/Поглед.инфо/ Ние македонците не сме невинни за влошените отношения със съседна България. Има теми, по които нашите историци тотално изпуснаха нещата, вероятно по наредба на шефовете си от КПЮ (Комунистическата партия на Югославия) и УДБА (бившите служби за сигурност) от страх да не би Македония да избяга към съседна България и по този начин да не влезе в СССР, с който Югославия беше в тежка студена война след края на Втората световна.

Откъде да се почне с лъжите на нашите историци?

Аз като лаик, разбира се, само гледам фактите и поставям въпроси, извеждайки очевидни логични констатации, които и малките деца могат да видят.

Хайде, нека да започнем например с Разловското въстание в Беровско. Нашите историци твърдят, че то е било локално македонско въстание на някои селяни от някои села , но това е далеч от логиката и от истината, преди всичко.

Въстанието започва през май месец 1876 година, по същото време, когато започва и голямото Априлско въстание в България, което трае два месеца - от април до май 1876 година. То се разпростира на цялата територия на България от Варна и чак до Охрид.

Това са факти на светските историци, а не мои констатации. След това въстание и заради начина, по който то е било потушено от турците, заради големите злини против цивилното население в цяла България, светът реагира жестоко, а после почва и Руско-турската война на следващата година, която има за цел Русия да помогне да се освободят Сърбия, Черна гора, Румъния и преди всичко България.

Това се случва през 1878 година, когато с договора от Сан Стефано, България става автономна в рамките на Турция, докато Сърбия, Черна гора и Румъния стават независими държави и придобиват повече територия, за сметка на албанците, които закъсняват със своята организация, както и разбира се, на най-големият губещ - Турция.

Значи, смешно е да се твърди, че Разловецкото въстание е било локално македонско, когато се случва в същия момент с голямото Априлско въстание на територията на цяла България, което трае два месеца, и което е толкова силно и важно, че предизвиква война между могъщите Русия и Турция!

Смешно е да се твърди, че някакви там селяни от село Разловци сами започнали въстание, за да правят държава в село Разловци, Беровско?!

Истината е съвсем логична. Въстанието в Разловци е било част от голямото Априлско въстание на територията на цяла България, от която част е било и село Разловци.

Има още един интересен момент. Употребата на черешовото топче е била хит в това въстание и тъкмо тогава, през април и май 1876 година, светът узнава за това интересно изобретение на българите - топ от дива череша, който след четири изстрела се разпадал.

Това не е измислено от нашите от Крушево през 1903-та година, те само са копирали тази идея, измислена 27 години по-рано.

Втората голяма лъжа на нашите историци е, че с договора от Сан Стефано ние сме били губещи, когато истината разбира се, е, че след 500 години Македония се освободила от турско робство.

Това става и с помощта на нашите въстаници в Разловци и други села в страната, които заедно с цяла България се вдигат на Априлското въстание от 1876 година. Това е две години преди договора от Сан Стефано. Санстефанският договор бил резултат от загубата на Турция от Русия във войната, която следва кървавото задушаване от турците на Априлското въстание две години по-рано.

Причината Санстефанският договор да не трае дълго, а само няколко месеца е страхът на Британия и Германия, че руснаците чрез България ще имат достъп до Средиземно море, тъй като Санстефанска България се простира от Варна и Бургас до Охрид и Солун, който е ключово пристанище на голямото море на Балканите.

Заради това се случва Берлинският конгрес през същата тази 1878 година, на който България губи Македония, която е върната на турците.

Третата голяма лъжа на нашите историци е, че няма как ВМРО да бъде българска организация, която се е борела за Македония, а не за България?!?

Ами, през 1903-та година България вече е била освободена от турско робство с конгресите от Сан Стефано и Берлин през 1878-ма. България и Македония заедно са освободени, но после след няколко месеца нашата земя се връща на Турция, заради страха на Британия и Германия, че Русия чрез Солун ще завладее Балканите и ще бъде голяма опасност за Европа заради прекия си достъп на Средиземно море.

Заради това през 1903-та година България подкрепя въстанието в Македония с цел и тя да се освободи от турците и после или да бъде автономна или да се присъедини към другите освободени български територии.

И точно заради това и въстанието пропада, защото не получава западна поддръжка, тъй като Западът се плаши, че чрез една свободна Македония, руснаците ще станат големи играчи в Европа.

Заради това Западът позволява на турците да задушат кърваво Илинденското въстание. Това нашите историци го крият през цялото време.

Също така можем да кажем, че четвъртата голяма лъжа на нашите историци е и темата за македонизма.

Точно заради страха на Запада, че Македония ще бъде споена с България и така ще стане руска база на Балканите, София позволява да се създаде македонизмът като нова идентичност. Целта е Македония да се покаже на света като независима територия, за да се позволи разбира се, страната да се освободи от турците без страх, че това ще значи нова победа на руснаците на Балканския полуостров.

Заради това полека-лека българите позволяват да се появяват дейци, които се надъхват да изразяват македонизма като нова идентичност на Балканите, преди всичко Кръсте Петков Мисирков, но и много други.

С други думи, индиректно поради страха на Британия и Германия от руснаците, бе създаден македонизмът като оделна идентичност на Балканите, ако и заради този същия страх, вместо да се освободим от турците още през 1878 година, ние чакахме Балканските войни. А след тях пък станахме част от кралството на сърбите и хърватите, след загубата на Царство България във Втората балканска война.

Също така, друга голяма лъжа, която най-вероятно много ядосва българите е представянето на Втората световна война като българска окупация на Македония, когато реалността е друга.

Голяма част от македонските градове и села са гледали с големи симпатии на освобождаването от кралство Югославия, което е правело много зулуми и убийства из македонските земи в годините на сръбската окупация на Повардарието.

Реалността е, че партизанското движение закъсня много в тези земи, точно заради тези големи симпатии, които много от хората са имали към България, и защото са смятали, че тази територия естествено попада там, където е трябвало, въпреки неправдата на Берлинския конгрес от 1878 година, когато е унищожен договорът от Сан Стефано и Македония бе върната на турците.

Освен това, македонските историци крият заслугата на Българската войска за освобождаването на Македония от германците след преврата на комунистите в България.

Тогава българските войски минават на страната на партизаните и заедно с части от Червената армия помагат за разгрома на германските сили на територията на Югославия.

Също така, една от най-големите лъжи е за старостта на Македонската православна църква, както и това, че Охридската архиепископия била македонска църква.

Реалността ни казва, че на Света гора няма македонски манастир, но има сръбски, руски и български (ама няма македонски!), което знаи, че нашата Македонска православна църква е млада и нова.

Тоест, като такава да гледаме на нея и да не й даваме значение и тежест, каквито реално не заслужава. Достатъчно е, че сме я въздигнали преди стотина години и това е съвсем достатъчно.

Тъкмо тези грешки и лъжи би трябвало да се поправят с работата на историческите комисии, но все пак и България трябва да признае настоящата реалност и правото на национално самоопределение на македонците, македонския език и македонската идентичност.

Тези неща са реалност, незамисимо обстоятелствата, поради които са се случили, и които са помогнали за процеса на национално дефиниране.

Надявам се, че България няма да направи историческата грешка да блокира Македония на пътя към Европейския съюз, тъй като това ще донесе огромни щети върху приятелството на двете братски страни и двата братски народа!

Превод: СМ