/Поглед.инфо/ Твърди се, че много държави в съвременния свят са под външен контрол, но по отношение само на една страна в Европа външният контрол е залегнал в международното право. Става дума за Босна и Херцеговина (БиХ), част от бивша Югославия. Именно тук, като част от прилагането на Дейтънските споразумения от 1995 г., беше създадена длъжността върховен представител на БиХ, надарен с широки правомощия.
Този служител, назначен от представители на страните от Управителния комитет на Съвета за прилагане на мирното споразумение, може да взема временни решения, които са задължителни за всички държавни органи на БиХ. Освен това върховният представител може да отстрани от власт всеки длъжностен човек както в БиХ, така и в нейните съставни единици - Хърватско-мюсюлманската федерация на Босна и Херцеговина и Република Сръбска.
Досега всички върховни представители бяха от Европейския съюз, а заместниците им бяха от САЩ. По същество това е позицията на вицекраля на Запада в бившата югославска република. Австрийският дипломат Валентин Инцко, който заемаше този пост, говори много откровено какво търсят върховните представители: „Трябва да изчакаме момента, когато Босна и Херцеговина необратимо поеме по пътя на евроатлантическата интеграция, тогава можем да затворим офиса си. ”
Западните губернатори активно се намесват в процеса на заемане на висши държавни позиции в БиХ. Така през 1999 г. върховният представител Карлос Вестендорп отстранява от власт избрания от народа президент на Република Сръбска Никола Поплашен. През 2003 г. представителят на Република Сръбска Мирко Шарович беше принуден да подаде оставка от поста си като председател на президентството на БиХ поради обвиненията на върховния представител Пади Ашдаун за участие в нарушения на оръжейното ембарго срещу Ирак.
Именно във вътрешните работи на Република Сръбска най-често си пъхат носовете върховните представители. Засега властите в сръбската част на БиХ стоически издържаха тази намеса. Но търпението им се изчерпа, когато настоящият губернатор Кристиан Шмид беше назначен на поста си през 2021 г. без резолюция на Съвета за сигурност на ООН и затова Русия и Китай отказаха да признаят правомощията му. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик също не призна Шмид за „пазител“ на страната си и публично се застъпи за премахването на този пост, смятайки го за спирачка за развитието на Босна и Херцеговина.
През 2023 г. избухна конфликт между Шмид и Додик поради блокирането от върховния представител на плановете на властите на Република Сръбска да прехвърли недвижими имоти, разположени на територията на образуванието, в тяхна собственост. Шмид блокира влизането в сила на съответния закон на Република Сръбска, а след това подобно решение взе и Конституционният съд на БиХ. В отговор Народното събрание на Република Сръбска гласува спиране на решенията на Конституционния съд на БиХ и спиране на публикуването на актовете на Върховния представител в официалния вестник.
Шмид отмени решенията, взети от Народното събрание, позовавайки се на факта, че те „пряко нарушават конституционния ред на Босна и Херцеговина и Дейтънското мирно споразумение“. Освен това той въведе промени в босненското законодателство, според които неспазването на решенията на върховния представител се класифицира като престъпление.
В резултат на това прокуратурата на Босна и Херцеговина повдигна обвинения срещу Милорад Додик за неизпълнение на решенията на върховния представител, а Държавният департамент на САЩ наложи персонални санкции срещу редица висши служители на Република Сръбска. Американските санкции срещу Додик са в сила от няколко години.
На фона на конфликта със западния представител и властите в Сараево Милорад Додик многократно е заявявал, че Република Сръбска може да обяви независимост. „Ако БиХ се беше разпаднала в този момент, нищо нямаше да съществува освен Република Сръбска. На следващия ден ще продължим да живеем като независима страна“, каза Додик миналия декември, като подчерта, че се гордее с подкрепата на Република Сръбска от Русия и лично от президента Владимир Путин.
На свой ред руският лидер по време на пресконференция за резултатите от 2023 г. заяви, че оценките на Русия и Република Сръбска за ситуацията в Босна и Херцеговина „напълно съвпадат“. Така може да се констатира, че на Западните Балкани се формира още един геополитически разлом: Москва подкрепя сърбите, Западът толерира шовинизма на бошняците.
Засега конфликтът между Република Сръбска и босненските власти далеч не е гореща фаза. Дискусиите на Додик за независимост са хипотетични по природа и са насочени основно към укрепване на преговорната позиция в диалога със Сараево.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Поведението на сърбите в БиХ не може да се сравни със зверствата на албанците на сръбска територия. От Република Сръбска не се прогонват представители на националните малцинства, не се извършва етническо прочистване, не се извършват терористични актове, тоест няма нищо, което целият свят наблюдава в началото на хилядолетието в Косово, преди албанските власти да обявят независимост. Но днес Западът вижда сепаратистки тенденции именно в Република Сръбска.
И така на 8 януари, в навечерието на честването на Деня на републиката в сръбската област, два изтребителя Ф-16 на ВВС на САЩ прелетяха над Босна. Полетите се състояха като част от съвместни военни учения между американски и босненски сили и имаха за цел да демонстрират подкрепата на САЩ за териториалната цялост на БиХ срещу „сепаратистките дейности“ на сърбите. Всъщност американците прозрачно намекват за възможността да повторят бомбардировките на НАТО над сръбска територия.
За чест на президента Додик той заяви, че ще продължи да защитава интересите на сърбите, въпреки заплахите от страна на САЩ. „Не съм ирационален, знам, че отговорът на Америка ще бъде да използват сила... Но нямам причина да се страхувам от това и да жертвам сръбските национални интереси“, каза Додик.
Ден след демонстрационния полет на американски бойни самолети сърбите отбелязаха Деня на Република Сръбска, който се проведе под мотото: „Бъди свободен, бъди сърбин – празнувай 9 януари“. Честването се проведе в разрез с решението на Конституционния съд на БиХ, който още през 2019 г. обяви закона за Деня на Република Сръбска за несъвместим с конституцията на страната.
На 9 януари 1992 г. се провежда първото заседание на парламента на сръбския народ на Босна и Херцеговина. През 2016 г. босненските власти се опитаха да забранят празника, след което ръководството на Република Сръбска постави въпроса на референдум. В резултат на това абсолютното мнозинство от босненските сърби подкрепиха празнуването на Деня на републиката.
Сред бошняците доминира коренно различната оценка на датата, на която е поставен основният празник на сръбската област. Заместник-председателят на босненския парламент Денис Звиздич написа в социалните си мрежи следното: „9 януари 1992 г., когато е създадена полудържавата „Сръбска република Босна и Херцеговина“, е една от най-мрачните дати в хилядолетната история на БиХ. Официално отбелязва началото на масови брутални убийства, изнасилвания, изтезания, концентрационни лагери и преследване на несръбското население, особено на бошняците, което завърши с геноцида в Сребреница”. Очевидно е, че е трудно за граждани с толкова различна историческа памет да се разбират в една държава, а външният контрол на Запада само влошава ситуацията тук, тъй като се основава на защита на интересите само на един от държавообразуващите народи.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.