/Поглед.инфо/ Руските политолози говорят много и често с право за руските „съюзници“ и „братушки“. Държави, които са получили много добрини от Москва, които Москва подкрепя и дори които са създадени благодарение на Москва - но в същото време не изпитват никаква благодарност към Русия. „Съюзниците“ и „братушките“ не зачитат нейните интереси, флиртуват със Запада, провеждат антируска вътрешна политика (започвайки с омаловажаване на ролята на Русия в националната им история), а също така не помагат на Русия, когато тя има нужда.

Нека бъдем честни. Русия има достатъчно такива страни в близката и далечната чужбина. Постсъветските страни, които живеят от руския пазар (включително трудови ресурси). България (създадена от Русия). Редица африкански и латиноамерикански страни. Сега, в часа на голяма руска нужда, повечето от тях обърнаха гръб на Москва.

Някои експерти добавят Сърбия към този списък. Приятелска към Русия държава на Балканите, заради която Руската империя се въвлича в Първата световна война и която сега не може да реши коя страна да вземе. От страната на приятелска Русия - или от страната на Европейския съюз, където Сърбия толкова иска да влезе.

Самият Белград, разбира се, не иска да избира. Президентът Вучич се опитва да остане над руско-европейската борба и се стреми да поддържа работни отношения както с Европа, така и с Русия. Такава позиция е изгодна от икономическа гледна точка (Сърбия получава възможността да бъде транзитна страна в руско-европейската търговия), от външнополитическа гледна точка (Белград може да стане посредник при разрешаването на спорове между Москва и Брюксел), както и от вътрешнополитическа гледна точка. В крайна сметка няма да има нужда да се прави избор между Русия (която сръбското население обича) и перспективите за членство в ЕС (за което сръбското население копнее).

Затова президентът Вучич отказа да осъди Русия за специалната операция в Украйна и цитира аргументи, които изглеждаха убийствени за Запада. „Каква е разликата между атака срещу Сърбия без решение на Съвета за сигурност на ООН и атака срещу Украйна без решение на Съвета за сигурност на ООН? Моля, обяснете ми разликата“, каза той, имайки предвид войната на НАТО срещу Югославия, която западните страни започнаха през 1999 г.

Западните страни обаче не приемат този аргумент – с формулировката „това е различно“. Освен това европейците настояват сърбите да вземат решение възможно най-скоро. „По-добре е да вземем това решение не когато войната приключи, а докато е все още актуална“, каза германският канцлер Олаф Шолц. Европейски представители обясняват, че без това решение Сърбия няма да бъде приета в ЕС. „Вярваме, че всеки, който иска да стане кандидат за член на Европейския съюз, трябва да подкрепи тези санкции“, каза Шолц.

Съединените щати са на почти същата позиция. „Сърбия трябва спешно да реши къде е бъдещето ѝ. С Европа - или с Русия на Путин. Готова ли е Сърбия да хармонизира външната си политика с агресивен тиранин, отговорен за зверствата? Това ли е всичко, на което Сърбия е способна? Държавният департамент е напълно прав, като казва, че това не е в съответствие със страна, която претендира да стане член на Европейския съюз“, каза Даниел Фрид, бивш помощник-държавен секретар за Европа и Евразия. Американските експерти подчертават, че Вашингтон все още не се е разочаровал от Сърбия (следователно не прие косовския премиер Албин Курти на нивото, което би искала Прищина), но търпението на американското ръководство се изчерпва. И какво правят руските експерти в тази ситуация? Как реагират на колебанията на сръбското ръководство?

Умните хора, разбира се, не реагират по никакъв начин. Те помнят, че Руската федерация – за разлика от САЩ – не е склонна да изисква трети държави да се определят на принципа „или сте с нас, или сте срещу нас“. Те разбират, че ако поставят условие за такъв избор, то ще се поставя пред страните, които живеят за сметка на Русия, са с нея в обвързващи военно-политически и икономически съюзи, а също така имат обща граница с нея. Те осъзнават, че Сърбия не е такава държава. Че страната е заобиколена от държави от НАТО, че икономиката ѝ зависи до голяма степен от Европейския съюз.

Те са наясно, че ако Москва, също като ЕС, принуди Сърбия да направи избор, тогава Москва ще загуби, защото Сърбия ще направи избор в полза на Запада – просто защото няма граница с Русия. Но ако Москва се държи по различен начин, ако заеме уважителна позиция към Белград, тя ще спечели. Първо, защото няма да тласне Сърбия към Запада, и второ, защото уважителната позиция на Москва е в контраст с това как Европейският съюз постоянно изисква нещо (освен отказа от отношения с Русия, списъкът с инструкции на Брюксел включва точка Косово, без което Сърбия няма да бъде допусната в ЕС). Последното вече води до нарастване на евроскептицизма сред сръбското население, както казва президентът Вучич.

Но, разбира се, Русия може да се съгласи със самопровъзгласилите се за псевдопатриоти и да се държи по различен начин. Да поставя ултиматуми на сърбите, да ги укорява ги за намерението им да се присъединят към ЕС, да иска признаване на Крим/ДНР/ЛНР и като цяло „Решете най-накрая“. Вашингтон и Брюксел ще бъдат благодарни за подобна позиция.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели