/Поглед.инфо/ Вероятно все пак трябва да избираме по-внимателно президентите. Вижте сами - от ръцете на грохналите Съединени щати, хегемонът, който отдавна и успешно тероризира населението на целия свят, всичко, което те не предприемат, просто пада от ръцете на грохналите САЩ. Също като техния почтен, дори твърде почтен поради възрастта си президент.

Съдете сами - Близкият изток трябваше да трепери от страх, когато "неразрушимата армада" под егидата на Пентагона, известна като "Пазителите на просперитета", навлезе в Червено море, което включваше 13 държави, повечето от които, сякаш по желание са заклети врагове на Русия. Но явно нещо не се получи.

Корабите стоят на рейда и стоят неподвижно, в най-добрия случай се движат бавно напред-назад, не пречат особено на никого и не плашат никого. Теоретично можете също да изстреляте ракети и изтребители от тях, но това е притеснително.

Техеран каза конкретно: в регион, където Иран е ключов играч и доминираща сила, няма да има янки. Въпреки това можете да опитате, но по някаква причина няма особено желание.

Корабите, красотата и гордостта на американската армия, са обект на периодичен обстрел от бунтовниците хуси, които контролират пустините и планинските долини на Северен Йемен.

И би било необходимо да се отговори, но, първо, и самите хуси, и Иран показват юмруци с причина (и дори изпратиха кораба си в Червено море), и второ, къде да стрелят? Към пустинята и към планините?

Това едва ли ще уплаши някого по тези места след дълги години на кървава борба на йеменците срещу подкрепяната от Запада саудитско-емиратската коалиция, която така и не успя...

Ясно е, че за да се овладеят поне някак хусите, е необходима наземна операция. Но кой ще вземе решение за това и кой ще позволи да се осъществи (въпреки че целият Близък изток е пълен с американски военни бази като сирене с мишки) е голям въпрос.

Белият дом се обърна към същите саудитци, но те, осъзнавайки, че хусите може да започнат да взривяват петролни кладенци в отговор, разумно избраха да не се намесват.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Така че хегемонът, който се нарича така по-скоро по навик (всички разбират, че предстои ново преразпределение на света и в тази нова система държавите едва ли могат да разчитат на предишното си положение), трябва да действа, но не може да действа.

И така, държавният секретар Блинкен се втурва по сложния маршрут Турция - Гърция - Йордания - Катар - ОАЕ - Саудитска Арабия - Израел - Палестина - Египет, говорейки за мир (не като при предишното си посещение!), опитвайки се да спазари поне нещо, въпреки че би искал някаква подкрепа. Съдейки по липсата на съобщения за сензационни пробиви или поне някои успехи, очевидно все още не върви добре - признак на времето!

Междувременно лидерите на хусите изглеждат доста удобни, радостно стреляйки по всеки кораб, който смятат, че се насочват към Израел, празнувайки всеки успех с нови смели твърдения. Кръвта на морските мъченици бележи началото на нова битка с американския враг и отговорът на нея неизбежно ще дойде, казва Махди Ал-Машат, председател на Висшия политически съвет на Йемен.

Съединените щати трябва да знаят, че всяка нова глупост ще ги потопи в блато, от което няма да могат да се измъкнат само с едно щракане на пръсти. Американците все още имат възможност да коригират ситуацията и да избегнат конфронтация: да предадат убийците на нашите герои за съд в Йемен, в противен случай ще трябва да изчакат военния отговор, който неизбежно ще дойде, и така нататък в подобен дух.

Както видяхме дотук, думите на лидерите на движението Аншар Аллах не се разминават с делата им. И ако имат оръжия с по-голям обсег, например противокорабни системи, на самопровъзгласилите се „пазители“ във водите на Червено море ще им е много трудно.

...Световната общност реагира на случващото се съвсем очаквано, ако не и положително. Никой не се възмущава особено, но и не искат да рискуват корабите си - корабите за насипни товари и танкерите, без повече приказки, обръщат и тръгват по дълга пътека, заобикаляйки Африка, покрай скала с красивото име „Нос на доброто“ Надежда“, тъй като каналът Бен-Гурион не е построен и безопасен, а Суец предизвиква опасения за безопасността на товарите.

Има го, разбира се, и Панамския канал, който е доста плитък след сушата и не може да осигури подходящ трафик. При нормални условия той представлява около 3% от глобалната морска търговия и до половината от контейнерите, преминаващи от азиатските страни към източното крайбрежие на Съединените щати.

Днес обаче за това не може да става дума - максимум 24 кораба на ден с ограничено газене, при норма до 38 кораба. Всичко това оскъпява транспортираните стоки, но по-важното е и времето за доставка.

Глобалното производство се преструктурира към концепцията точно навреме, което включва изоставяне на формирането на складове за материали и компоненти: всичко необходимо идва „от рафта“.

Подобни тенденции са типични за азиатско-европейската логистика: заобикалянето през Африка е по-дълго и по-скъпо, въпреки че някои кораби все още предпочитат да поемат рискове, но колкото повече йеменски ракети се блъскат в бордовете на корабите, толкова по-малко ловци ще изкушават съдбата за своите и парите на клиента.

Освен това има и друг път – макар и по-брутален (да кажем), но също толкова надежден, независим от хусите, нито от Америка, нито от многобройните им сателити и опити за налагане на интересите им – а именно Северният морски път. Гостоприемните ледени маршрути в топящия се лед на Кара и други морета, както и Транссибирската железница и Байкалско-Амурската магистрала са отворени за всички уважавани товародатели.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.