/Поглед.инфо/ При споменаване на катастрофи в САЩ е прието да се говори за урагани, за вулкана Йелоустоун и за кризата на долара. Някои добавят и външнополитически сюжети тип конфликт в американската политическа система и настъпление на Китай. Но не става дума за това. Най-страшната катастрофа в САЩ се случи под тържествения звън на чашите с шампанско и победните репортажи на американските медии. Празнуваха поредната победа над „Русия“.

Става дума за решението на Стокхолмския арбитраж по спора между „Нафтогаз“ и „Газпром“. За него стана известно късно вечерта на 28 февруари 2018 г. Да запомним тази дата.

На 1 март 2018 г. животът в света се промени. С ръцете на западните специални служби и Държавния департамент в Русия – страната, за борбата срещу която е основен въпрос за САЩ, сред техните основни съюзници и агенти на влияние, бе унищожен най-важният инструмент за постигане на тяхната победа – основополагащият системен мит за независимостта на съда при американското глобално политическо господство – т.е. мита за „Пакс Американа“.

Всяка апологетика на петата колона, изградена върху догмата на мита за независимостта на съда при либерализма. Никое постижение на съветската социална практика няма тежест за либералната пропаганда, която оперира с понятието „телефонно право“ и обвиняваше съветските съдии, а днес и руските, че са контролирани от властта. На това основание съветската, а днес и руската, държава бе обявяване за недемократична и санкцията за неговото унищожаване се получаваше от самото общество.

Антитезата се представяше като довод за това, че „а там на Запад съдиите им са наистина независима“. Милиони вярваха на това. Изказващите се в началото на 90-те години с искане да се отмени чл.6 от конституцията, искащи избирането на Елцин, вярвайки в мита за „Империята на злото“ и изобщо, изградилите своето мирознание върху холивудските продукции, изграждаха своите възгледи на основата на мира за независимия съд на света по американски.

В съветските дисидентски среди и в тези на антируските либерали догмата за независимостта на съдилищата в САЩ има религиозно значение и в катехизиса на либерализма задминава по значимост догмата за ефективността на частната собственост и справедливостта на либералната демокрация.

Тези три неща лежат в основата на мирогледа на глобалния либерализъм, както и в основата на християнската догма лежат троичността на единния бог, богочовека Христос и обусловеното от това възкресение на Христа на Великден. И ето, в догматиката на либерализма независимостта на съда игра основна догма , системообразуваща, както в християнството тази за троичността на единния бог. Махнете тази догма и другите два се разпадат, загубили опора. Ако единният бог не е троичен, то и Христос не е бог, а възкресението не е божи акт за спасяването на човечеството. Няма спасение от смъртта. Цялата религия се руши.

Изобщо не е преувеличено да се поставят такива максимално силни паралели в разглеждания въпрос. По исторически последствия катастрофата от 1991 г. е по-голяма от катастрофата през 1941 г. и от Победата през 1945 г. Поради това, че победителят все пак пада. Говорейки с езика на аналогиите на християнската догматика, това е като изгонването от рая. Централното събитие на човешката история, с която тя и започва своето прочистване. Крахът на СССР е Грехопадението  и цялата последвала световна история е производна на това събитие.

През 1991 г. ние преживяхме своето изгнание от рая – разпада на СССР. И започваме да живеем в рамките на тази посткатастрофална история. В рамките на същата аналогия либералите играят тук ролята на змията-изкусителка, а догмата за независимостта на съда при американския политически капитализъм е ролята на ябълката на съблазънта, която дяволът поднася на наивната Ева. Защото , ако няма ябълка, няма и вярва в нейните чудодейни свойства, няма и вкусването ѝ. Няма грях, изгнание от рая и всичко останало, включително и въплъщението на Христа и неговия кръстен подвиг. Догмата за независимостта на съдебната система е основен камък за либералната митология.

Дори допускайки несъвършенството на либералната демокрация и частната собственост, допускайки жестоките аспекти на съвременния капитализъм, съвременният проамерикански гражданин на света вярва, че това са частни случаи на засечка. Но виж, съдебната система е гарантирано независима. А значи всичкото зло е поправимо. Има начин дефектите на капитализма да бъдат изправени, които независимата съдебна система от неотменни системни породи превръща в ексцесии на системата. Като извънредни, нещастни случаи, като травмите при бокса, футбола и хокея. Както и нарушение на правилата, проблемите се отстраняват и излекуват от съдиите.

Но, ако самите съдии са порочни, започва десекрализация на цялата либерална религия. Богът на либерализма е свален. Митът за оправдаността на либерализма се руши. Той губи оправдание и става зло, ябълка на греха, а либералите стават змия-изкусителка, зад която се крие дяволът, врагът на човешкия род.

Последствието от десекрализацията на мита за непогрешимостта на независимата съдебна система при капитализма, въплътена в неговата американска и по-точно англосаксонска версия, е толкова грандиозно, че просто не може да се оцени. То е толкова колосално по значение, че дори не се осъзнава и вижда. Всички обсъждат детайлите – парите, които съдещите се страни ще получат или загубят, заявленията на политиците и журналистите, перспективите за насрещните искове и всякакви други дреболии.

Но някак си не видяха основното – в Русия рухна окончателно и последният системообразуващ либерален мит, на който се изграждаше цялата догма и цялата апологетика на американоцентризма. Нали тогава цялата свобода, цялото равенство и цялото братство стават лъжливи лозунги за глупаци, а не реално постижими цели. Т.е. няма никаква свобода, никакво равенство и никакво братство, а го има единствено правото на силния и нищо повече. Лъжата на либерализма лъсна с цялата си нагледност.

Да, за това сме говорили винаги. Да, светът на войните и несправедливите съдии е съществувал винаги. В света, където го има феномена Хага, трибуналът, който е съвършено лъжлив и съвършено купен, дори не купен – просто създаден за несправедливо правораздаване в интересите на всички , още може да се скрие от страшната догадка, спомняйки си за Нюрнбергския трибунал. Но стокхолмския арбитраж е друга работа. Тук става дума за сделките в света на капитала. Както Лондонския съд, който въпреки всички изкушения, не призна на Украйна правото да не връща на Русия три милиарда долара. И това се случи не защото лондонският съд е честен, а стокхолмския не. Просто в Лондон капиталистите се побояха да създадат прецедент на несправедлив съд, за да не си навредят сами на себе си. А в Стокхолм не се побояха. И така развенчаха мита за цялата независима съдебна система по принцип.

Т.е. ако се смята, че крушението на СССР е основното събитие за последните три столетия, то крушението на мита за независимостта на съда при либерализма руши цялата основа за аргументиране на либералите. Ако съдиите не могат да бъдат принципно независими, ако либерализмът лъже за независимостта им, то светът, изграден върху принципите на либерализма, трябва да бъде унищожен. Той не е оправдан с нищо. Ние напразно разрушихме СССР, напразно повярвахме на изкусителя, че ние трябва да се прекършим като Империя на злото и застанем на позицията на САЩ, получавайки царството на справедливостта. Ние получихме царство на лъжите и от тази лъжа на 1 март 2018 г. излетя последното покривало, а от очите на вярващите в оправдаността на крушението на Съветския съюз отлетяха и последните розови очила.

Америка се лиши от последната си котва в Русия, за която се държаха тези, които през 80-те и 90-те години вярваха в Америка. Дори всички последвали след разпада на СССР безчинства на САЩ по света не успяха да подкопаят авторитета им. Оставаха тези, които говореха: „Да, там има мерзавци, но затова там има и Темида, която поставя всеки на мястото му“.

Съдът в Стокхолм показва, че там няма никаква Темида. Никога не е имало такава. Има го онова телефонно право, за което коряха СССР, прекарвайки Русия на американски релси.

Идолът на американското божество рухна.

Когато на света рухват старите богове, по света не се издигат като смерчове огнени стълбове и земята не се разтърсва. Не никнат ядрени гъби и не се издигат чудовищни вълни, отнасящи градовете в океана. Затова и не виждат катастрофата. Тя се разгръща както тотално, така и бавно, затова и хората си мислят, че нищо не се случва. Никой в езически Рим не почувства неговата гибел, когато в него се появяват първите християни. Всичко си върви както преди – а Рим вече е застанал на пътя към смъртта. Само че той не разбира това тогава. Нали Рим в историята е езическият Рим. Християнският Рим е вече друга история. Рим не изчезва благодарение на Атила. Той изчезва благодарение на Христос.

Всъщност след Стокхолмския съдебен процес светът ще промени хода на своята история. Той ще промени основата, на която е изграден. В този смисъл унищожението на американците на собствения им опорен мит – митът за неподкупността и независимостта на съдебната им система  е най-голямото самоубийство, което са допуснали, без да забележат това в праха на борбата срещу Русия за световно господство. Не ракетите и не парите побеждават. Побеждават митовете. И ако те са убили своя основен мит, те няма да бъдат спасени от никакви пари и от никакви ракети.

Рим не е спасен от легионите и златото си, когато се разбира, че Цезар не е бог. Тържеството на Америка умря в очите на руснаците, когато те видяха, че Стокхолмския арбитраж се управлява от ЦРУ и ФБР. Може да се каже, какви още доказателства са нужди след Хирошима и Нагасаки, Югославия, Ирак, Либия и Украйна? Но всичко това можеше да се тълкува по различен начин. Решението от Стокхолм вече не може да се тълкува по друг начин.

Рим умира няколко столетия след първото събиране на християнските общини. Но той вече не може да бъде спасен от нищо. След Стокхолмския арбитраж американската либерална митология в Русия умря – основната страна, където се криеше тайната на смъртта на американския либерален свят. Спомнете си, че Саурон и неговото всевластие са победени от два малки хобита. Страстният Рим е победен от няколко християни, отказали да признаят императора за бог и паднали на арената на Колизея, разкъсани от диви зверове. Тези, видели това,  си тръгват потресени, че Рим е умрял. Просто това отнема малко време.

Сътресението от Стокхолмския съд вече започва да пуска кълнове. Самият съд ще бъде забравен, но шокът от разкритието никога. Пукнатините от тук нататък само ще растат. Когато отделни групи говорят, че целият свят е купен, ги наричат идиотти. Когато системата се разобличава сама себе си, това вече не може да бъде заглушено от никого. Това е като отказ на имунната система.

В Стокхолм пред очите на целия свят рухна основната либерална светиня- митът за независимия съд. Вече нищо оправдано не остана в либералния капитализъм. Осъзнаването на това и промените от това бавно, но неотклонно ще убие основата за американското глобално господство по целия свят. Просто към това ще се добави цялата доказателствена база, която вече съществува и която сега е допълнена с основното липсващо звено. По-рано се смяташе, че, ако капитализмът е лош, то в него има възможност за спасение, оплаквайки се на най-висша инстанция. Сега няма къде да се оплачеш от капитализма. Вече нищо не може да спаси САЩ.

Превод: Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели