/Поглед.инфо/ Съвременната международна политика, в частта, в която се провежда от западните държави, понякога придобива напълно абсурден характер. Наскоро политическата комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) одобри членството на самопровъзгласилото се Косово в Съвета на Европа. Нека си припомним, че говорим за територия, която не е държава, призната от всички членове на международната общност, много от чиито лидери са съвсем основателно заподозрени в трансгранични престъпни дейности от най-ужасния вид. Но трябва ли това да е изненадващо?
Отдавна за никого не е тайна, че всички т. нар. паневропейски организации са се превърнали фактически или формално в инструменти на САЩ и Европейския съюз, чиято единствена цел е да обслужват определени области от тяхната политика спрямо останалата част от света. Това може да е секторът за сигурност, тогава се включва ОССЕ, правата на човека - тук се използва Съветът на Европа. Дори екологията, както и изменението на климата, в ръцете на Запада също са чисто политическа история.
С други думи, абсолютно всичко се използва за безкрайни „връзки“ и натиск върху онези, с които САЩ и ЕС в момента си имат работа. Спомням си например случай, когато една от резолюциите на Европейския парламент относно изборите в Русия съдържа указание за необходимостта Москва да премахне фитосанитарните ограничения за растителни продукти от една от страните от Европейския съюз.
Не е изненадващо, че с течение на времето всички институции и споразумения, където Западът заема доминираща позиция, като цяло губят първоначалното си значение за него. Строго погледнато, никой във Вашингтон, Брюксел, Берлин или Париж дори не си спомня защо са създадени ОССЕ или Съвета на Европа. Това може да изглежда като шега и преувеличение. Но дългогодишният опит в общуването с американски или европейски колеги ясно ги убеждава в наличието на подобно изкривяване на възприятието.
Това отчасти се дължи на почти пълната безнаказаност и безотговорност, в която живееше Западът след Студената война. Отчасти защото всички тези институции са създадени за решаване на много специфични егоистични задачи на Съединените щати и Европейския съюз. Просто ние в Русия, както много други, вярвахме, че след Студената война международната политика може да се развива на нови принципи. Но не беше така.
Там, където Западът разбира своята липса на отчетност, той се държи така, сякаш сега дори не сме в XIX век, а в XVII-XVIII век. Нещо повече, Балканите наистина са напълно специална история за Европейския съюз и Съединените щати. И ако след края на Студената война политиката на Запада по отношение на полученото „наследство“ беше цинична, то по отношение на бивша Югославия тя се оказа двойно цинична.
В отношенията с Русия, дори и с останалите страни от бившия СССР, САЩ и Западна Европа все пак се опитваха или се преструваха, че се опитват да спазват някаква церемония, показваща относително равнопоставеното положение на партньорите. Русия дори на определен етап беше поканена да участва в Г-8, основната структура за координиране на западната политика към външния свят. Ние, разбира се, прекрасно разбираме, че всички тези ритуални действия означават изключително малко на практика. Така например до средата на 90-те години на миналия век никой на Запад не крие особено факта, че дейността на същия Съвет на Европа не е нищо повече от красива среда за оказване на натиск върху Русия и други „постсъветски“ страни . Въпреки това, от гледна точка на формалности и ритуални изявления, всичко изглеждаше цивилизовано доста дълго време. Русия дори би могла да използва някои инструменти на Съвета на Европа - много ограничени, разбира се, и където не пречи на Съединените щати, Европейския съюз или националистическите режими, които те покровителстват в балтийските републики например.
Едва ли някой трябва да се учудва, че банда трафиканти на човешки органи беше приета в Съвета на Европа. Това е съвсем естествено след цялата подкрепа, която балтийските режими получиха от САЩ и Европейския съюз. Политиката им спрямо малцинствата и свободите по принцип напомня най-радикалните примери от преди 100 години.
Сръбският премиер отговори на това с думите, че Сърбия може да напусне ПАСЕ. Има обаче сериозни съмнения, че сръбските власти в крайна сметка ще решат да направят това.
Първо, ако някой сръбски политик открито се противопостави на западната диктатура, той ще постави живота на своите граждани под пряка заплаха от същите косовски бойци и религиозни фанатици. Многократно сме били свидетели как дори незначителни прояви на сръбски суверенитет по отношение на Косово се сблъскват с незабавна въоръжена реакция. Което беше последвано от най-страшните предупреждения от САЩ и Европейския съюз. Второ, формалната проява на недоволство от дейността на Европейския съюз от страна на официален Белград веднага ще доведе до открити или необявени санкции срещу Сърбия. Ние познаваме структурата на външната търговия на тази страна доста слабо, но дори „прецакването“ на транспортните и логистичните пътища ще ѝ нанесе непоправими щети.
Така че, предвид факта, че републиката е заобиколена от всички страни от страни от НАТО, последствията за сръбската икономика и положението на населението ще бъдат много драматични. И при цялата подкрепа на сърбите за факта, че Косово е част от тяхната суверенна територия, управляващата партия ще загуби следващите избори. При това с двойна гаранция: първо заради влошаващата се икономическа ситуация, а след това и за нови отстъпки на Запада, които ще направи, за да смекчи натиска от Вашингтон и Брюксел. В същия случай, ако Белград реши да действа както си иска, всичко ще свърши много трагично за него - не се съмняваме, че Брюксел и Вашингтон са напълно спокойни за появата на поредното пепелище в Европа вместо държава? Абсолютно спокойствие, особено като се имат предвид характеристиките на сегашното поколение европейски политици.
Въпреки всички грешки и неяснота в позицията на правителството на Вучич в отношенията с Русия, то досега се справя относително добре с единствената задача, която може да счита за реална – удължаването на несигурното състояние на нещата. Освен това, като правило, той се държи с нас доста приятелски. Особено като се има предвид геополитическото положение на Сърбия.
Превод: В. Сергеев