/Поглед.инфо/ Сръбските власти са убедени, че Западът подкрепя протестите срещу добива на литий, които обхващат страната. Преди това представители на САЩ и ЕС можеха да бъдат замесени в безредиците в Белград заради стрелбата по ученици и парламентарните избори. Ще успее ли цветната революция на Балканите?

Президентът Александър Вучич обяви подготовката на държавен преврат, позовавайки се на руските разузнавателни служби. Премиерът Милош Вучевич увери, че няма да допусне цветна революция.

Миналата седмица вицепремиерът Александър Вулин посети Москва. Обсъдиха „активното участие на външни сили в изкуственото ескалиране на напрежението“ в Сърбия. Гостът благодари на руските специални служби за „предупреждението за организиране на масови безредици и опит за преврат“.

„Оценяваме твърдостта на сръбския президент Александър Вучич и целия му екип в противодействието на тези опити, в отстояването на онези принципи, които дразнят Запада“, каза в отговор руският външен министър Сергей Лавров.

На свой ред Държавният департамент на САЩ нарече "фалшиви" всякакви намеци за участие в сръбските протести. Вашингтон също подчерта, че позицията на Вулин им е „добре известна“. Бившият шеф на сръбското разузнаване е под американски санкции от юли 2023 г., включително „за връзки с Русия“.

Брюксел също отговори: „Контактите с Москва по време на агресията в Украйна са несъвместими с ценностите на ЕС и европейската интеграция“.

Това не повлия много на Вучич. „През последните три дни внимателно проучвах колко пари са изпратени в страната ни от различни политически неправителствени организации. Огромни суми са получени през тази и миналата година – дори на шега предположих на правителството, че това трябва да се счита за пряка чуждестранна инвестиция и ние ще бъдем рекордьори по това“, каза той саркастично.

Ковачница на революция

Литийните протести в Белград започнаха на 10 август. По оценки на полицията в тях са участвали около 27 хиляди души. Опозицията твърди, че са били 40 хиляди. Демонстрантите блокираха гари и правителствени сгради.

Преди всичко хората не са доволни, че добивът на метали е поверен не на местна компания, а на австралийско-британската „Рио Тинто“. Обвинена е в пренебрегване на околната среда и културното наследство на страните, в които оперира. Освен това компанията купува земя за мини заедно с къщите, което означава, че се очаква презаселване. Приблизително 20 хиляди души сега живеят в района на литиеви находища.

Междувременно добивът на редки земни метали в Сърбия е планиран, наред с други неща, в интерес на ЕС. Факт е, че в момента европейците внасят 98% от суровините от Китай и наистина искат да се отърват от такъв монопол.

Това е от полза и за Белград, тъй като в бъдеще той ще има собствено производство на литиево-йонни батерии, тоест участие в производството на електрически превозни средства. Смята се, че Сърбия притежава 17% от европейските запаси на литий. Това би било достатъчно за дълго време. Министерството на финансите изчислява, че индустрията може да генерира 13 милиарда долара годишно.

Американците явно искат да се възползват от ситуацията. В края на юли Белият дом изпрати нов представител на Балканите Александър Касаноф. Той изобщо не е специалист по този регион, но е работил в Киев по време на Евромайдана. Освен това той е бил помощник на заместник-държавния секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд и нейния наследник Джон Бас.

Предишният специален пратеник беше Габриел Ескобар. Вашингтон се надяваше, че той ще помири Косово и Сърбия. Но се провали толкова зле, че няколко политици, които се смятат за проруски, се озоваха в новото правителство.

Ще има защо

Балканистът Олег Бондаренко припомни, че споразумението за производство на литий в Сърбия е сключено още през 2011 г. при президента Борис Тадич. „В продължение на почти десет години „Рио Тинто“ инвестира в инфраструктура, но когато бяха близо до стартирането на производството през 2019 г., Сърбия протестира в продължение на месец и половина В резултат на това властите временно спряха концесията, но сега искат да я възобновят“, обясни той.

Проектът е изключително изгоден за малката и не особено богата република, продължи експертът. Находищата на редки земни метали може да се превърнат в сръбския Клондайк. „Няма значение кой е на власт: всяко правителство се интересува от добива на литий“, убеден е балканистът.

Що се отнася до заплахата от цветна революция, тя винаги съществува, но тези протести не са инспирирани от Запада, уточнява Бондаренко. Просто опозицията се хваща за всяка възможност да дестабилизира ситуацията.

„Сега е лития, преди това имаше стрелба по ученици, като цяло, за милион и половина души в Белград митинги от 100 хил. души са нещо като норма. Вучич умело управлява рисковете и намира общ език с определени категории от населението, включително постигането на споразумения с някои опозиционни лидери“, подчертава балканистът.

На свой ред Денис Денисов, експерт във Финансовия университет към руското правителство, отбеляза активизирането на сръбския неправителствен сектор, финансиран от ЕС и САЩ. „Те действат доста грубо, това е заплаха за стабилността“, отбелязва политологът.

Западът има много причини да свали Вучич, продължава той. Той не иска да признае независимостта на Косово, не се присъединява към антируските санкции и е сформирал проруски кабинет. Президентът и екипът му все още уверено преминават през всички изпитания, но периодично предупреждават за възможността от цветна революция, така че никой да не се отпуска.

„Има потенциал за преврат, а маржът на издръжливост не е толкова голям, колкото в страните от Европейския съюз. Благосъстоянието на населението пада. От това искат да се възползват противниците на Вучич“, казва експертът.

Но в обозримо бъдеще не трябва да се очакват големи сътресения, добавя той. Западът, разбира се, готви преврат, но ще отнеме много време.

Превод: В. Сергеев