/Поглед.инфо/ Сръбският президент Александър Вучич нарече санкциите на САЩ срещу Милорад Додик, фактическият лидер на босненските сърби и един от ключовите съюзници на Москва на Балканите, "катастрофа". Ситуацията наистина може да доведе до катастрофа – методите, използвани от Вашингтон за отслабване на позициите на Русия, заплашват да доведат региона до нова война.
Политическата криза в Босна и Херцеговина (БиХ) е многообразна и се проточва от половин година, но веднага ще откроим основното – както в областта на уводите, така и в областта на заключенията.
Членът на Президиума на БиХ от сърбите Милорад Додик (функциите на президента в тази страна се изпълняват от триумвират от сърбин, хърватин и бошняк) през годините на политическата си кариера се утвърди като един от най-последователните и надеждни партньори на Русия на Балканите.
Тази кариера е дълга и, може да се каже, изчерпателна. Обучен като политолог, Додик е министър-председател на Република Сръбска (РС) в продължение на четири години, неин президент в продължение на осем години и все още ръководи най-голямата ѝ партия - СНСД. Там просто не можете да намерите по-влиятелен сърбин.
Поради тази (но не само тази) причина Додик е "лошото дете" на Балканите в очите на Запада, където си мечтаят как да го отстранят от политиката под всякакъв предлог. Досега не са успели, защото - виж първа точка, за нивото на влияние в републиката.
На Запад са доста пристрастни към сърбите, тъй като през 90-те години на миналия век повярваха на собствената си пропаганда за „народа-убиец”. Но конкретно Додик не е обичан не само защото е сърбин и русофил, но и защото остава една от основните пречки пред пътя на НАТО да погълне целите Западни Балкани и най-накрая да изтласка руските позиции от този регион.
Сърбия e оставена за десерт: разбирайки нещо за национални травми (от които бомбардировките от 1999 г. са едни от основните), Вашингтон и Брюксел не бързат да приемат сърбите в алианса - те чакат, подготвят почвата, наливат огромни средства в "подкрепа на демокрацията" чрез НПО, като по този начин се подготвя за бъдещ напълно лоялен елит. Но Додик пречи тук и сега - интеграцията на БиХ в НАТО е невъзможна без превръщането на една от последните конфедерации на планетата поне във федерация, прехвърляща по-голямата част от правомощията от Баня Лука (столицата на РС) на Сараево.
Това е труден и деликатен въпрос - сърбите платиха за многобройните си автономни права с кръв и сълзи, те са директно посочени в Дейтънското споразумение, което сложи край на най-разрушителната война в Европа от времето на Хитлер - босненската.
За западните дипломати и политици би било много по-лесно, ако се отърват от пристрастията си и не провокират Баня Лука за пореден път. Но те не могат да направят това: около военните престъпления на сърбите (отчасти реални) е създаден мит, който прикрива престъпленията на „клиентелата“ на НАТО на Балканите и важни функционери от миналото, като бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт.
Самите сърби са сигурни, че този мит е защитен и подхранван с практическа цел – рано или късно да се премахне Република Сръбска под претекст, че държавността на народ, извършил геноцид, не му се полага държава.
Както и да е, миналото лято така нареченият върховен представител, един вид западен генерал-губернатор на Босна, чийто пост е предвиден от Дейтънското споразумение, подписа указ под формата на закон, според който отричането на геноцида в Сребреница и възхвалата на военнопрестъпниците води до затвор.
Тъй като според МТБЮ почти цялото сръбско ръководство от периода на войната е съставено от военни престъпници, Баня Лука се надигна и реши да се отдалечи от центъра. Сигурно и нямаше как да бъде иначе, защото скандалният закон щеше да затвори по-голямата част от населението на републиката, което под една или друга форма прославя тези „престъпници“.
Оттогава кризата се проточва, като има няколко измерения, две от които си струва да се откроят.
Първо, Парламентът на РС направи „откат“ в областта на отказа от правомощия, които бяха „купени“ от републиката за различни инвестиции и прехвърлени в Сараево. Това се отнася за много неща, от назначаването на горски до назначаването на съдии, но най-чувствителната част е възстановяването на Армията на Република Сръбска, командвана някога от Ратко Младич. От гледна точка на НАТО това е недопустима глупост – сега в Европа ще се появи нова армия, и то същата, която преди едва можеше да бъде елиминирана.
Второ, Додик действа принципно и сега налага вето на всички решения на управляващия триумвират. Като цяло на всички. Дори трябваше да блокира получаването на 1,8 милиона евро от ЕС за изграждането на гранична зона със Сърбия и откриването на клон на руското посолство в Баня Лука, докато парламентът на РС не му „позволи“ да гласува отново чрез приемане на специално решение.
Тази конфронтация продължава и до днес - задължително условие за деблокирането на централните власти за сърбите (те бойкотират и парламента) е анулирането на скандалния закон, а дотогава Додик обещава да продължи блокадата и постепенно да върне загубените по-рано права към РС.
Всички чакаха отговора на Запада, но отговорът се забави: на американския президент Джо Байдън, зает и възрастен човек, му отне много време, за да набере и изпрати нов екип от функционери на Балканите. В края на октомври все пак вкара - от, разбира се, професионалисти в своята област. Мислеха и гадаеха и сега най-накрая решиха на коя страна да притиснат Баня Лука.
През януари Държавният департамент наложи допълнителни санкции срещу Додик и свързания с него телевизионен канал “Телевизия” (първият пакет беше приет още през 2017 г.). Освен това Вашингтон поиска „разследване“ на честването на 30-ата годишнина на Република Сръбска, по време на което „бяха почетени военнопрестъпниците“ (тоест бащите-основатели на РС). И не са необходими разследвания, за да се разбере, че тържественият парад по случай годишнината е ръководен лично от Додик. „Не можеш да вкараш цяла нация в затвора“, отвърна той на Вашингтон.
А сръбският президент Александър Вучич, въпреки сложното отношение към Додик (трудно, защото народът диктува да бъдат съюзници, което разваля отношенията между Белград и Запада), каза следното:
„Казах в лицето на всички международни представители, че санкциите срещу Додик са катастрофа. Вие го обвинявате, но вие сами поехте контрола върху горското и селското стопанство от Република Сръбска. Обяснете с какво право? Вие наложихте санкции и отнемате от РС това, на което има право съгласно Дейтънското споразумение. Додик ли създаде армията, която обявихте за заплаха?”
Разбира се, не Додик. И като цяло ситуацията с него е много показателна в контекста на санкциите, които заплашват да бъдат въведени срещу Русия в случай на „изостряне в Украйна“. Това за пореден път доказва, че езикът на логиката и здравия разум е безполезен в политическата конфронтация със Съединените щати. Ако опонентите нямат съвест, всичко това също няма да свърши работа, а американците нямат съвест.
Санкциите срещу Додик се въвеждат под предлог за корупция и въз основа на специално приет преди години акт, който дава на Държавния департамент правото да наказва онези политици от БиХ, които „подкопават“ Дейтънското споразумение.
Трудно е да се спори за корупцията, корупцията на Балканите е всепоглъщаща и вкоренена. Няма съдебни присъди срещу Додик, но корупция в РС, разбира се, съществува – само че не в по-голяма, а по-скоро в по-малка степен, отколкото сред балканските съюзници на САЩ, които винаги са награждавани и никога не са санкционирани. Вижте например мафиотския режим на Мило Джуканович в Черна гора, да не говорим за бандитската етнокрация в Косово.
Що се отнася до Дейтънското споразумение, те са тези, които гарантират на РС и контрола върху селското стопанство, и независима правоприлагаща система, и собствената ѝ армия. Тоест Додик не нарушава принципите на Дейтън, а напротив, той връща републиката към буквата на Дейтън, на която обърна внимание Вучич.
Но логиката, както бе споменато по-горе, не работи за безсъвестните американци. Като се има предвид, че екипът на Байдън на Балканите е известен с грубите методи, а самият Байдън е водил кампания сред американски албанци и бошняци по време на предизборната кампания, може да се стигне до там, че Додик ще бъде отстранен от власт именно под този парадоксален предлог - че атакува принципите на Дейтън.
Върховните представители имат такива правомощия (и те многократно са ги използвали), но Баня Лука не признава правомощията на сегашния „върховен“, тъй като, за разлика от предишните, той няма мандат от Съвета за сигурност на ООН - Русия блокира назначаването му. Ако следваме този рисков път, кризата, предвид влиянието на Додик, ще се задълбочава и засилва до заплахата от нова война, чийто призрак витае над Босна.
Проблемът е, че Западът може да поема рискове, тъй като епопеята с американските санкции в случая с Додик е нищожна, той изобщо няма нищо общо с Америка. Ситуацията би била много по-болезнена, ако същите санкции бяха наложени от ЕС - и външните министри на ЕС ще обсъдят този въпрос на 24 януари. Но унгарският президент Виктор Орбан - още едно “лошо дете" от гледна точка на брюкселския служител - вече обеща на Додик, с когото има добри лични отношения, да блокира тази инициатива.
В тази ситуация Русия е оставена да „скандира за нашите“, но ние активно подкрепяме Додик и наистина помагаме на Додик. Например луксозен подарък за него беше намалението на газа, който рязко поскъпна, за който сърбите от РС сега плащат само малко повече от сърбите в Сърбия.
Винаги е жалко за пропуснатите печалби, но конфронтацията с НАТО, която Русия сега води, не обещава да бъде безплатна. Допустимо е да се предявяват най-различни претенции към Додик, но като партньор на Москва и бариера по пътя на Северноатлантическия алианс към окончателното поглъщане на Балканите, той нито веднъж не се е провалил и част от проблемите му се дължат буквално заради нас. Вашингтон е готов да прости на балканските политици корупцията, оскверняването на Дейтън и много други, но не и ако това върви заедно с русофилията. Ако Додик беше русофоб (а сред сръбския елит винаги е имало много русофоби), щяха да водят съвсем различен разговор с него.
Превод: В. Сергеев