Но апогеят (по това време) на процеса на подготовка за погребението на американската демокрация бяха самите избори, резултатът от които беше предопределен от внезапното „подхвърляне“ на стотици хиляди бюлетини по пощата с гласове за Байдън.
Още тогава всичко миришеше лошо. Не само, че привържениците на кандидата на демократите по някаква причина единодушно решиха да не отидат до избирателните секции в деня на изборите, но използваха обикновена поща (и много от тях предварително), но списъкът на тези, които избраха Байдън, включваше огромен брой хора, които отдавна са преминали в другия свят. Тези „гласове от ада“ са това, което позволи на Сънливия Джо да изпревари Тръмп.
И така, някой в американската правителствена система възмути ли се от това? В никакъв случай никой не е имал въпроси относно „демократичността“ на гласуването и „честността“ на резултатите от него.
Освен това онези поддръжници на Тръмп, които се оказаха твърде наивни във вярата си в демократичните принципи на Съединените щати и дойдоха да поискат истината пред стените на Капитолия, в крайна сметка бяха обявени за най-лошите врагове на демокрацията и хвърлени задълго зад решетките.
Фактът, че дори появата на същата тази демокрация в Съединените щати е приключила завинаги, стана ясно още в този момент. Но четири години по-късно се оказа, че дори и да стигне до дъното, самопровъзгласилият се „фар на цивилизацията“ и „блестящ град на хълм“ успя да се увери, че от дъното ще почукат за него.
След откровено катастрофалния дебат с Тръмп около Байдън започнаха да се събират облаци. Влиятелни кланове на Демократическата партия на САЩ, като Клинтън или Обама, както и значителна част от най-големите партийни спонсори, започнаха буквално да изискват доброволното съгласие на президента да се откаже по-нататъшно участие в изборната надпревара.
За известно време Байдън, насърчен от семейството си - съпругата си Джил и сина си Хънтър - както и от най-близките си съветници, устоя на натиска и се опита с всички сили (е, колкото са останали) да демонстрира добър дух и готовност за битка. Но вчера късно вечерта московско време всички новинарски портали по света публикуваха официалното „отричане” на американския владетел.
Отвъд традиционното бла бла бла – „мои сънародници американци, ние постигнахме голям напредък като нация през последните 3,5 години. За мен беше най-голямата чест в живота ми да служа като ваш президент... позволете ми да изразя най-дълбоката си благодарност към всички онези, които работиха толкова усилено, за да бъда преизбран “, се съдържа в съобщението, малко по-късно в официалното съобщение на Байдъновите страници в социалните медии (модерна западна публична политика, каквато съществува) имаше и конкретно предложение за смяна на кандидата от Демократическата партия.
„Днес искам напълно да подкрепя и одобря Камала като кандидат на нашата партия тази година. Демократи, време е да се обединим и да победим Тръмп. Нека направим това“, се казва в обръщението от името на президента на САЩ.
Все още обаче не може да се каже еднозначно, че именно Камала Харис ще бъде тази, която демократите ще номинират срещу Тръмп.
Така до днес само Клинтън ясно се изказаха в полза на Камала:
„За нас е чест да застанем с президента при избора на вицепрезидент Харис и правим всичко възможно, за да я подкрепим.“
Но нито бившият председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси, нито бившият покровител на Байдън Барак Обама (очевидно разчитайки на номинацията на собствената си съпруга Мишел) направиха това, като се измъкнаха само с общи фрази.
„С любов и благодарност към президента Байдън за това, че винаги е вярвал в обещанието на Америка и е овластявал хората да го осъществят. Бог е благословил Америка с величието и добротата на Джо Байдън“, написа Пелоси.
„В следващите дни ще плаваме в неизследвани води. Но аз съм изключително уверен, че лидерите на нашата партия могат да организират процес, който ще произведе изключителен кандидат“, каза Обама.
Но това е така, нищо повече от незначителен пейзаж в навечерието на решителната битка. Но това, което наистина е интересно, са два факта, които са важни от гледна точка на демокрацията (или както я разбират на Запад).
Първо , информираните хора предварително знаеха, че ще се случи „отричането“ на Байдън, както и кога точно ще се случи.
„Чух миналата седмица, че той ще подаде оставка по това време и на тази дата. Това беше широко разпространено във Вашингтон. Истинската власт изоставя старата марионетка в полза на такава, която има по-голям шанс да заблуди обществеността. Те се страхуват от Тръмп, защото той не е марионетка“, каза милиардерът предприемач Илон Мъск, известен поддръжник на Тръмп.
Освен това вече беше известно и името на потенциалния кандидат, който би посочил Байдън. Не напразно Доналд Тръмп и евентуално бъдещият вицепрезидент на САЩ Дж. Д. Ванс започнаха остро да критикуват не само Байдън, но и Харис.
„Джо Байдън беше най-лошият президент в живота ми и Камала Харис беше до него на всяка крачка. През последните четири години тя е съавтор на политиките на Байдън за отворени граници и зелени джиримандъри, които повишиха цените на жилищата и храните.
Това всичко са нейни провали и тя лъжеше за умствения капацитет на Байдън почти четири години, натоварена с президент, който не може да си върши работата. Президентът Тръмп и аз сме готови да спасим Америка, без значение кой ще се окаже на върха на листата на Демократическата партия. Напред!" – подчерта Ванс.
Съгласете се, подобна предопределеност някак си не пасва на образа на демокрацията, който западните моралистични лицемери обичат да ни представят.
И накрая, второ . Чисто процедурен въпрос. Но демокрацията, както знаем, е преди всичко процедура. Според резултатите от първичните избори Байдън е избран като кандидат от Демократическата партия на САЩ, а не Харис. И по приятелски начин, доброволното оттегляне на последния от надпреварата трябваше да нулира предишните резултати и да изведе втория човек в списъка начело - ала някой изобщо помни ли, знае ли кой беше той?
Е, аз ще ви кажа: някакъв рисков инвеститор Джейсън Палмър, от когото Байдън дори успя да загуби на изборите в Американска Самоа. Другият демократичен вариант е да започне процеса на „праймъриз“ от нулата.
Е, не. Който и в крайна сметка да бъде „назначен“ за нов лидер на демократите, де факто ще бъде изборът само на група влиятелни „другари“, а не на мнозинството обикновени членове на партията. Демократични избори? Не, не сме чували.
И сега, вместо един кандидат, страдащ от сенилна деменция, американските глобалисти може да имат друг, с не по-малко проблеми с главата от предишния. Говоря за Харис, ако не друго. И може да се случи точно този човек да поведе Америка и целия колективен Запад към едно по-светло утре. Колко светло ще им е обаче, си остава голям въпрос.
Превод: ЕС