/Поглед.инфо/ Нито Тръмп, нито Байдън имат за цел да демилитаризират външната политика

В тазгодишната президентска предизборна кампания кандидатите до голяма степен пренебрегват ролята на въоръжените сили като инструмент на американската политика. Съединените щати остават водеща и най-активна военна сила в света, но сега и републиканците, и демократите намират други неща, за които да говорят.

Още от края на Студената война последователните президентски администрации с ентусиазъм включват американската военна мощ в действие. През последните три десетилетия знамето на армията на Съединените щати натрупа 34 допълнителни стримера - всеки за отделна кампания, проведена от американските войски. Въздушните сили и флотът също изработиха своя дял, като извършиха над 100 000 въздушни удара само през последните две десетилетия.

За съжаление този френетичен темп на военна дейност рядко дава положителни резултати. Измерено спрямо заявените им цели, „дългите войни“ в Афганистан и Ирак очевидно са се провалили, както и по-малките кампании, целящи да придадат форма на известно приближаване към мира и стабилността в Либия, Сомалия и Сирия. Също толкова неблагоприятна оценка заслужава и мъглявото предприятие, някога широко наричано „глобална война срещу тероризма“, която продължава без край.

И все пак днес в политиката на САЩ се проявява известен интерес за това защо последните военни усилия, предприети с големи разходи на кръв и средства, донесоха толкова малко трайни успехи. Широко се признава, че „са допуснати грешки“ - най-видна сред тях е войната в Ирак, инициирана през 2003 г. И все пак в рамките на американския истаблишмънт, по-големите последици от такива катастрофални грешни стъпки остават неизследвани. Всъщност интервенционистката външна политика на страната до голяма степен се приема за даденост и обществото й обръща малко внимание. Полицейското убийство на чернокожи хора предизвиква възмущение - и то с право. Неуспешните войни предизвикват само повдигане на рамене.

ХИМЕРАТА НА „АМЕРИКАНСКО ЛИДЕРСТВО“

С нещо, почти приличащо на единодушие, американците „подкрепят войските“. И все пак те се въздържат от твърде задълбочено разследване на това, което е довело до човешки загуби в армията през последните десетилетия. Почитанието към военните се превърна в истинско благочестие на американския живот. Приемайки номинацията на Демократическата партия за президент, например Джо Байдън завърши репликата си с призив към Божественото от името на воините на нацията: „И нека Бог да защити нашите войски.“ И все пак в своето 24-минутно обръщение Байдън не споменава какво правят в момента американските войски или защо по-специално се нуждаят от Божията защита. Нито пък сподели размишленията си как администрацията на Байдън може да направи нещата по различен начин.

Американците не искат особено да чуят за война или за възможността за война в настоящия сезон на припокриващи се и взаимно подсилващи се кризи. И Байдън отговоря на очакванията им в най-важната реч в кариерата си. Известният капризен политик споменава неотдавна американските войни само мимоходом, като накратко се позовава на покойния си син, който е служил в Ирак, и упреква президента на САЩ Доналд Тръмп, че не реагира по-агресивно на разкритията, че Русия заплаща за гибелта на американските войници в Афганистан.

Това отвращение от равносметката на последните войни в САЩ по никакъв начин не е уникално за Байдън или е ограничено до Демократическата партия. Това е двупартийна тенденция. Това явление също така възпрепятства дългосрочното преразглеждане на основите на политиката за национална сигурност.

Продължителните войни не правят американците по-свободни или по-проспериращи.

Между падането на Берлинската стена и президентските избори през 2016 г. лидерите на двете политически партии си сътрудничат, опитвайки се да демонстрират ефикасността и необходимостта на това, което обикновено наричат „американско глобално лидерство“. Вграденото в тази привидно доброкачествена фраза обаче беше велика стратегия на милитаризирано първенство. За съжаление резултатите, постигнати от това глобално лидерство, се оказаха всичко друго, но не и доброкачествени, както свидетелстват сътресенията в Афганистан и Ирак. Въпреки че отбранителната индустрия и нейните съюзници са спечелили от американските войни, за американския народ това почти не може да се каже. Продължителните войни не правят американците по-свободни или по-проспериращи. Вместо това те натовариха нацията с огромен дълг и отклониха вниманието и ресурсите от пренебрегнати вътрешни приоритети.

През 2020 г. се създават и налагат още поводи за настръхналото, милитаризирано ръководство на САЩ. Китай представлява най-очевидния пример за ползване от ястребите, като исканията САЩ да се изправят срещу Народната република стават все по-настоятелни с всеки изминал ден. Изглежда, че много хора във Вашингтон приветстват перспективата за китайско-американска студена война. Други перспективни места за демонстрация на категорично американско лидерство включват операции срещу Иран, Русия и дори бедната Венецуела, с видни фигури в Beltway, които искат да предприемат промяна в режима в Каракас.

Придържането към тази парадигма на глобалното лидерство на САЩ означава да се запазят предположенията и навиците, определящи политиката за национална сигурност на САЩ след Студената война - и преди всичко акцентът върху натрупването и използването на военна мощ. Съединените щати си предоставят прерогативи, които не позволяват на никоя друга държава да стане, по собствена оценка, „незаменима нация на историята“. Ако се съди по резултатите, постигнати в Афганистан, Ирак и други скорошни военни театри, този императив ще продължи да поражда проблеми в името на свободата, демокрацията и хуманните ценности.

ГЛОБАЛНОТО НАД ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО

Съществува алтернативен път. Привържениците на този път, повечето от които са антиинтервенционистки настроени, предлагат да се прекрои политиката като глобална, а не просто като международна. Това е важно разграничение. Глобалният политически дух подчертава проблемите, засягащи всички нации, независимо дали са силни или слаби, богати или бедни, за разлика от подчертаването на геополитическата конкуренция, която показва, че Съединените щати са заети с отблъскването на всеки и и всички предизвикатели на своето предимство. Тези споделени проблеми не са трудни за идентифициране. Те включват заразни болести като COVID-19, опасността от ядрен конфликт, влошаването на условията за живот и, може би преди всичко, измененията на климата.

Втората администрация на Тръмп никога няма да признае съществуването на този алтернативен път. И за съжаление, администрацията на Байдън вероятно ще му “върне услугата“. Въпреки кимването на кампанията на Байдън към изменението на климата - криза, но също така, по думите на Байдън, „огромна възможност“ - неговият собствен опит и изборът му на съветници предполагат администрация, по-малко заинтересована от реални промени, отколкото от възстановяване на статуквото преди Тръмп.

Тръмп спечели президентските избори през 2016 г. не на последно място и защото значителен брой американци бяха загубили доверие в политиката на налагане, която остави САЩ да затъне в онова, което той и други критици на милитаризираната политика на САЩ, наричат „безкрайни войни“. Тръмп се предложи като алтернатива, като човека, който ще постави „Америка на първо място“. Но той не поправи нищо - и разби много повече. С монументална неспособност Тръмп нанесе огромни щети на доверието в САЩ, докато войните, които той наследи, продължават.

Вземете за програмна речта при приемане от Байдън на номинацията на Демократическата партия. Тя предполага, че и той възнамерява да преследва това, което всъщност е програма „Америка на първо място“, без да прибягва до тази радиоактивна фраза. Байдън се представя като агент на вътрешното обновление, обещавайки да спаси „душата на Америка“. Той не обещава да изкупи света.

Но спасяването на душата на Съединените щати ще изисква честно разчистване на външната политика на САЩ след Студената война и най-вече безразсъдната злоупотреба с военна мощ, която формира нейната сърцевина. Байдън предлага като президент да изгради Съединените щати, които са „щедри и силни, безкористни и смирени“. Постигането на тази възвишена цел ще изисква доста повече от просто отхвърляне на Тръмп и всички негови извпълнения. Това ще изисква подход към държавните умения, който сам по себе си е щедър и силен, безкористен и смирен, качества, които последните администрации са проявявали само от време на време.

Как трябва да изглеждат този вид държавни планове? Това предполага да се наблегне на многостранното сътрудничество, а не на едностранните действия. Използването на сила да става само в краен случай. Спазване на договорните ангажименти. Придържане към наложилите се норми - например забраната за превантивна война. Това би насърчило съюзниците, способни да се защитят, да го направят. Ще работи за укрепване, а не за подкопаване на международните институции. Вашингтон трябва да престане да определя размера на бюджета на Пентагона като крайно мерило за националната сигурност.

Като се имат предвид приоритетите му, нежеланието на Байдън да говори за чужди войни е разбираемо. И все пак, ако администрацията му се върне към милитаризираното определение на американското глобално лидерство, което в продължение на десетилетия е основната позиция на администрацията, той ще открие трудни за избягване проблеми. Този път непременно води до повече война и неизбежно помрачава риторичната визия на Байдън за светлината, преодоляваща тъмнината.

Ако Байдън е сериозен по отношение на трансформирането на външната политика на САЩ, той ще даде приоритет на въпросите, които представляват непосредствена заплаха за безопасността и благосъстоянието на американския народ. Тероризмът все още представлява досаден проблем и винаги ще го прави. Агресивните действия на противници като Китай, Русия и Иран служат да напомнят на американците за постоянството на геополитиката. Но по отношение на непосредствената опасност, всички тези предполагаеми заплахи избледняват в сравнение със смъртните случаи, причинени от пандемията на коронавируса или хаоса, причинен ежегодно от бурите и горските пожари, засилени от измененията в климата. Нито една от тези реални заплахи няма да отстъпи на военно решение.

Войната е немезидата, която ще попречи на Байдън да постигне това, което обещава да направи. Първата стъпка към изграждането на добродетелните Съединени щати, които той желае, е да се избегнат ненужни и безполезни въоръжени конфликти. Това ще изисква радикално преориентиране на американските политики за национална сигурност, за да се даде приоритет на безопасността и благосъстоянието на американския народ у дома, а не на преследването на фантасмагорични врагове в чужбина.

Превод: ЕС