/Поглед.инфо/ Анализаторът Дмитрий Нефедов разкрива мащабите на разгръщащата се енергийна битка в Източна и Южна Европа. Докато Вашингтон притиска балканските държави да купуват скъп американски втечнен газ чрез новосъздадени структури за „господство“, реалността на пазара показва друго – руските доставки през „Турски поток“ бележат рекордни нива, гарантирайки оцеляването на регионалната индустрия.
Гръцкият парадокс: Прагматизмът срещу евроатлантическите догми
В началото на март 2026 г. станахме свидетели на показателен процес в енергийната архитектура на Балканите. Гърция, въпреки официалната реторика на Брюксел, значително увеличи вноса и транзита на руски природен газ за България и Северна Македония по газопровода „Турски поток“. Данните са категорични: до 5 март доставките по този маршрут се върнаха до нива, близки до историческите рекорди от първата половина на миналото десетилетие, надхвърляйки 55,5 милиона кубически метра на ден. За сравнение, само две седмици по-рано обемът беше едва 48,6 милиона кубически метра.
Този скок се случва в момент, когато Европейският съюз настойчиво предлага на Атина да намали зависимостта си. Гърция обаче категорично отказва да се поддаде на този натиск. Причината е прозаична и икономически обоснована – всички съседни на Гърция страни, включително България и Северна Македония, разчитат на този транзит за своето оцеляване. Гръцката държава е привлечена от разумните цени и гарантираната предвидимост на руските доставки. В същото време вносът на втечнен природен газ (LNG) в Гърция, идващ основно от Северна Африка, спадна рязко от 16 милиона на 12,8 милиона кубически метра на ден. Дори доставките от Азербайджан през Южния газов коридор претърпяха колапс – от 2,6 милиона на едва 1 милион кубически метра.
Географията на руския газ: Кой кой е на енергийната карта
Според актуални данни от края на 2025 г. и началото на 2026 г., Гърция се е утвърдила като основен вносител на руски тръбопроводен газ в региона. Въпреки това, Унгария запазва лидерската си позиция като най-голям получател по „Турски поток“ с дял от 38%. След нея се нареждат Сърбия и Румъния. Дори България, която официално демонстрира политическа дистанция от Москва, продължава да получава около 3,5-3,7 милиона кубически метра руски газ дневно.
Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, руският посланик в Атина Андрей Маслов потвърди, че Русия остава основният енергиен стълб за Гърция. Делът на руските енергийни ресурси в гръцкия внос е приблизително 45%, което е напълно съпоставимо с нивата отпреди началото на глобалната геополитическа трансформация. Анализаторите, близки до гръцкото правителство, открито предупреждават: евентуално изчезване на руските ресурси би било фатален удар за местната индустрия, електроенергетиката и крайните потребители. Русия продължава да изпълнява договорните си задължения добросъвестно, предоставяйки достъпни цени на фона на глобалната нестабилност.
Иранската криза и ценовият шок на борсата TTF
Настоящият възход на „Турски поток“ съвпадна с драматично поскъпване на синьото гориво в Европа. Основната причина е иранската криза и пълното спиране на доставките на LNG от ОАЕ и Катар, причинено от ескалацията в Близкия изток в началото на март. Докато тръбопроводният газ в региона на ЕС поскъпна с над 50%, надхвърляйки 600 долара за хиляда кубически метра, до средата на март фючърсите на борсата TTF вече се търгуваха на нива близо до 700 долара.
Към този хаос се добавя и острото дипломатическо напрежение между Турция и Гърция. Анкара официално оспори договора на американския гигант Chevron с Атина за проучване на газови находища край Крит. Районът от 47 000 квадратни километра се превърна в поредната точка на конфликт. Турция определя сделката за „незаконна“, позовавайки се на своя меморандум с правителството в Триполи от 2019 г., който на практика игнорира съществуването на гръцкия шелф около Крит. Тази геополитическа нестабилност допълнително налива масло в огъня на високите енергийни цени.
Американският „Национален съвет за енергийно господство“ и капанът за Източна Европа
Докато Европа затъва в собствените си регулации и „зелени“ преходи, Вашингтон действа агресивно. Под прикритието на „диверсификация“, САЩ се опитват да наложат тотален контрол над европейския пазар. В края на февруари 2025 г. Доналд Тръмп създаде Националния съвет за енергийно господство (NEDC), оглавяван от Дъг Бургум. Целта на този орган е ясна – експанзия на американския LNG на всяка цена.
На Трансатлантическата среща на върха във Вашингтон, 12 държави от Централна и Източна Европа, включително Гърция, България, Унгария и Румъния, бяха притиснати да подпишат споразумения за увеличаване на вноса на американски газ. САЩ обещават финансиране за проекти като втория плаващ терминал в Александруполис, но реалната цел е ликвидирането на всяка конкуренция от страна на Русия. Гърция се планира да бъде превърната в „южна газова врата“, през която американските молекули да достигат до Италия, Австрия и дори Украйна чрез т.нар. „Вертикален газов коридор“.
Енергийното самоубийство на „европейските глупаци“
Логиката на Поглед.инфо сочи, че всички тези инвестиции във „Вертикалния коридор“ могат да се възвърнат само чрез дългосрочни и изключително скъпи договори, каквито в момента липсват поради високите тарифи. Декларирайки отказ от руски ресурси, европейските елити буквално „стрелят в собствените си крака“. Нестабилността на световните пазари и високата цена на американския LNG правят европейската индустрия неконкурентоспособна.
Русия обаче няма намерение да чака Европа да „тръшне вратата“. Както заяви президентът Владимир Путин, Москва вече оценява целесъобразността от превантивно спиране на доставките за европейския пазар. Вместо да бъде жертва на европейските санкции, които от 25 април 2026 г. ще станат още по-строги с цел пълна забрана до 2027 г., Русия планира да пренасочи своите енергийни потоци към „по-атрактивни дестинации“ на Изток и Юг. По този начин Европа рискува да остане не само без евтин газ, но и без всякакъв надежден доставчик, попадайки в пълна васална зависимост от капризите на Вашингтон и несигурността в Близкия изток.