/Поглед.инфо/ „Хуманитарната интервенция“, извършена по произволно решение на западните лидери, се оказа катастрофа за Югославия. Оттогава НАТО не се свързва с международната общност и Русия се върна към политика, основана на националните интереси.
Между геноцида и Запада
През 2009 г. в Прищина беше открит паметник на бившия американски президент Бил Клинтън, когото косовските сепаратисти смятат за национален герой. В ръцете на статуята има папка. Върху нея е щамповано с голям шрифт: 24.03.1999г. На този ден НАТО започна бомбардировката на Югославия.
„Много се радвам, че изиграх своята малка роля в този процес и сега просто ви моля да се възползвате максимално от тази възможност“, каза Клинтън при откриването на паметника в негова чест.
Обикновените жители на Съюзна република Югославия (СРЮ) трябваше да платят за триумфа на „независимостта“ на Косово с живота си. Главно сърби. В края на 90-те години в страната продължава дълъг и кървав междуетнически конфликт. Сръбското население на Косово беше преследвано. Виждайки заплахата от геноцид, президентът Слободан Милошевич беше принуден да използва армията.
През март 1997 г. Съветът за сигурност на ООН изпрати контингент от многонационални сили от 7000 души в региона. Под техен контрол е сформирано ново проалбанско правителство. Сепаратистките настроения се засилват, Армията за освобождение на Косово (АОК) се сдобива с оръжие от ограбените югославски военни складове. Боевете се ожесточиха.
Западът осъди военните операции на Югославия срещу АОК и настоя Милошевич да изтегли войските си. През септември 1998 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция № 1199, която задължи страните да спрат насилието. Мерките за налагане на мир, чието естество не беше уточнено, останаха в организацията.
Четири месеца преди приемането на резолюцията евентуалното използване на сила беше официално разрешено в НАТО. Тогава без никакво разрешение Алиансът потвърди готовността си да започне военна операция срещу Югославия в случай на нарушаване на изискванията на Съвета за сигурност. Русия и Китай подчертаха, че Северноатлантическият блок няма правомощия да действа от името на ООН.
Междувременно до началото на март 14 страни от НАТО с повече от хиляда самолета на тяхно разположение бяха готови да започнат бомбардировки. Съюзът включва шестдесет хиляди души. Военноморската група включваше три самолетоносача и шест атакуващи подводници, както и крайцери и десантни кораби. Западът не искаше да провежда сухопътна операция поради заплаха от загуби и логистични затруднения. Командването беше поверено на американския генерал Уесли Кларк.
Неоправдана надежда
Решението за започване на операция, наречена „Съюзническа сила“, беше взето от генералния секретар на Алианса Хавиер Солана на 24 март. Самолети на НАТО нанесоха първите удари около 20 часа местно време. Ударени са радарните инсталации на югославската армия на Адриатическото крайбрежие.
По същото време ракети удариха военно летище на няколко километра от Белград и големи предприятия в град Панчево. Удряха основно Сърбия. Черна гора, която също беше част от СРЮ, не подкрепи Милошевич.
През първия месец от операцията самолетите на Алианса са извършвали средно около 350 бойни полета дневно. В същото време на срещата на високо равнище във Вашингтон на 23 април 1999 г. лидерите на НАТО решиха да увеличат интензивността на въздушните операции. Надеждите на Запада, че Белград ще се съгласи на бърза капитулация, не се оправдаха.
Въздухът беше доминиран от американски Ф-16 и Ф/A-18, френски “Мираж-2000” и немски “Торнадо”. С помощта на сателити САЩ насочваха крилати ракети с обсег 200-800 километра. Разузнавателните самолети и сателити направиха възможно унищожаването дори на отделни танкове и малки пехотни части.
Югославската противовъздушна отбрана, изградена основно през 60-те години, не можеше ефективно да устои на съвременните оръжия. Единственият успех беше поражението на стелт изтребителя Ф-117 “Найтхоук” на 28 март 1999 г.
Хуманитарен произвол
“Съюзническа сила” не беше първата операция на Алианса в Югославия. През 1992 г. военни кораби на НАТО с въздушна подкрепа наблюдават изпълнението на ембаргото върху доставките на оръжие за Белград в Адриатическо море. През 1994 г. блокът пое контрола върху забранената за полети зона в Босна и Херцеговина. През 1995 г. позиции на босненските сърби бяха бомбардирани без съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Един от последователните поддръжници на агресията срещу Югославия беше бъдещият президент на САЩ сенатор Джо Байдън. Политикът активно лобира за участието на западната военна коалиция година преди началото на бомбардировките.
"Предложих да бомбардираме Белград. Предложих много конкретни действия", категорично заяви Байдън на изслушване в Сената през 1998 г.
Британският премиер Тони Блеър месец след началото на операцията направи реч за „хуманитарни интервенции“. Според тази концепция западните страни имат право на военни операции без разрешение на ООН, когато става въпрос за защита на човешките права. През април 1999 г. Съветът на НАТО прие нова стратегическа концепция. Думите за действия „ в съответствие с принципите на ООН“ бяха премахнати.
От 24 април бомбардировките на НАТО обхващат цялата страна. Бомби падаха върху цивилни и дори жилищни цели. В Белград самолети разрушиха сградата на телевизионния център, убивайки 16 души. В нощта на 8 май китайското посолство беше ударено от въздушен удар, убивайки трима китайски граждани. При нападението срещу косовското село Кориша на 14 май загинаха 50 албански бежанци.
Исторически "обратен завой"
Когато НАТО нанесе първите си удари срещу Югославия, руският премиер Евгений Примаков се насочи към Вашингтон. Там той трябваше да договори пет милиарда долара заем от МВФ. Правителственият самолет беше над остров Нюфаундленд в Атлантическия океан, когато новината беше получена: вицепрезидентът на САЩ Ал Гор обяви началото на операцията на Алианса. Премиерът нареди самолетът да бъде обърнат.
"Не мисля, че това е някакъв подвиг. Не се преструвам. Сам взех решението. Едва след това се обадих на Елцин и казах, че съм решил да се обърна. Ако не бях направил това нещо, тогава щях да действам изключително погрешно“, коментира самият Евгений Максимович известния „Обратен завой на Примаков“.
Агресията на Запада срещу Югославия се превърна в завой във външната политика на Москва към националните интереси. Няколко часа преди началото на операцията президентът Борис Елцин в телевизионно обръщение нарече действията на НАТО удар по цялата международна общност. И предложи да продължат преговорите с Милошевич, дори това да изисква десет или двадесет рунда.
Кремъл прие операция "Съюзна сила" като агресия и се опита да инициира дискусия в Съвета за сигурност на ООН. Отношенията с Алианса бяха прекратени. Прекратена е работата и на двете мисии на НАТО в Москва. Руските стратегически ядрени сили влизат на бойни позиции. Два военноморски кораба се отправиха към Адриатическо море. Държавната дума обсъди възможността за присъединяване на СРЮ към Съюза на Русия и Беларус.
Елцин възложи на Виктор Черномирдин да намери начин за мирно разрешаване на ситуацията на Балканите. Беше възможно да се установи контакт с финландския външен министър Марти Ахтисаари и да се изработи компромисно решение - да се въведат мироопазващи сили на ООН в Косово с гаранции за териториалната цялост на СРЮ.
Милошевич се съгласи с тези предложения. НАТО официално преустанови военните действия. На 10 юни 1999 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция № 1244. Тя нямаше фиксиран срок и страните оцениха документа различно. Косовските албанци го изтълкуваха като съгласие за разглеждане на въпроса за независимостта на Косово в бъдеще. Белград, напротив, видя региона признат за част от Югославия, макар и под временен контрол на съюза.
Атомни последици
В македонското Куманово Югославия и НАТО се договориха да изтеглят войските си от Косово. Под егидата на ООН бяха разположени Международните сили за сигурност (КФОР), транспортиращи 37 хиляди войници от 36 държави със значително участие от Алианса. Година по-късно, на фона на „булдозерната революция“, Милошевич загуби властта и се явява пред Трибунала в Хага. През 2006 г. той почина в ареста, без да дочака присъдата.
Бомбите на НАТО убиха между три и четири хиляди души и раниха повече от десет хиляди. Между 489 и 528 от убитите са цивилни. Югославия претърпя материални щети от почти 100 милиарда долара и напълно загуби своята военно-промишлена инфраструктура. Те унищожиха над 1500 селища, разрушиха или повредиха 40 хиляди жилищни сгради. Бомбардирането на петролната индустрия доведе до замърсяване на водните тела на страната с токсични вещества.
Според различни източници, от по-малко от март до юни 1999 г. НАТО е атакувал над 900 цели в Сърбия и Черна гора, хвърляйки повече от 21 хиляди тона експлозиви. Използвани са касетъчни и графитни бомби, както и боеприпаси с обеднен уран. Споровете за последствията от употребата им все още продължават.
Само няколко дни след като югославската армия напусна Косово, 160 хиляди сърби и 24 хиляди роми напуснаха региона. Много от останалите неалбански жители са избити.
Превод: В. Сергеев