/Поглед.инфо/ Пакистанският президент Имран Хан категорично отхвърли исканията на ЦРУ да използва страната му за бъдещи операции през афганистанската граница след изтеглянето на САЩ, оставяйки на Америка малко възможности за базиране на бойни дронове или други въздушни активи след предаването на базите си в Афганистан.

САЩ планират да продължат военните операции в Афганистан след окончателното изтегляне на 31 август 2021 г., заяви президентът на САЩ Джо Байдън в речта си в понеделник след предаването на Кабул на талибаните през уикенда.

В телевизионна реч в понеделник, в която защити привързаността си към оттеглянето, договорено с талибаните от неговия предшественик Доналд Тръмп, Байдън каза, че винаги е вярвал, че мисията на САЩ „трябва да бъде тясно фокусирана върху борбата с тероризма, а не срещу бунтовниците или изграждането на нации".

Той добави, че "САЩ не се отказват от тази мисия, като изтеглят своите около 12 000 войници от Афганистан".

„Днес терористична заплаха метастазира далеч извън Афганистан: ал-Шабаб в Сомалия, ал-Кайда на Арабския полуостров (AQQP), ал-Нусра в Сирия, ИДИЛ [ДАЕШ] се опитва да създаде халифат в Сирия и Ирак и да създаде свои филиали в много страни в Африка и Азия “, каза Байдън.

„Тези заплахи заслужават нашето внимание и нашите ресурси", заяви президентът.

"Ние провеждаме ефективни мисии за борба с тероризма срещу терористични групи в множество страни, където нямаме постоянно военно присъствие. Ако е необходимо, ние ще направим същото в Афганистан “, добави той.

„Разработихме капацитет за борба с тероризма на хоризонта, който ще ни позволи да държим очите си здраво вперени в преките заплахи за САЩ в региона и да действаме бързо и решително, ако е необходимо", обясни държавният глава.

Войната в Афганистан почива на същото правно основание като останалата част от войната на САЩ срещу тероризма: Разрешението за използване на военна сила (AUMF), прието от Конгреса на 18 септември 2001 г., седмица след терористичните атаки на Ал Кайда, които унищожиха небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк и повредиха Пентагона в Арлингтън, Вирджиния, убивайки около 3000 американци.

Инвазията на САЩ в Афганистан последва само седмици по-късно и макар правителството на талибаните, което бе приютило Ал Кайда, да бе свалено бързо, то се прегрупира в провинцията и на следващата година започна нов бунт, който в неделя най-накрая успя след 18 години, да завземе Кабул и да победи подкрепеното от САЩ афганистанско правителство.

Война от дронове срещу терора

Разрешението за използване на военна сила от 2001 г. дава на Пентагона правото, съгласно американското законодателство да нанася удари по цели и в страни, различни от Афганистан, ако те са били управлявани от „Ал-Кайда“ или съюзници на „Ал Кайда“, без по-официално обявяване на военни действия, но и без разрешение на засегнатата нация.

Първият от тях беше удар с дронове срещу Мариб, Йемен, през ноември 2002 г., за който Пентагонът твърди, че е убил шестима заподозрени членове на Ал Кайда, единият от които е бил гражданин на САЩ. Програмата се разшири, като включи и въздушни удари в Пакистан и Сомалия.

Въпреки това, в продължение на години програмата работи без ясен набор от правила, основани до голяма степен на разрешението на президента на САЩ.

През 2011 г. защитниците на гражданските права бяха вбесени от поредния удар с безпилотни самолети край Мариб, който уби двама американски граждани, които се присъединиха към Ал Кайда, а на следващата година беше разкрито, че тогавашният президент на САЩ Барак Обама поддържа физически „списък за убийства“, който включва поне още трима граждани на САЩ.

През 2013 г. Обама въведе кодифициран набор от процедури „за одобряване на директни действия срещу терористични цели, разположени извън САЩ и райони на активни военни действия“.

В документа важно се посочва, че „при липса на извънредни обстоятелства“ въздушният удар може да бъде разрешен само „когато е почти сигурно, че лицето, което се таргетира действително е законната цел и се намира на мястото, където ще се извърши действието“.

Ударът освен това, може да бъде извършен само ако „ има почти сигурност, че действието може да се предприеме без нараняване или убиване на цивилни."

На тази снимка от октомври, 2008 се вижда имам Анвар ал Авлаки в Йемен. Снимкай Асошиейтед Прес фото, Мухамад уд-Дийн

Въпреки това, след като Тръмп стана президент през 2017 г., тези правила бяха преразгледани, за да дадат на командирите на място широка свобода на действие, въпреки че уж все още поддържат изискването „почти сигурно, че цивилните няма да бъдат ранени или убити“.

В резултат на това, използването на безпилотни удари нарасна при Тръмп, като имаше 197 въздушни удара в Сомалия и 190 въздушни удара в Йемен по време на четиригодишния мандат на Тръмп - повече, отколкото в администрациите на Обама и Джордж Буш взети заедно.

В Афганистан въздушните удари също продължиха, като средно по двама афганистански цивилни бяха убити от въздушни удари на САЩ всеки ден на фона на общо над 700 цивилни, убити през 2019 г.

Байдън преразглежда протоколите

Новите насоки бяха спрени, след като Байдън встъпи в длъжност през 2021 г. и преглед на действията от епохата на Тръмп беше предприет през март.

Според репортаж на Ню Йорк Таймс през май длъжностните лица са установили, че редовно се правят изключения от изискването „почти сигурно“ и че „цивилните“ обикновено се използват като евфемизъм за „жени и деца“, оставяйки всички мъже и момчета от определена възраст да бъде класифицирана като бойци по желание.

Това съобщи анализаторът на Агенцията за национална сигурност Даниел Хейл, когато говори за американската програма за безпилотни летателни апарати в Афганистан, за което миналия месец беше осъден на повече от три години и половина затвор.

„Ако можете да кажете, че няма да имаме цивилни жертви, тогава висшият ръководител, старши генерал или офицер, може да каже „ ОК, стреляйте “, заяви бригаден генерал Доналд Болдук, който командваше американските сили за специални операции в Африка от април 2015 г. до юни 2017 г., пред Daily Beast през 2018 г.

Болдук отбеляза, че постоянната политика не е да се разследват жертви сред цивилните, докато не бъдат изразени опасения от журналисти, други правителства или неправителствени организации.

За съжаление на американското командване в Африка, една такава неправителствена организация, Amnesty International, направи точно това през 2020 г. Amnesty принуди Пентагона да признае за убийството на цивилни в Сомалия през период, който преди това се твърдеше, че няма цивилни смъртни случаи. След това AFRICOM се съгласи да публикува тримесечни прегледи на потенциалните цивилни жертви и смъртни случаи.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели