/Поглед.инфо/ В Черна гора назрява религиозен конфликт. Местна разколническа организация възнамерява да измести Сръбската църква. Властите подкрепят това. До какво ще доведе нарушаването на каноните?

Те искат да живеят по нов начин

Черногорската автокефална православна църква (ЧАПЦ), структура, която няма канонично признание, възнамерява радикално да промени статута си. В началото на септември в Цетине (историческата столица на страната) се проведе събор на православната църква, на който бяха взети няколко важни решения.

Най-напред беше изпратен на пенсия духовният водач 84-годишният митрополит Михаил Дедеич. Той ръководи религиозната организация в продължение на 20 години. Вместо това избраха млад (малко над четиридесет) и амбициозен кандидат – епископ Борис Бойович.

Той започна службата си, като критикува своя предшественик. Формално Дедеич беше отстранен „по здравословни причини”, но новоизбраникът не пропусна да обвини бившия митрополит в бездействие. Синодът не се събираше почти пет години, а уставът не беше реформиран повече от десет. Това се отрази пагубно на състоянието на ЧАПЦ. Досега нито една местна църква не го е признала.

Черешката на тортата беше подозрението, че митрополит Михаил се опитва да установи контакти с Руската православна църква на фона на конфликта в Украйна.

Дедеич не призна решението на съвета и каза, че скоро ще го оспори. Но много по-интересен от вътрешните разколнически спорове е векторът, който Бойович очерта. За да изведе ЧАПЦ от кризата, той възнамерява да постигне признание от Константинополската патриаршия, както и членство в Световния съвет на църквите“.

Планът за реформа е грандиозен, но изпълнението му се спъва от едно нещо: Черногорската църква не е единствената православна структура в страната. Формално републиката от 1920 г. е канонична територия на Сръбската православна църква (СПЦ) със статут на митрополия.

Но след 1991 г., с началото на разпадането на Югославия, се зараждат сепаратистките настроения. До 2006 г., когато Черна гора стана напълно независима от Сърбия чрез референдум, те се засилиха. Разбира се, духовната сфера също не остана настрана. Тогава ЧАПЦ се прояви за първи път - след светската автономия е нужна и църковна.

Но го постигнаха с не съвсем законни средства. В частност, интронизирането на същия този митрополит Михаил Дедеич през 1998 г. става в нарушение на всички канони: без санкцията на Константинопол и без правилен диалог със Сръбската църква.

Ръка за ръка с властите

В полза на разколниците изигра и това, че целите им са в унисон с курса на светската власт в лицето на бившия президент Мило Джуканович и неговата Демократическа партия на социалистите. Европейската интеграция и членството в НАТО направиха идеята за национална църква популярна.

Пламенен противник на това развитие на събитията беше главата на каноничната митрополия на Черна гора Амфилохий, който почина преди три години. Той се противопоставяше на всяка „национализация“ и не желаеше да съдейства на политическото ръководство, заинтересовано от официалното признаване на разколниците от ЧАПЦ.

Малко преди смъртта си през 2020 г. архиереят открито призова гражданите да гласуват на следващите парламентарни избори за коалиция от опозиционни партии – против социалистите. Последните от своя страна обвиниха Амфилохий в просръбска и проруска позиция.

Съпартийците на Джуканович в отговор осъдиха митрополита за „примитивни и нецензурни нападки“, с които той „обижда и унижава вярващите от Черногорската църква“. Срещу епископа дори е образувано наказателно дело.

Условният баланс на силите беше нарушен през 2019 г., когато правителството на републиката прие документ, озаглавен „За свободата на религията и убежденията и правния статут на религиозните общности“.

Този закон дава право да се отнемат в полза на държавата земите и имотите на Сръбската църква на територията на Черна гора. С други думи, построеното с държавни средства, а по-късно станало собственост на Черногорската митрополия, може да бъде отнето с основание.

Новите правила засегнаха и обекти, за които църквата не може да докаже собственост. Така СПЦ рискува да загуби около 650 светини, включително особено почитания прочут манастир в Острог.

Скандалният закон предизвика вълна от протести, водени от духовниците в редица градове. Това доведе до факта, че две години след приемането му, през януари 2021 г., Джуканович беше принуден да подпише смекчаващи поправки в документа. Политикът нарече безредиците резултат от „оправдани изчисления“ от страна на Сръбската църква: уж нейното ръководство умишлено разпалвало огъня на народния гняв, така че социалистите да загубят изборите.

Сходни черти

Ситуацията в Черна гора прилича на тази в Молдова. В страната има и паралелни православни структури. Едната е Православната църква на Молдова (ПЦМ), която канонично принадлежи към Руската православна църква.

Другата е Бесарабската митрополия, възникнала през 90-те години на миналия век на фона на сепаратистките настроения. Тя е подчинена на Румънската православна църква (РумПЦ) и е в конфронтация с Московската патриаршия.

Властите на републиката, ръководени от президента Мая Санду, се стремят към членство в Европейския съюз и водят активна политика на сближаване с Румъния. Поради това структурата, контролирана от Московската патриаршия, се възприема като заплаха за сигурността: ПЦМ се нарича „феодално владение на руския свят“, а свещениците му – „агенти на руското влияние“.

Междувременно ръководството на Бесарабската митрополия действа по добре установена схема: открито агитира молдовските духовници да преминат под нейния омофор, настоявайки ПЦМ да върне „отбрани някога религиозни сгради“ и активно подписва споразумения за сътрудничество със светския Кишинев.

„Като цяло последователността от събития в двете държави прилича на тази, в която се разигра религиозният конфликт в Украйна: от двете църковни организации властите предпочитат по-лоялната и се опитват да маргинализират втората“, казва теологът Роман Лункин.

Но, продължава той, има един нюанс: огромното мнозинство от населението свързва себе си за канонични структури. Около 75% от черногорците са енориаши на Сръбската църква, приблизително 96% от жителите на Молдова са вярващи в Кишиневската митрополия. И в републиките има много привърженици на сближаването с Русия. Следователно, заключава експертът, няма опасност от повторение на украинския сценарий.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?