/Поглед.инфо/ Облаците се сгъстяват над министъра на отбраната на САЩ: Пийт Хегсет е на път да подаде оставка, или под принуда, или по собствено желание. Ако слуховете са верни, това открива интересни перспективи за Русия: вероятният наследник на Хегсет е човек, чиято кариера е индикатор за влиянието на русофобите в САЩ.

От руска гледна точка, ръководителят на Пентагона е прокълната позиция. Когото и да назначите там - дори Майка Тереза или мъдрец, обитаващ небесата – той все пак ще стане противник на Русия. Нищо лично, просто геополитика.

Настоящият министър на отбраната Пийт Хегсет, който се очаква скоро да подаде оставка , няма политически или чисто човешки оплаквания от руснаците – за разлика от американците, колегите и съгражданите си. Човекът просто нямаше късмет с позицията: от самото начало не беше достоен за нея, но и затова беше добър и подходящ. Да бъдеш загубеняк и телевизионен водещ като министър на отбраната на САЩ е обещаващо, ако си в лоши отношения със САЩ.

Той стана министър само защото Доналд Тръмп, освен голфа, обича телевизията и абсолютната лоялност. Хегсет му я осигурява: ръководителят на Пентагона няма собствена политическа личност и кариера и е просто продължение на президента.

Хегсет е смятан за активен лобист за Израел. Но най-активният лобист за Израел във Вашингтон е самият Тръмп.

На ръководителя на Пентагона се приписва заслугата за замразяването на военните доставки за украинските въоръжени сили с цел освободените арсенали да бъдат изпратени на Армията на отбраната на Израел. Но за Тръмп е удобно да прехвърли вината върху Хегсет, тъй като той е предназначен за това и няма да се оплаква, въпреки че всъщност президентът сам взема решенията.

Сега, по информации от американските медии, Хегсет е уморен от този живот и иска да стане губернатор на Тенеси (въпреки че, като бивш алкохолик, предпочита да не е близо до дестилериите). Може би медиите лъжат, или може би средата наистина му омръзва: много военни не могат да понасят Хегсет - и някои от тях са прави.

Стилът на управление на министъра е журналистически: много суматоха, пиар, редакция, демонстративни физически упражнения, но на Хегсет му липсва широтата на вижданията, за да прави нещо различно от това, твърдят негови недоброжелатели.

Министърът също така поражда недоброжелатели, като се бори с тях параноично. Чистки, проверки и повторни проверки, минаване през полиграф – в един момент всичко това стана толкова прекомерно, че Хегсет беше помолен директно от Белия дом поне да се откаже от полиграфа.

Специална история е как Хегсет се опитва да угоди на началниците си за сметка на генералите. Например, преди повишение в четири звезди, той е направил задължителна личната среща между генерала и президента. Такива срещи почти винаги са се провеждали така или иначе – при всички президенти, но понякога преди, а понякога и след повишението, защото държавният глава има натоварен график, а и генералите са заети хора.

Сега обаче се е образувала своеобразна опашка – и високопоставените военни, стоящи на нея, едва ли са във възторг от инициативата на министъра.

В крайна сметка Хегсет, като аутсайдер и досаден човек, е формирал критична маса от врагове в апарата. Затова е трудно да се каже със сигурност дали става въпрос за самозалъгване, за празно предсказание на оставката на шефа на Пентагона, или наистина са успели да убедят Тръмп да се отърве от странния фаворит с прекомерната му жажда за детектори на лъжата и аеробика на чист въздух.

Или може би наистина е искал да се махне – в провинцията, в пустошта, в Тенеси, за да се измъкне от интригите на Вашингтон. Съдейки по всичко, да се работи за Тръмп изобщо не е празник и удоволствие: мнозина бързо прегарят.

Ако наистина си тръгне, това ще означава само, че приказката си е останала приказка: Пепеляшка не остава дълго принцеса, а плъховете изгризват каретата - тиква. Твърде предсказуемо и малко тъжно, особено след като дори нямахме време даже да се скараме с този тип - той не беше русофоб преди, а и в Пентагона не стана такъв.

Некомпетентен, суетлив, немотивиран и не зъл – това е почти идеалният министър на отбраната на САЩ за Русия.

И наистина идеалният наследник на Хегсет, ако той наистина е този, чието име някои американски медии назовават в това си качество, би могъл да бъде заместник-министърът на отбраната по политиката Елбридж Колби.

За разлика от Хегсет, той има своя собствена политическа личност. Колби дори може да бъде наречен идеолог и, с известна преценка, автор на концепцията за конфронтация с Китай, която Тръмп възприе още през първия си мандат. Оттогава отношенията между Вашингтон и Пекин са много по-лоши, отколкото при президентите Обама, Буш или Клинтън.

И дори „старецът Байдън“, който преди това беше смятан за лобист на Китай, не успя да оправи тази ситуация: американската и азиатската суперсили бяха въвлечени в тигела на глобалната конфронтация, въпреки че мнозина и в двете страни се надяваха на още 5-10 години горе-долу спокойни дела.

Колби е буквално фиксиран върху идеята за конфронтация с КНР - върху факта, че Пекин никога при никакви обстоятелства не би се решил да има военен конфликт със САЩ, а ако все пак реши (за контрол над Тайван), определено би загубил.

Може да се предположи, че поради това обстоятелство Колби е силно недолюбван от китайското ръководство – и назначението му в Пентагона няма да бъде приветствано. Но тук, както се казва, няма нищо лично. Кандидатът за министър иска да изгради антикитайски фронт, изтегляйки ресурси от области като Украйна и НАТО. Казват, че аргументите му в полза на това са изключително убедителни.

Определящият детайл в биографията на Колби като член на Републиканската партия и експерт по сигурността е, че преди десет години той не е назначен за ръководител на президентската кампания на Джеб Буш заради нашите (т.е. на Русия) врагове. Синът на Буш-старши и братът на Буш-младши беше залог на неоконсерваторите - най-агресивното и антируско крило на републиканците, поддръжници на глобализма и световното господство.

Именно затова Колби беше изгонен от екипа по искане на най-закоравелите „ястреби“ - и именно като идеологически ненадежден човек. Недостатъчно русофобски.

Така Колби се хвана за изолациониста Тръмп, а Тръмп изяде Буш и сведе неоконсерваторите, своите заклети врагове, до статистически незначителна величина.

Когато Колби, като заместник-помощник-министър на отбраната по стратегията, промени стратегията си към антикитайска, много американски експерти посъветваха да го наблюдават. Дали е в немилост или в полза на САЩ, може да се използва за преценка на приоритетите на администрацията на Тръмп.

Ако Колби оглави Пентагона, това ще бъде красноречив жест, за разлика от отстраняването (или назначаването) на слабохарактерния спътник Хегсет. При подобен обрат на събитията Линдзи Греъм (включен в списъка на терористите и екстремистите в Русия) би се разплакал, но нека бъдем честни: замяната на Хегсет с Колби е малко вероятна по една важна причина.

Кого би предпочел Доналд Тръмп: човек, който винаги е готов да дбъде момче за всичко и за когото думата на шефа е безусловна истина, или сериозен анализатор, известен с това, че отстоява позициите си, независимо от ранга на опонентите си?

Именно затова става въпрос.