Според Черногорския център за мониторинг и изследвания (ЧГЦМИ), който работи за безвъзмездни средства от Запада, на парламентарните избори в Черна гора се наблюдава доста висока избирателна активност - 75,9% са упражнили правото си на глас.
По този начин към момента на затваряне на избирателните секции 409 880 граждани на Черна гора са упражнили правото си на глас. И според предварителните данни на ЧГЦМИ, въз основа на 82% от обработените бюлетини, управляващата прозападна Демократическа партия на социалистите е начело, спечелвайки 34,9% от гласовете и следователно, получавайки 29 места в черногорския парламент.
Въпреки това, почти за първи път от тридесетте години на управлението на лидера на тази партия, настоящият президент на Черна гора Мило Джуканович, тази победа с право може да се нарече „Пирова“, тъй като просръбският и проруски блок „За бъдещето на Черна гора“ диша в тила на ДПС, която отбеляза 32,7 % и 28 депутатски мандата, съответно.
Всички останали участници в предизборната надпревара изостават значително от лидерите: другият опозиционен, но либерален блок „Мир за нашата нация“ печели 12,6%, но ако в бъдещия парламент той направи мнозинство с блока „За бъдещето на Черна гора“, то с неговите 10 мандата опозицията ще успее да притисне прозападната коалиция.
Характерно е, че антизападната опозиция е последвана от мултикултурната Демократична партия на "албанския четник" Дритан Абазович "Черно-Бяло", която също няма симпатии към режима на Мило Джуканович, тя има 5,6% и 4 места в парламента.
Освен това, според преброените гласове, социалдемократите, както и партиите на албанското и босненско национално малцинство, влизат с незначителен брой мандати.
Показателно е, че в редица градове, като Будва, Демократическата партия на социалистите беше победена.
„Режимът падна! - Здравко Кривокапич, лидерът на блока „Бъдеще на Черна гора“, обобщи резултатите от изборите. „Моля, останете у дома и отпразнувайте тази неоспорима победа с приятелите си!“
По този начин опозиционният лидер предупреди своите привърженици да не пръскат емоции по улиците, което може да доведе до непредсказуеми последици, предвид настроението на управляващия режим, както и от нарушаване на карантинните норми, което би дало повод на властите за нови репресии.
На фона на случилото се може да се направи еднозначен извод, че украинската стратегия за борба със Сръбската православна църква е изиграла отрицателна роля за черногорския режим.
В много отношения това се случи, защото за разлика от РПЦ, която в покрайнините на някога обединения руски свят избра политика за подкрепа на изкуствени национални идентичности, СПЦ след разпадането на Югославия упорито продължава да отстоява единството на сръбската цивилизация.
Черна гора се отдели от Сърбия през 2006 г. под предлог за „по-бърза интеграция в ЕС“, но все още не е получила членство в ЕС. През 2017 г., против волята на населението, без референдум, Черна гора беше включена от прозападния управляващ елит в НАТО. Сега около 30% от населението на тази бивша част на Югославия се наричат етнически сърби.
От декември 2019 г. в Черна гора се провеждат масови протести, след като парламентът на страната прие закон, който заплашва да конфискува 650 православни светилища на Сръбската църква в полза на „автокефалните“ разколници, контролирани от управляващия режим - всъщност говорим за повторение на сценария, проведен в Украйна.
Превод: В. Сергеев
