/Поглед.инфо/ Конфликтът между Русия и Запада не се изчерпва само с украинския фронт, който е най-важен и съдбоносен за нас. Конфронтацията се провежда на почти всички части на глобалната шахматна дъска, но би било голямо опростяване да се смята, че тя се ограничава до факта, че Съединените щати и Западът като цяло оказват натиск върху страните от Глобалния юг, за да ги принуди да спазват санкциите, а Русия отблъсква тези атаки, като защитава отношенията си с незападни държави.
При цялото значение на тази част от конфронтацията, има и стратегическа част и тя се състои в изграждането от Русия на структури и механизми за глобално взаимодействие с незападния свят, тоест алтернатива на атлантическия глобален проект. На първо място, това се отнася за БРИКС и ШОС, към които все повече страни се стремят да се присъединят и се свързва със съвместната работа на Москва и Пекин. Това е важен, но дълъг процес, защото повечето страни от Глобалния Юг – въпреки че разбират, че ерата на западното господство свършва – искат да осигурят възможно най-безболезнения преход към нов световен ред. Тоест, те залагат на Пекин и Москва, но в същото време нямат намерение да развалят рязко отношенията със Запада - което означава, че са принудени по един или друг начин да се приспособят към западните санкции срещу Русия.
Но има много държави в света, които могат да си позволят да не се съобразяват с Вашингтон, тъй като отношенията им с Америка вече са разрушени отдавна. И като правило по инициатива на самите Съединени щати, които обявиха тези страни за „врагове на Америка“, „оста на злото“ и други превъплъщения на дявола. И това не са само КНДР или Иран, но и цяла група латиноамерикански държави, тоест страни, разположени в региона, чиито вътрешни работи Америка смяташе за своя лична работа още преди да стане суперсила и световен хегемон.
Ето защо посещението на секретаря на Съвета за сигурност на РФ Николай Патрушев в Латинска Америка е толкова показателно. Най-близкият съюзник на Путин редовно посещава региона, да не говорим за Куба, където беше сега. Но това пътуване е различно от останалите.
Да, Патрушев отново се срещна с Раул Кастро - истинският лидер на Куба тази година ще навърши 93 години и е на власт от 1959 г. - и посети Република Никарагуа, чийто сегашен лидер Даниел Ортега за пръв път дойде на власт в началото на 80-те години. Тези две страни са изпитали пълната степен на американски натиск и намеса. Но освен преговори с тяхното ръководство, Патрушев имаше и друга цел.
В Манагуа се проведе петстранна среща - консултации по въпросите на сигурността с представители на Куба, Никарагуа, Венецуела и Боливия. Венецуела отдавна изгражда най-разнообразни и тесни връзки с Русия и е в конфронтация със САЩ. Боливия също се опитва да следва своя път, въпреки всички вътрешни катаклизми. И Патрушев, и Путин имат дългогодишни и силни връзки с ръководствата и на четирите страни, но това е първият път, когато Русия ги събира заедно. Многостранните консултации не са просто „здравей на Вашингтон“, а доказателство, че Москва върви към формирането на стабилна система за сигурност в региона. Антиамерикански? Да, но само дотолкова, доколкото политиката на самите САЩ е антикубинска, антивенецуелска, антиболивийска и антиникарагуанска. Всички тези страни се нуждаят от защита от американския натиск, а Патрушев обеща "пълна всестранна подкрепа на нашите латиноамерикански приятели". Освен това тези думи са отправени не само към четирите страни, участвали в срещата в Манагуа.
Важно е, че Патрушев дойде начело на голяма делегация, в която участваха представители на десет ведомства – от сигурността до икономиката. Тоест вниманието на Москва към Латинска Америка става стратегическо и изграждането на политика в тази посока няма да зависи от промените в геополитическата обстановка. Повече няма да се повтори това, което някога се случи в отношенията ни с Куба – когато през 90-те години разпадането на СССР доведе не само до срив на двустранните връзки, но и до дълбока икономическа криза на острова. Защото Русия не е в затихваща, а във възходяща тенденция в историята си – за разлика от САЩ, чието влияние както в Латинска Америка, така и в останалия свят, непрекъснато ще се свива. Но не от само себе си, а под въздействието както на обективни процеси в света, така и на конкретни действия и стъпки на Русия.
Превод: В. Сергеев