/Поглед.инфо/ Проучване на американски учени, проведено върху мишки, показа, че ако белите дробове се изчистват бързо от коронавируса, то той може да се задържи в мозъка за неопределено дълго време. Оттук - последиците за оздравелите под формата на световъртеж, главоболие, замаяност, безсъние, които толкова често се описват от пациенти след прекарване на COVID-19.

Освен това концентрацията на вируса в мозъка на мишките е била 1000 пъти по-висока, отколкото в белите дробове. Учените предполагат, че това обяснява смъртта на пациенти, които изглежда са излекували белите си дробове седмици или дори месеци след изписването им от болниците.

Проучване, проведено от учени от Биологическия факултет на Университета на Джорджия (Атланта, САЩ) показа, че вирусът остава в мозъка на мишките за неопределено време, вероятно завинаги. Авторите на работата отбелязват, че са заразили гризачите интраназално (т.е. през носа), но вирусът е влязъл в мозъка, заразявайки нервните рецептори и след това заразявайки всички негови части.

Три дни след като мишките са били заразени с коронавирус, те са имали високи нива на вируса в белите си дробове. На петия и шестия ден белите дробове са започнали да се изчистват, докато концентрацията на вируса в мозъка е надвишавала тази в белите дробове  1000 пъти. Това съвпадна с появата на тежки симптоми като задух, дезориентация и слабост.

Вирусът също така предизвика възпалителен отговор в мозъка, белязан от освобождаването на химични сигнали, наречени цитокини. При нормални условия цитокините казват на имунната система как да се бори с инфекцията, но твърде много цитокини могат да подтикнат тялото да атакува собствените си клетки, причинявайки опасни нива на възпаление. Мозъците на мишките в проучването показват около 10-50 пъти повече цитокини, отколкото белите дробове. При някои мишки това е причинило незабавна смърт. Но при по-леките инфекции при мишки вирусът сякаш се спотайва в мозъка.

Между другото, някои животински коронавируси лесно заразяват невроните и причиняват фатален енцефалит при мишки. Предишни проучвания показват, че инфекцията с SARS-CoV-1 (коронавирус от 2004 година) също причинява тежко неврологично заболяване след интраназално заразяване при мишки.

Учените са стигнали до заключението, че мозъкът е основният орган, в който е концентриран Sars-CoV-2, особено ако инфекцията е влязла през носа. В същото време коронавирусът може безкрайно да се задържа в мозъка на мишките, което вещае неясно бъдеще  на тези, които са преживели болестта.

Съществува хипотеза, че химичното вещество, което е отговорно за сигнализиране на имунната система, е много повече в мозъка и подобна привлекателност кара имунната система да атакува собственото си тяло. Авторите на изследването отбелязват, че тяхната работа помага да се обяснят хроничните неврологични проблеми при хората, като замаяност, главоболие или смущения в съзнанието. В някои случаи тези неврологични проблеми могат да доведат до хронични заболявания: автоимунни нарушения, болест на Паркинсон, множествена склероза. Освен това няма гаранция, че вирусът, обитаващ мозъка, няма да се задейства отново след години.

Business Insider публикува историята на Дариус Сетълс, който бе връщан два пъти от спешното отделение след заразяване с COVID-19 през юни. Той се връща, когато състоянието му се влошава, но нормалното ниво на насищане с кислород кара лекарите да го изпишат. Дариус умира през юли и по това време е най-младият пациент, починал от коронавируса в Нешвил. Сега ситуациите, при които пациентите, изписани с подобрение, се връщат след известно време с влошаване, са станали ежедневие. И учените обясняват това именно с факта, че вирусът заема силни позиции в мозъка и не бърза да го напуска.