/Поглед.инфо/ С оттеглянето на Доналд Тръмп от президентството на Съединените щати, цял етап остава в историята на тази държава, но и в света като цяло. Нека да разгледаме четирите години управление на Тръмп и да се опитаме да определим кой всъщност е Доналд Тръмп - ексцентричен милиардер, марионетка на елитите или човек, който съзнателно е направил история.
Доналд Тръмп неочаквано спечели изборите през 2016 г., когато САЩ, вече с усилие, се опитаха да запазят репутацията си на световен хегемон. Трябваше да отстъпят малко в Сирия заради влизането на въоръжените сили на Руската федерация там, но иначе позициите им изглеждаха непоклатими.
Доналд Тръмп дойде на власт с идеята да върне в родината индустриални съоръжения, разпръснати по света от американски корпорации, в САЩ. Дори заплаши, че ще принуди “Епъл” да се върне в САЩ. Още в първите дни Тръмп зачеркна мечтите на транснационални корпорации, които се надяваха, използвайки силата на Съединените щати, да проправят екстериториалността на американското правосъдие в търговските сделки и да поставят почти половината свят под краката си и да трупат печалби в островни офшорки.
Тръмп напусна Транстихоокеанското търговско партньорство, за което 11 държави се опитаха да преговарят от 2008 г., и Трансатлантическото търговско партньорство, преговори за което се водят с европейските страни от 2013 г. Години на работа и стотици милиони долари подкупи и лицензионни възнаграждения, похарчени от транснационалните компании бяха незабавно пропилени.
Тръмп се опита да преговаря за намаляване на търговския дефицит с Китай, което впоследствие доведе до война с търговски мита. Тогава Тръмп заплаши да се оттегли от Световната търговска организация, защото според него тя не защитава американските производители. Впоследствие САЩ блокираха назначаването на нови съдии в СТО, като по този начин се намеси в нейната работа.
Данъчната реформа на Тръмп оказа положителен ефект върху американската икономика, безработицата започна да намалява, през 2018 г. икономиката нарасна с 2,9%.
Дори действайки на международната сцена, Тръмп изхождаше от принципите на бизнеса и, не гледайки на минали идеологически противоречия, в съответствие с реалистичната политика, се застъпи за тясно сътрудничество с Русия, тъй като тя не е американски конкурент в световната търговия. През 2018 г. заключителната пресконференция на Тръмп и Путин, след разговорите в Хелзинки, хвърли в истерия русофобската част на американската политическа система, тъй като Тръмп, отговаряйки на директен въпрос, не осъди Русия за намеса в изборите през 2016 г.
Като бизнесмен той поиска изпълнението на бизнес задължения от членовете на НАТО по отношение на вноските в общия бюджет, което след това доведе до огромен скандал на срещата на високо равнище в Брюксел. Тръмп показа същата непримирима позиция в Квебек, когато останалата част от Г-7 не успя да убеди Тръмп да не се оттегля от Парижкото споразумение за климата и споразуменията за иранската ядрена програма, както и да не налага мита върху стоманата и алуминия.
Този негов бизнес подход обаче доведе до проблеми във вътрешната политика. Първото неочаквано назначаване на Рекс Тилърсън, бившия шеф на петролната и газова корпорация “Ексън Мобайл”, за ръководител на Държавния департамент, беше продиктувано от дългогодишния навик на Тръмп да набира специалисти от висок клас за решаване на конкретни цели - в случая начало на износа на американски петрол. Като цяло задачата беше решена и през 2018 г. САЩ започнаха да изнасят петрол за първи път от 75 години. Разликата в стратегиите между двамата бизнес лидери от най-висок клас доведе до оставката на Тилърсън през “Туитър”.
Същият принцип изигра жестока шега с Тръмп, когато назначи за съветник по националната сигурност Джон Болтън, известен привърженик на войната с Иран. Както самият Тръмп обясни, той е искал пълен набор от мнения в екипа си от ястребови до гълъбови за американската външна политика и в резултат на това получи мемоарите на Болтън с язвителни коментари за неговия стил на управление.
Политиката е по-мръсна от бизнеса и финансовите стимули не са достатъчни. Нужен е и екип, който е обединен от идея, но основният идеологически компонент беше загубен, след като естаблишмънтът принуди Тръмп да уволни своя стратег Стивън Банън и малко по-рано съветникът по националната сигурност генерал Флин трябваше да подадат оставка, след като беше неоснователно обвинен за отношения с Русия. Твърденията за връзки с Русия измъчват Тръмп през целия му мандат, въпреки липсата на конкретни доказателства, което беше потвърдено от разследване на специалния прокурор Мюлер. Тръмп дори изтърси, че мандатът му трябва да бъде подновен поради дългогодишните пречки, поставени от демократите.
Загубил основните си идеологически съратници, Тръмп трябваше да назначи хора от самото „Вашингтонско блато“, което обеща да източи. Поразителен пример е директорът на ФБР - Кристофър Рей, назначен от Тръмп след уволнението на Джеймс Коми, който открито разпространи информация за Тръмп в медиите. Кристофър Рей ще остане директор на ФБР при новия президент Джо Байдън, тъй като до последно криеше, че Хънтър Байдън е разследван и информацията, намерена на лаптопа с компрометиращи доказателства, е реалност, а не руска дезинформация, както медиите се опитаха да представят ситуацията около лидерите на Демократическата партия на САЩ.
Частичните успехи на Тръмп в борбата срещу „дълбоката държава“ обаче трябва да бъдат признати. За първи път от 1990 г. е извършен одит на Пентагона, След това, скоро, шефът на Пентагона Джеймс Матис беше уволнен и бе постигнат напредък по предизборното обещание на Тръмп да върне американските военни у дома. Реалното намаляване на чуждестранния контингент в Сирия, Ирак, Афганистан беше осъществено през 2019-2020 г. Другото предизборно обещание на Тръмп, стената на границата с Мексико, беше частично финансирано от бюджета на Пентагона.
Тръмп подписа указ за реформа в здравеопазването, нареди на фармацевтичните корпорации да изведат ценовата си политика на светло и да намалят цените на лекарствата. Ситуацията в САЩ се развиваше по такъв начин, че цената на едни и също лекарства, произведени в САЩ и продавани на американци, можеше да бъде десет пъти по-висока от цената за износ. Коментирайки подписването на тези укази, Тръмп каза: „Имаме само един шанс да направим това и никой друг президент няма да направи това, което правя аз“. За да разберем колко важно е било това, е достатъчно да разгледаме действията на Джо Байдън, който в първите дни от престоя си в Белия дом, с указ отменя тази политика на Тръмп.
Дори се стигна дотам, че медиите започнаха да обвиняват Тръмп в реклама на непроверени лекарства за борба с КОВИД-19, когато той обяви през пролетта на 2020 г., че хидроксихлорохинът ще помогне да се предотврати коронавирусът. Губернаторът на Ню Йорк забрани употребата на това лекарство, “Фейсбук” блокира информация за употребата на хидроксихлорохин като опасна за здравето. Едва след като Тръмп спря да бъде президент, стана ясно, че хидроксихлорохинът всъщност облекчава симптомите на коронавируса и “Фейсбук ” отмени забраната си за блокиране на информация за това лекарство.
Разбира се, злополучната епидемия от коронавирус в САЩ заличи напредъка на Тръмп. През септември 2019 г. безработицата в САЩ беше на най-ниското си ниво от 50 години - 3,5%, а до април 2020 г. беше поставен нов рекорд за XXI век - 14,8%. Да, много от успехите на Тръмп могат да се отдадат на баналното увеличение на държавния дълг на САЩ от 20 на 27 трилиона долара. В новаjd кризисна ситуация обаче Тръмп, противно на традициите на американския естаблишмънт, успя да осигури държавна финансова подкрепа не само на банките, но и на малкия бизнес, както и директно на гражданите на САЩ.
Тръмп направи това, което никой не беше правил преди. Той лично се срещна с ръководителя на КНДР, постигна подписване на споразумения за помирение между Израел и страните от арабския свят. В сравнение с това, за което Барак Обама спечели Нобелова награда за мир, Тръмп заслужава поне три такива награди. .
Да, Тръмп не се справи със задачата да върне фабриките в САЩ по различни причини. Кой обаче би могъл да каже през 2016 г., когато беше избран Тръмп, че това е възможна задача, а не само идеалистични мечти? В края на краищата, след усилията на Тръмп, “Епъл” обяви, че ще инвестира 350 милиарда долара в американската икономика. Кой знае как би се развила ситуацията, ако самите САЩ не бяха сложили спица в колелата и не пуснаха ЧЖИЗ.
Въпреки факта, че Тръмп беше наречен екстравагантен и непредсказуем, посоката на неговата политика беше очевидна и самият Тръмп винаги казваше това, което мисли, само от време на време украсявайки постиженията си. Той взе много ключови решения сам в последния момент, какъвто беше случаят с отмяната на атаката срещу Иран, когато самолетът беше вече във въздуха и този факт беше потвърден дори от опозиционните медии.
Най-важното е, че Тръмп стана човека, заради борбата срещу който беше разкрита цялата грозота на сегашните Съединени щати, контролът на страната от "дълбоката държава". Сега е ясно, че САЩ изобщо не са демократична държава. Общественото мнение се диктува от централните медии, контролирани от тясна група елити, а алтернативната гледна точка се унищожава. В тази държава няма равенство на възможностите, за което ни се говори дълги години, а политиката се определя от неизбрани бюрократи.
Историята с Тръмп обаче не е приключила, а чак след време ще се отговори на въпроса - прояви ли малодушие Тръмп, като не обяви военно положение, след като част от американските елити си затвориха очите за фалшифицирането на президентските избори или показаха благородство, като не подпали нова гражданска война в Америка?
Междувременно хвърлете още един поглед върху този човек, след като го описах, и се опитайте сами да си отговорите на въпроса - кой е всъщност Доналд Тръмп? Първо, опитайте се да се поставите на негово място и задайте въпроса: имайки уреден и луксозен живот, бихте ли се съгласили да преминете това, през което са преминали Тръмп и семейството му, да не говорим за това, през което той все още трябва да премине ?
Превод: В. Сергеев