/Погледе.инфо/ Дебатът между Тръмп и Байдън трябваше да се слуша само за да се разбере колко ниско е паднала Америка. Разбира се, нейното интелектуално и политическо ниво никога не е произвеждало изключително впечатление.

Например, в хода на първия по рода си президентски дебат между Кенеди и Никсън, радиослушателите (тоест онези, които не гледат картината, но се вслушаха в смисъла на казаното) дават предимство на Никсън като човек, който обясни програмата си по-разумно. Но десетките милиони телевизионни зрители предпочитат Кенеди, защото изглежда по-добре и има по-модерен костюм.

Мога да изброя много грехове за руските и европейските избиратели. Те, както всеки друг човек, могат сляпо да повярват в безскрупулна популистка пропаганда. Но изборът на костюм вместо президент е твърде много. Може да се каже, че Америка поумнява, тъй като все по-малко хора гледат телевизионни дебати всеки следващ път. От дните на Кенеди и Никсън броят на зрителите е намалял наполовина, въпреки че населението на Съединените щати е нараснало с 50% за същото време. Но всъщност това не е утешително, а тъжно. Дебатите не се наблюдават, не защото са станали твърде жалки за помъдрялото население, а защото глупавото население е станало твърде жалко за възприемането дори на дискусия на такова ниво. Това вече е твърде сложно за тях.

Милиардерът и мултимилионерът, грубо игнорирайки поканения модератор, се наслаждаваха на всеки свой собствен нарцисизъм, хвалеха и възвисяваха своите близки. Те просто не знаят, че дори държава като Сан Марино (състояща се от едно малко населено място) се управлява от екип. В съвременните условия един човек просто не е в състояние да покрие всички проблеми дори на най-голямото населено място. Но Байдън казва: „Демократическата партия съм аз“. И Тръмп казва в отговор: „Направих, реших, осигурих“. Все едно си приписа заслугата, че е предизвикал дъжд по време на суша. И тогава, вероятно, само защото се е страхувал от молбата да използва този ценен подарък за борба с горските пожари в Калифорния.

Те спореха за това кой от тях ще осигури по-добре здравна застраховка за бедните, без дори да подозират, че медицинските услуги са станали вече разорителни и за средната класа в САЩ, че не само безплатната, но и платената застраховка отдавна не е гаранция дори за най-простата първа помощ. И двамата спореха дали САЩ са готови да пуснат скоро коронавирусна ваксина (или дали не умират твърде много американци). Тръмп каза, че всички ще бъдат спасени след няколко месеца, тъй като ваксината е почти готова. Байдън твърдеше, че дори не е близо. Така те се позоваваха на един и същи лекар и на едно и също публично изявление. Тоест, имаме работа с чисто тълкуване на думите на друг човек, съгласно принципа „По-добре знам какво искаше да каже лекарят“.

Представете си, и двамата се интересуват толкова много от живота и здравето на обикновените американци, че спорят до пресипналост, кой е разбрал правилно лекаря, докато четиридесет страни (една пета от планетата по брой държави, една трета по брой на населението) вече са подали поръчки за руската ваксина. Защото тази ваксина не съществува в американския президентски дебат, а в действителност.

Между другото, мисля, че независимо дали Байдън или Тръмп ще спечелят изборите, САЩ ще закупят руската ваксина. Избирателите, разбира се, могат да изчакат, докато се появи американската, но достойните хора също трябва да бъдат лекувани по някакъв начин. Но това ще бъде по-късно. А сега, в дебата, е равносилно на смърт да се спомене Русия в този контекст. Не напразно Байдън нарече Тръмп „палето на Путин“, а той му отговори нещо като „Не! Ти!“.

Цялата дискусия за американската външна политика се вписва в изявленията на Тръмп, че Китай е виновен за това, че политическата и медицинската системи на САЩ не се справят с коронавируса и че Русия и Китай изглеждат толкова добре на фона на САЩ, че „не казват истината“ за броя на смъртните случаи от коронавирус. Тръмп не обясни защо в същото време нито по улиците на Москва, нито по улиците на Пекин не лежат самотни трупове наоколо както по улиците на Ню Йорк (където им липсват не само морга, но и обикновени хладилни камиони). Но саркастично напомни на Байдън, че той и Обама по време на предишна епидемия от обикновен грип са успели да го докарат до десетки хиляди смъртни случаи и гарантира, че ако Байдън стане президент, ще има два-три пъти повече мъртви американци отколкото при Тръмп.

И така, за всичко и за нищо, час и половина. На фона на тези двама признати политически лидери на Америка руската опозиция изглежда като Цицерон и Талейран в едно лице. Изглежда започвам да разбирам американците, които искрено вярват, че такива политически „фигури“ като Навални и Собол просто не могат да не победят Путин на изборите. Те измерват по себе си и тези двамата щяха да бият без проблем техните “корифеи” на дебат.

Нашите баби на пейката пред блока и чичковците на по биричка, по въпросите на глобалната и американската тема щяха да победят Тръмп и Байдън с по сто точки преднина и лесно да ги сложат в малкия си джоб. А уж това са най-добрите от най-добрите - лидерите на два противоположни лагера на американския елит, които са си проправили път към върха в тежка конкуренция. И тези хора ли ще запазят и увеличат величието на Америка?! Не бихме избрали нито един от тях начело дори на тукашно селце.

Но не мога да обвинявам американците, защото Хилари Клинтън и по-младите представители на семейство Буш са още по-зле. И до каква степен тогава са деградирали по-ниските нива на американския елит (служители средното ниво на ЦРУ, Държавния департамент и другите отдели)? По някакъв начин вече не изглежда странно, че са проспали атаките от 11 септември през 2001 г., Абхазия и Южна Осетия през 2008 г., Крим през 2014 г., Сирия през 2015 г., Беларус през 2020 г., че дори техните редки „победи“ както в Ирак, Афганистан, Украйна, Либия, в крайна сметка се превръщат в поражения и че те са достигнали до невъзможното - до американския Майдан, бодро и весело, придружено от шеги и закачки приближават гражданска война.

Страната е разделена на два огромни, приблизително равни по численост лагери, готови да се впият един-друг за гърлото и без жалост да бесят, кълцат, полят политическите опоненти. На улиците на много градове вече се стрелят, хората се събират в отряди за самоотбрана, защото властта повече не може да осигури закон и ред. И на този фон двамата водещи политици на нацията, кандидат-президенти за забавлението на невзискателната публика като дресирани маймунки се замерят един-друг с мръсотии.

Това е главното телевизионно шоу на нацията. Гледат го десетки милиони. Мнозина въз основа на дебатите ще направят окончателния си избор между двамата кандидати. Какво пък - каквото шоуто, такава и нацията. Държавата, обществото, народът може да са поразени от най-страшната криза, но ще я преодолеят, ако съществува вътрешно търсене на отговорен лидер. Някога Франция, намирайки се на границата на гибелта, създава такова търсене и се появява Жана д’Арк. САЩ са измъкнати за яката от Великата депресия от Рузвелт. Русия след 90-те години е съживена от Путин. Търсенето в съвременна Америка може да се опише с перефразираната строфа от детската песничка: “Старото магаренце е добро, на Слона то прилича”.

В тази борба на “магарешките слончета” не може да има победител, а губещият се оказва Америка.

Превод: В. Сергеев