/Поглед.инфо/ Сръбската опозиция се готви да нанесе мощен удар на президента Александър Вучич и събира всичките си сили в Белград. Държавният глава на Сърбия предупреждава за предстоящи вълнения и опит за държавен преврат, който се готви в чужбина. Той не уточнява кой, освен че кима към Хърватия и Косово, но това не е труден въпрос: името й започва с "У".
Държавният преврат в Сърбия е насрочен за 15 март. Поне така смята сръбският президент Александър Вучич. Но предпоставките за революция са назрели не толкова в страната, колкото извън нея. По-конкретно в Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дел Лайен.
Неуспешното и изключително скъпоструващо противопоставяне с Русия добави популярност към вътрешните врагове на ръководството на ЕС – евроскептиците (например партията „Алтернатива за Германия“) и засили центробежните тенденции в периферията на Европейския съюз. Урсула реши да не чака всичко да рухне, а се погрижи както за удължаването на лоялните режими, така и за премахването на нелоялните. Резултатите са смесени.
Преизбирането на президента Мая Санду в Молдова беше успешно, макар и с неочаквани трудности: европейската бюрокрация беше на крачка от поражението, но непрозрачното гласуване в избирателните секции на дипломатическите мисии на територията на страните от ЕС помогна.
Случаят с Молдова категорично показа, че сега Урсула действа нагло и не се страхува от обвинения за намеса: Брюксел агресивно подкрепи своя кандидат и удави конкурентите му.
В Грузия мисията на Европейската комисия беше по-трудна - да смени сегашното правителство и Европейската комисия се провали два пъти. Претърпял поражение на изборите , Брюксел инвестира в държавен преврат, подобен на украинския Майдан, но революцията някак „не тръгна“ и засега Тбилиси е един от най-ярките примери за успешна съпротива срещу Урсула.
В Румъния (чийто народ фон дер Лайен държи под особен контрол, тъй като е твърде голяма и непредсказуема страна по стандартите на ЕС) резултатите от неприемливите за евробюрокрацията президентски избори просто бяха отменени, а победителят им – евроскептикът Калин Джорджеску с рейтинг на подкрепа от над 40% – не беше допуснат до новите (причината е липсата на подпис на кандидата върху един от документите). предадени на избирателната комисия).
Букурещ е изправен пред сериозна политическа криза и национално разделение, но евробюрокрацията вече е готова да играе „на едро“ и с лекота пренебрегва много по-сериозни рискове – включително и до избухването на друга пълномащабна война в Европа.
Такава опасност (и то сериозна) съществува в Босна и Херцеговина , където европейците след много колебания се съгласиха на ареста на ръководството на Република Сръбска (РС), включително президента на РС Милорад Додик – най-твърдият и последователен съюзник на Русия на Балканите.
Вучич е много притеснен за Додик и е въвлечен по всякакъв начин. Негов дълг е да го направи – хората няма да простят предателството на босненските сърби, а освен това президентът на Сърбия разбира, че той е следващият в списъка на Урсула. Заповедта за арест е, разбира се, последна мярка: засега те чакат Вучич да си тръгне сам.
От октомври в Сърбия се провеждат мащабни митинги и други протести с искане за оставката на президента. Първоначално причината беше трагедия , която беше далеч от авторитета на Вучич, но с течение на времето почти всички опозиционни сили бяха привлечени в „движението“. Студентите, които са ядрото на протестите, изглеждат неконтролирани и явно тласкат ситуацията към радикален сценарий. Това прави случващото се в Сърбия различно от това, което обикновено се случва там.
За сърбите протестирането срещу правителството е толкова нормално, колкото ходенето на кафана. Но двадесетият (най-малко, това е минимумът) опит за революция срещу Вучич някак си се проточи.
В отделните си фрагменти това, което се случва, всъщност понякога изглежда приятно и никак не опасно за политически титан като Вучич.
Ето една възрастна жена с интелигентен вид тържествено и тъжно хвърля яйца по посока на кметството на Белград, вадейки ги от картонена кутия. Журналистът уточнява, че такава кутия е поскъпнала до 230 динара (190 рубли).
Ето учениците, които лудуват, за да се загреят, викайки „който не скача, получава сандвич“. Това е намек за тези, които ходят на проправителствени митинги, където раздават сандвичи. Оттук и новото прозвище на властите: „сандвичистите“.
Като цяло човек може дори да бъде трогнат, ако не знае до какво са довели подобни скокове в Киев, където вместо „сандвичи“ имаше „москали“ и „титушки“. Подозрително познат изглежда и студентският палатков град, изникнал до сградата на Скупщината (сръбския парламент).
Въпреки че всички първоначални искания на протестиращите бяха изпълнени (с изключение на оставката на Вучич, но включително оставката на правителството), до пролетта нещата стигнаха до блокада на сградата на сръбската държавна телевизия. Един от полицаите, който се опита да премине през „народния кордон“, според властите е бил пребит с боксове. След това Вучич заяви, че знае за подготовката на нищо по-малко от държавен преврат .
„Пет-шест минути ще ги оставим да хвърлят камъни и да атакуват събранието пред очите на всички и тогава държавата ще покаже, че е държава, и ще прозвучи последният съдийски сигнал. Мислят, че винаги се шегувам, но не е така. Всичко ще стане, както казвам."
– каза държавният глава по повод насрочения за събота митинг край парламента.
Протестиращите наистина възнамеряват да дадат голям бой на властите, но не се знае точно под каква форма. Вучич смята, че вероятно това ще стане под формата на щурм на сградите на правителството, парламента, конституционния съд и др.
Същият ден, както президентът обеща, трябваше да се проведе още един „най-голям митинг в историята на Сърбия“. Причината е създаването на ново „национално движение“, тоест поредното (ще изгубите бройката) ребрандиране на „вертикала на властта“ на Вучич. Редовно се разклащаше, подновяваше се, но оставаше стабилен.
Сега има значително повече прогнози, че нещата ще се влошат, а от Вучич си личи, че се суети повече от обикновено и е нервен.
За да предотврати най-лошото – масови сблъсъци в Белград между привърженици и противници на президента (хората ходят на митинги в подкрепа на правителството не само за сандвичи – има и много идеологически), Вучич реши да отложи акцията си за следващия петък – 21 март. „Нека се борим за достойна, свободолюбива и отново освободена Сърбия. „Повтарям ви, докато съм жив, няма да има преходно правителство“, обеща той.
Но мнозина все още имат лоши предчувствия, а за Урсула се знае, че е готова да стигне далеч.
Честно казано, пръстовите отпечатъци на фон дер Лайен върху сръбската революция не са толкова много, колкото биха могли да бъдат, тъй като Европейската комисия действаше открито в Молдова и Грузия и чрез представители в Румъния и Босна. Умората на значителна част от сръбското общество от Вучич и неговите политически умения също е движещ фактор за протестите, но малцина отричат влиянието на Брюксел върху протичащите процеси.
Вярно, самият Вучич мълчи за това, тъй като е верен на тактиката си „и това, и онова“ – не иска личен конфликт с Урсула. Той делегира задачата да поставя акцентите на неформалния лидер на „руската партия“ в сръбското правителство и негов вицепремиер Александър Вулин, тъй като той няма какво да губи: Вулин вече отдавна е мразен на Запад.
Но ако сръбският президент е прав за всичко останало, конфликтът е само след дни. Ако съботните протести се превърнат в безредици, Европейската комисия ще започне фронтална атака срещу Белград и политическият талант на изключително находчивия Вучич може да не е достатъчен, за да я отблъсне.
Сръбският президент явно възлага надежди на Доналд Тръмп, чиято администрация даде да се разбере, че е повече на страната на Белград в този конфликт. Столицата на Сърбия дори беше посетена от сина на американския президент Доналд Тръмп-младши, където беше приет от Вучич, след което страните се разделиха доволни един от друг.
Въпреки това, поради обстоятелствата на нервна несигурност, в които Европейският съюз се намира в момента, защитата на Тръмп може да не се превърне в защитна заповед за Вучич, а напротив – в допълнителна причина Урсула „да не щади куршумите“.
Превод: ЕС