/Поглед.инфо/ Помните ли доктрината "Брежнев"? Неформалното име за външната политика, котяо се използва от съветския лидер Леонид Брежнев през 1968 година след избухването на Пражката пролет, по която на нито една комунистическа страна не се забранява да напуска комунизма или сферата му на влияние, с цената на интервенция от всички други държави в Източния блок?
Предполагаше се, че тази доктрина е хвърлена в прахта на историята с изчезването на Варшавския пакт и Съветския съюз. Но може би не. Вижте Черна гора.
На парламентарните избори от 30 агвуст в крайбрежната бивша югославска република с население около 620 хиляди души, партията на управляващия авторитарен лидер и настоящ президент Мило Джуканович претърпя електорална загуба за пръв път ото 30 години.
Някои провъзгласиха тази загуба като дългоочакваното падане на Берлинската стена за Черна гора, разглеждайки ДПС (Демократичната партия на социалистите) като силата, която е произлязла от Лигата на комунистите на Черна гора в началото на 90-те години, с което се смята, че властта й не е спирала от 1945 година насам.
На 23 септември три опозиционни листи спечелиха мнозинство от 41 души в 81-местния парламент, избраха нов председател на законодателния орган и предложиха формално лидера на листата "За бъдещето на Черна гора" механния инжинер, професор Здравко Кривокапич за нов министър-председател на балканската страна.
Президентът Мило Джуканович имаше 30 дни да му предложи мандат за формирането на ново правителство. На теория той може да предложи мандата на някой друг, но само Кривокапич има мнозинство.
Във всеки случай, новото правителство трябва да бъде потвърдено от парламента до 90 дни или трябва да се свикат нови избори.
Макар и за обикновения наблюдател "Черногорската пролет" да изглежда, че цъфти, истината е, че някои неща не са толкова отворени за демократичен или какъвто и да било друг дебат все пак.
На първо място, про-западният курс на страната и най-вече членството в НАТО, пътят за евроинтеграция и признаването на отцепилата се от Сърбия провинция Косово.
А това ни казва много добре къде сме стигнали три десетилетия след обявената от Запада победа в Студената война и провъзгласения от Франсис Фукуяма "край на историята" и финална победа на "либералната демокрация".
Разбира се, че засега няма войски на НАТО, които да се концентрират по границите на Черна гора, нито пък директни заплахи за чуждестранна военна интервенция.
Което не значи, че няма въобще заплахи.
Всъщност, Джуканович, който неотдавна спечели наградата "Личност на годината на организираната престъпност" заплаши с насилие на два пъти в рамките на няколко дена, в случай, че новото правителство реши да се отклони от "правилния" път.
В скорошно интервю за босненската Фейс ТВ, след като даде одобрението си за уверенията на новото мнозинство, че страната няма да се отклони от про-западния си курс, все пак Джуканович предупреди, че е готов да защитава Черна гора "и от горите, ако е нужно", припомняйки дългата история на въоръжена съпротива, която страната има за нападения срещу "държавността си".
Освен това Джуканович заплаши да "унищожи" всеки камък, който се използва за построяването на нова църква в старата столица Цетине, което очевидно беше насочено срещу Сръбската православна църква, която водеше масовата съпротива срещу неговия оруелски "Закон за религиозните свободи", който се оказа движеща сила зад изборната загуба на партията му.
Мило Джуканович повтори заплаха си при друго интервю няколко дни по-късно, хвърляйки в лицето на зрителите обичайните движени от Запада директиви и плашене за руската и сръбската "заплаха" за черногорската държавност и всичко, което е велико и добро на света.
Това, което трябва да се отбележи тук не е просто неговата агресивна реторика, но единодушното мълчание, с което тя се приветства от западните посолства и столици, които иначе много бързо засичат и осъждат мнимите руски (а на местно ниво сръбски) заплахи на секундата.
Което показва, че новото парламентарно мнозинство ще е под всевиждащото око на Брюксел, Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин, които все още разчитат на Джуканович като презастрахователна идея в случай, че на черногорците започнат да им идват собствени идеи как да управляват страната си и вземат твърде насериозно приказките за демократични избори.
И така, докато на Джуканович му се позволява от време на време да хвърля заплахи за насилие от кулоарите, готов да нападне опонентите си и за най-малката грешка, новото демократично избрано мнозинство е задължено да даде един куп безкрайни обещания и клетви за вярност към "безалтернативния" про-западен курс на страната.
Вземете например инквизиторския тон на въпросите, с които засипаха от Дойче Веле Кривопакич в едно скорошно интервю:
"Джуканович се дистанцира от Милошевич, обявявайки независимостта на Черна гора, подкрепи санкциите на Европейския съюз срещу Русия, призна Косово и влезе в НАТО. Как ще убедите Брюксел и Вашингтон, че няма да промените подкрепяния от Запада курс на външната политика, който не се поддържа от симпатизантите ви и особено от про-сръбските и про-руски партии, които са в коалиция с Вас?"
Естествено, Кривопакич увери разпитващия го, че нито той, нито политическите му партньори имат за цел да се отклоняват от вашингтонско-брюкселската партийна линия, посочвайки коалиционното им споразумение като доказателство за това.
Нека да цитираме известната политическа реч на Леонид Брежнев, която той изнася през полските работници през ноември 1968 година и да я приложим към днешната ситуация. Кривопакич и компания увериха Запада, че:
"Нито едно от решенията им не трябва да вреди нито на (социалистическата) демокрация в тяхната страна, нито на фундаменталните интереси на другите (социалистически) демократични страни, както и на цялото демократично движение (на работническата класа), което работи за (социалистическа) демокрация.''
Но Кривопакич реши да не рискува и в статия за Уошингтън Таймс допълнително увери Вашингтон, че новото тристранно споразумение на мнозинството "гарантира не само да поддържа ангажимента на Черна гора към членството в НАТО, но и задълбочаването на нашето място в алианса."
"Обещаваме да ускорим реформите, които ще отведат страната ни в Европейския съюз", пише Кривопакич.
В негова защита можем да кажем, че този подход е напълно разбираем, тъй като и Кривопакич, и партньорите му са наясно с всички пречик, пред които ще се изправят, докато се опитват да се справят с най-важните предизвикателства за страната, които са от вътрешнополитически характер.
Сред тези предизвикателства са деконструирането на корумпираната политическа машина на Джуканович, отварянето на медиите за разнообразни политически възгледи, прекратяването на сърбофобската дискриминация, промяна или отхвърляне на гореспоменатия Закон за религиозните свободи, реформиране на съдебната система и справяне с високата задлъжнялост и нарастващата безработица в страната, които се влошиха заради проваления туристически сезон, в резултат на Ковид-19.
Но разбира се, дори вътрешно можем да сме сигурни, че нео-брежневистките пазители на западните "фундаментални интереси" ще следят внимателно за всеки вид отваряне към руско, сръбско или китайско "вредно влияние", дори ако то е икономически ползотворно за разсипаната и обедняла страна.
И тук Кривопакич може да се натъкне на големи проблеми по пътя, тъй като въпреки обявените външнополитически курсове и клетви за вярност, той също така нееднократно е казвал, че Сърбия и Черна гора са "най-близките държави".
Освен това той е заявявал, че "Руската федерация е наша братска страна и велик, вековен приятел", както и че той и политическите му съюзници са "задължени да възстановят политическите ни отношения с Русия, както и със Сърбия".
Кривопакич също така не пропусна да припомни, че Джуканович е признал т.нар. Косово, въпреки, че всъщност, за да цитираме отиващия си черногорски министър-председател:
"85 % от населението на Черна гора бяха против признаването на южната провинция на Сърбия".
В очите на Западинтерна подобни възгледи без съмнение се разглеждат като двойно зло.
Което значи, че вече са предвидени още "про-демократични" подкрепления, като например бившия командир на американските сили в Европа, генерал Бен Ходжис.
В скорошно интервю за джукановисткия ежедневник Победа, Ходжис, който сега е свързан с неоконсервативния тинк-танк СЕРА във Вашингтон, нежно припомни на бъдещото правителство, че от него "се очаква да изпълни натовските си задължения".
Естествено, генералът пусна и стандартния бараж от непотвърдени обвинения по отношение на Русия, обхващайки всичко от употребата на "дезинформация, сила и отрова" до отговорност за бежанската криза на Сирия и много други подобни глупости, които не издържат на критика.
Наблюдавайки ситуацията в Черна гора, на ум ми идват думите на бившия английски футболист Гари Линекър:
"Футболът е проста игра - 22 мъже гонят топката 90 минути, а накрая германците винаги печелят".
Това, което колективният Запад казва на черногорците тези дни изглежда е:
"Демокрацията е проста игра - хората може да пускат бюлетините си на изборите, но накрая НАТО и Европейският съюз винаги печелят. В противен случай...."
Зад новата Демократична завеса, доктрината "Брежнев" беше съживена за нов живот.
Превод: СМ