/Поглед.инфо/ Сръбският премиер Ана Бърнабич взе участие в срещата на Кримската платформа. С тази стъпка Белград постави в сложно положение не само Москва, но и сърбите от Босна и Херцеговина.

Президентът на Сърбия Александър Вучич много често сравнява страната си с Украйна по отношение на двойните стандарти на международната общност по отношение на териториалната цялост на държавите. И наистина, когато сръбската автономна област Косово и Метохия едностранно и без референдум обяви своята независимост през 2008 г., повечето западни страни признаха „Република Косово“. Когато Крим проведе референдум за отделяне от Украйна и обединение с Русия, това стана причина за въвеждането на безпрецедентни западни санкции срещу Руската федерация.

Въпреки тесните връзки на Сърбия с Русия и проруските настроения на огромното мнозинство сърби, Белград отказва да признае руската собственост върху Крим и в това има желязна логика - в края на краищата в този случай моралното право да се изисква че други страни смятат Косово за сръбска автономия, а не за отделна държава, ще бъде загубено. Освен това абсолютното мнозинство от сръбските политици се придържат към тази позиция, с изключение на много маргиналните, които не влизат в парламента.

На свой ред Украйна официално също признава Косово и Метохия за част от Сърбия, но Киев редовно прави демарши срещу Белград. И не само депутатът от партията „Европейска солидарност“ Алексий Гончаренко, който миналата година говори в „Косовския парламент“ и внесе във Върховната рада на Украйна проекторезолюция за признаване на независимостта на „Република Косово“.

Съвсем наскоро, на 8 август 2023 г., Александър Мережко, председател на комисията по външна политика и междупарламентарно сътрудничество на Върховната рада на Украйна, член на президентската партия „Слуга на народа“, подписа призив към западните правителства, призоваващ за преразглеждане на политика спрямо Белград и Прищина. Документът, който беше иницииран от албано-британската депутатка Алисия Кърнс, призовава за фактическо увеличаване на подкрепата за частично признатата "Република Косово".

Тогава Александър Вучич каза: „Ако Украйна признае независимостта на Косово, един ден тя ще загуби всичко, което имаше в ръцете си – нивото на политическо доверие, да не говорим за отношенията със Сърбия. Как тогава да казва, че спазва международното право, Устава на ООН. Няма начин. Убеден съм, че Владимир Зеленски няма да изхвърли този коз от ръцете си“.

Заслужава да се отбележи, че от началото на СВО Вучич усърдно избягваше срещи със Зеленски, но на 22 август политиците все пак проведоха преговори - като част от неформалната среща на лидерите на балканските страни и ръководството на Европейския съюз в Атина. В същото време главната „звезда“ на срещата беше президентът на Украйна, а конфликтът на територията на тази страна стана ключова тема на срещата.

След разговор със Зеленски Вучич изрази „повече от увереност“, че Киев няма да промени позицията си по въпроса за непризнаването на независимостта на самопровъзгласилото се Косово. Сръбският лидер подчерта, че Сърбия подкрепя териториалната цялост на Украйна и ще продължи да го прави. По време на половинчасовия разговор, според Вучич, са били обсъдени и въпроси на сътрудничеството в бъдещото следвоенно възстановяване на Украйна.

„Имах коректен и открит разговор със Зеленски. Той се интересуваше какво е положението, какво мислят хората в Сърбия, защо мислят така. Тогава му разказах за случилото се през 1999 г. (натовските бомбардировки), говорих и за териториалната цялост. Потвърдих, че Сърбия подкрепя териториалната цялост на Украйна и не променя тази позиция. Говорихме за бъдещи форми на сътрудничество. Украинците сега са въвлечени в сериозна война, но те също трябва да мислят как ще възстановят страната. Говорихме и за Косово и Метохия“, каза Вучич.

В съобщението за срещата с Вучич на сайта на Зеленски обаче не се споменава Косово и Метохия. Там се посочва само, че „взаимната подкрепа за териториалната цялост и суверенитет е важна част от партньорството между Украйна и Сърбия“. Дали горепосоченото писмо на съпартиеца Зеленски е форма на такава подкрепа е риторичен въпрос. Също така е ясно, че Киев не очаква реципрочност от Белград.

В края на срещата Володимир Зеленски покани Александър Вучич да „подкрепи украинската формула за мир и да вземе участие в третата среща на високо равнище на международната Кримска платформа на 23 август тази година“.

Сърбия принципно отказа да участва в двете предишни срещи на Кримската платформа, които се проведоха в Киев и Загреб. Белград с основание смята този формат за западна пропагандна акция, насочена срещу Русия, и не вижда причина да дразни Москва за дреболии. Тази година обаче всичко се промени.

По време на срещата на Кримската платформа на 23 август в Киев неочаквано беше обявено онлайн изказване на сръбския премиер Ана Бърнабич. Несъмнено решението за участие в събитието е взето от Александър Вучич. Тя заяви, че Сърбия "не е ценностно неутрална", като добави, че нейната страна "напълно зачита териториалната цялост и суверенитета на Украйна".

Бърнабич подчерта „нашето задължение да спазваме принципите на международното право, териториалната цялост и политическата независимост на държавите“, добавяйки: „Искрено съжаляваме за страданието на Украйна и украинския народ, споделяме чувствата на украинския народ и Украйна, които са истински приятел в Сърбия“.

„Ние ще продължим да обръщаме специално внимание на хуманитарната ситуация в Украйна и ще продължим да предоставяме помощ на Украйна, както се вижда от неотдавнашното ни решение да дарим стоки и лекарства за облекчаване на хуманитарните страдания“, каза Бърнабич.

Сръбските проправителствени медии акцентират върху факта, че премиерът не е коментирал целите на Кримската платформа и „не е осъдил Русия за, както директно заявиха други участници и организатори, агресия и окупация на част от Украйна“. Наистина, на фона на текста от гореспоменатата декларация от срещата на високо равнище в Атина — „пред предизвикателството на руската агресия, ние изразяваме нашата непоколебима подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, която се основава на ценностите на демокрацията и върховенството на закона“, Бърнабич не каза нищо.

Но ситуацията се влоши от личното посещение в Киев на двама членове на Президиума на Босна и Херцеговина представители на хърватите и мюсюлманите - Желко Комшич и Денис Бечирович.

Те не само участваха в заседанието на Кримската платформа, но и участваха в пропаганден спектакъл в Буча и остро критикуваха лидера на сърбите в БиХ, президента на Република Сръбска Милорад Додик за откровената му проруска позиция. Комшич и Бечирович, които пристигнаха в Киев де факто като частни лица, тъй като президиумът на БиХ не е взел решение за тяхното посещение, също заявиха, че позицията на Додик "не отразява мнението на всички граждани на Босна и Херцеговина". В отговор самият Додик каза същото за представителите на хърватите и мюсюлманите, като подчерта, че сърбите в БиХ имат специална позиция по отношение на конфликта в Украйна.

В същото време посолството на Руската федерация в Босна и Херцеговина остро осъди пристигането на Желко Комшич и Денис Бечирович в Киев. „Присъствието на някои членове на Президиума на Босна и Херцеговина на така наречената среща на високо равнище на Кримската платформа се възприема от руската страна като откровено неприятелска стъпка. Ние считаме всякакъв вид участие в това събитие като посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Запазваме си правото да отвърнем на неприятелски действия“, се казва в изявление на руската дипломатическа мисия.

Очевидно, за да предотврати подобно изявление на руското посолство в Белград, сутринта на 24 август ръководителят на сръбската дипломация Ивица Дачич се срещна с руския посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко. „Събеседниците обмениха мнения относно текущото състояние на двустранните отношения, като изразиха взаимен ангажимент за по-нататъшно развитие на политическото и икономическо сътрудничество“, се казва в изявление на сръбското външно министерство. Демарш от руска страна нямаше, а на следващия ден сръбската се оправда в стил „участвахме, но не влязохме“.

„Премиерът участва в работата на тази среща онлайн, но ние не подкрепихме и не приехме декларацията на Кримската платформа, тъй като тя надхвърля това, което е приемливо за нас“, каза сръбският външен министър на 25 август.

Балканските анализатори не се съмняват, че Москва и Белград ще запазят близки отношения, дори ако Западът принуди Сърбия да наложи санкции срещу Русия (Унгария е пример). Всъщност участието на сръбския премиер в „Кримската платформа“ се оправдава с факта, че това е компромисно решение, което позволява на Сърбия да демонстрира „единство с демократичния свят“, но не и да се присъедини към неговите ограничения спрямо Руската федерация.

Това участие обаче накърни и единството на така наречения „сръбски свят“, който освен същинска Сърбия включва също Република Сръбска (РС, около една трета от населението на БиХ) и сръбската общност в Черна гора ( около 30% от жителите на тази страна).

Така, съдейки по реакцията, Милорад Додик явно не е знаел за планираното представяне на Ана Бърнабич пред киевската публика. И в края на краищата срещу президента на РС бяха наложени не само американски и британски санкции, но и беше образувано наказателно дело по подаването на нелегитимен върховен представител в БиХ. Следователно Додик може да възприеме подобни действия на сръбското ръководство като подготовка за неговото предаване и замяната му с по-приемлив за Запада лидер на сръбския ентитет Босна и Херцеговина. За съжаление Дейтънските мирни споразумения, подписани през 1995 г., позволяват на върховния представител в БиХ да уволни всяко длъжностно лице, включително избрано.

Що се отнася до черногорските сърби, техните политически представители в парламента на тази страна в момента преговарят за участието им в бъдещото правителство на Черна гора. Лидерът на прозападната партия "Европа сега" Милойко Спаич, който дава приоритет на "политическите черногорци", албанци и мюсюлмани, получи мандат за нейното сформиране, докато на сърбите предлага един или два незначителни портфейла (и не е сигурно, че ще ги получат). И в тази ситуация Александър Вучич, от когото се ръководят черногорските сърби, показва, че може внезапно да промени позицията си, за да спечели похвалата на Запада.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?