/Поглед.инфо/ Защо все още има хиляди американски войници в Сирия? Правителството официално ни дава като причина анти-тероризъм за поддържането на незаконно военно присъствие в страната, а президентът чат-пат споменава, че "пазим петрола" там, но истинският отговор е, че никой овластен във Вашингтон, не иска да върне нашите вкъщи.

Обичайната смесица от инерция, страх и идеология, която дефинира толкова много от дебатите ни за външната политика също така създава и предпоставки за политиците и от двете партии, да защитават една незаконна, неоторизирана мисия, която няма нищо общо с американската национална сигурност.

Американските войници са застрашени в Сирия и твърде често са замесени във враждебни действия със силите на режима. Четирима наши войници бяха ранени при сблъсък миналата сряда между тяхното бронирано транспортно средство и руско.

И това е само последният от серия от сблъсъци през последните месеци между американски сили от едната страна и сирийски и руски от другата. Миналият месец група американски войници бяха обстреляни от силите на сирийското правителство. Сирийците твърдят, че американски хеликоптер е атакувал преден пост на сирийското правителство, убивайки един от техните войници.

Имаше и по-голям сблъсък през февруари тази година, който също резултира в поне един смъртен случай от страна на Сирийската арабска армия.

Всичко това засега са малки инциденти, но показват колко потенциално опасно е да се държат тези войници там.

Колкото по-дълго войниците останат в страна, където въобще не ги искат, толкова по-вероятно е някой от тях да бъде ранен сериозно или убит. А това би било безсмислена загуба на животи, която може да предизвика дори по-голям конфликт, който пък да доведе до още смърт.

Дори ако САЩ избягват най-лошия сценарий, а именно нова война, все пак няма никаква причина американските войници да бъдат в Сирия. Всички трябва да бъдат изтеглени възможно най-скоро.

Мисията е достатъчно малко, че да не бъде забелязвана обикновено от обществото. Разбира се, почти всеки в правителството е доволен това да си остане така.

Конгресът никога не я е оторизирал, а и американските войници в Сирия са там без разрешението на правителството в Дамаск. Американските войници незаконно оперират в страна, с чието правителство САЩ поне формално не са във война. В случая няма и оправдание за защитата на САЩ или съюзниците ни по договор.

Американските войници нямат място в Сирия, а извиненията на правителството са слаб опит да се прикрие срамната истина. Гил Барндолър, изследовател за Defense Priorities направи следното изказване след последния инцидент:

"Да си играем на блъскащи се колички с руснаците в Леванта не служи по никакъв начин на американските национални интереси. Нито антитерористичните мисии, нито конфискуването на сирийския петрол са валидни причини за поддържането на мисията".

Мисията в Сирия разкрива американските сили пред ненужен риск без легитимна причина, но от гледна точка на външнополитическия естаблишмънт и избраните ни политици, това е просто поредният ангажимент, който просто не можем да прекратим. Съответно това е и перфектният пример за дисфункцията на американската външна политика - милитаризирана мисия с отворен край и без ясно дефинирана цел, която почти всички подкрепят по презумпция.

Въпреки, че обяви, че САЩ ще се изтеглят от Сирия поне в два случая, президентът така и не каза нищо повече. Някои от войниците са преместени в други части на Сирия, а някои в други места от региона, но цялостното изтегляне така и не се случи.

Тръмп се тупа в гърдите, че "нашите войници си идват вкъщи", както направи по време на конвенцията миналата седмица, но това така и не се случи.

Иранските ястреби в администрацията и партията му отдавна се борят за поддържането на военно присъствие в Сирия, за да отнемат територия от сирийското правителство. Очевидно Тръмп е съгласен с тях.

Междувременно, повечето членове на Конгреса показват интерес към мисията в Сирия само когато има възможност САЩ официално да се изтеглят от тази страна. Конгресмените съответно правят всичко по силите си за да блокират или отложат изтеглянето.

Изборният противник на Тръмп уви, не е по-добър по този въпрос. Главният съветник по външната политика на Байдън, Антъни Блинкен, даде ясно да се разбере, че администрацията на Джо би продължила военното присъствие в Сирия за неограничен период от време, за да има "преимущество" срещу сирийското правителство.

Обичайната демократическа линия за обещанията на Тръмп, че ще се изтеглим от Сирия всъщност е да го осъдят, а не да го критикуват, че не е успял да изведе всички войници от страната. Много демократи в Конгреса с право искат да критикуват президента за военните му правомощия, що се отнася до кървавата война в Йемен, но за Сирия повечето са на обратната позиция, хвърляйки спъващи камъни по пътя на американското изтелгяне от страна, в която нашите сили никога не трябваше да влизат.

Част от това може да се обясни с интереси и партийност, а друга с опортюнизъм, но също така и с погрешната вяра в американското "лидерство", което ни постави на първо време в тази ситуация.

Докато американските войници продължават да се сблъскват с колегите си от сирийското правителство и съюзниците му, ние трябва да си припомним, че администрацията на Тръмп водеше и друга война срещу сирийския народ, а именно чрез икономически санкции.

Тази икономическа война вече доведе до желания ефект, а именно задушаването на сирийската икономика и саботирането на усилията по възстановяването й. Ако лозунгът на режима беше: "Асад или ще изгорим страната", то лозунгът на американската политика може да се сведе до:

"Махнете Асад или ще убием страната от глад!"

Тези санкции няма да свалят Асад и съюзниците му от власт, но ще направят милиони хора още по-бедни, много от които ще гладуват, а други ще избягат от страната.

Андрю Бачевич наскоро коментира безумната политика на правителството ни в Сирия:

"И така вместо една реалистична политика, дефинирана от ясните национални интереси, САЩ вървят към конфронтация с Русия на място, за което буквално никой американец не смята, че си струва да се умре".

Този "завой" е това, което се случва, когато американската външна политика оперира на автопилот. Вместо да разполага войници някъде за да доведе до специфичен резултат, чиято цел е да защити американските интереси, нашата власт гледа на пращането на войници като на цел сама по себе си.

Изглежда няма значение дали разполагането на войници служи на ясна цел или дали въобще това е разумен начин за използване на ресурси. Очевидно няма значение и дали е законно.

Веднъж щом Съединените щати пратят войници някъде, обикновено изисква изключително усилие за да бъдат прибрани те по-късно. И това няма никакъв ефект върху по-късни решения те да бъдат изпратени в други страни.

И в същото време САЩ поема нови ангажименти неразумно, без въобще това да се е налагало, но във Вашингтон всичко се представя като много важно. Страни, където американски ботуш никога не е стъпвал до преди няколко години, изведнъж стават ключови "награди", които САЩ не трябва да "губи".

САЩ дефинират интересите си толкова експанзивно и продължават да поемат нови ангажименти непрекъснато, въпреки, че не се отървават от предишните и винаги залитат в нови конфронтации, защото отказват да се въздържат или да сложат граници на външополитическите си амбиции.

Американското присъствие в Сирия въплащава толкова много от това, което трови външната ни политика като цяло. И уви, никога няма да реформираме външната си политика, докато политиците ни не се научат как да избягват подобни оплитания и проблеми.

Американската политика в Сирия през последното десетилетие бе белязана от зле обмислени и деструктивни намеси от страна на нашето правителство. От безумното изявление на Обама, че Асад "трябва да си ходи", последвано от въоръжаване на разни бунтовници, до незаконните атаки на Тръмп и сегашната политика на окупация и икономическа война, САЩ се месим там, където трябваше да се въздържаме.

Настроенията в полза на "екшъна" в нашите външнополитически дебати доведоха последните две администрации до задънена улица, в която има само цена, но не и печалба за Съединените щати. След неуспеха да свалят сирийското правителство, САЩ сега наказват цивилното население.

Окупирането на сирийска територия за неограничен период от време няма нищо общо със защитата на Съединените щати, а американските войници не трябва да бъдат поставяне в рискови ситуации заради една безсмислена мисия.

Вместо да задушаваме сирийския народ със санкции и да нарушаваме суверенитета на Сирия, трябва да помогнем за възстановяването на страната с цел да я стабилизираме, както и региона. Преди всичко, нуждаем се от политически лидери, които разбират, че Сирия никога не е била и няма да бъде наша, че "да я загубим", както и че в нея няма нищо, което да бъде "спечелено" чрез продължаването на тормоза над населението със санкции.

Превод: СМ