/Поглед.инфо/ БРИКС спира процеса на приемане на нови членове в организацията. Причината за това решение е необходимостта от изработване на критерии за членство. Експертите отбелязват, че асоциацията ще трябва да разработи специален модел на интеграция, качествено различен от подобни процедури в други международни блокове. На какви условия трябва да отговарят бъдещите държави от БРИКС?
С огромно мнозинство на гласовете страните от БРИКС решиха да си „дадат почивка“ в процеса на приемане на нови членове. Това съобщи руският външен министър Сергей Лавров. Според него това е необходимо, за да се „усвоят” новопостъпилите, които са удвоили състава на организацията.
Също така стана известно, че като част от присъединяването към БРИКС ще бъдат въведени категории или „стъпки“. Ръководителят на руското дипломатическо ведомство по време на среща с Наталия Кочанова, председател на Съвета на републиката на Народното събрание на Беларус, подчерта, че асоциацията планира да приложи концепцията за партньорските страни. Според него това ще бъде важна стъпка преди пълноправното членство в организацията. „Определено ще подкрепяме нашите беларуски приятели, както и редица други съмишленици“, отбеляза той.
В същото време интересът към БРИКС по света постоянно нараства. Преди ден помощникът на руския президент Юрий Ушаков каза, че различни страни са подали повече от 30 молби за присъединяване към организацията. По-специално той отбеляза, че Тайланд и Малайзия са съобщили за подобно решение.
Турция също изрази интерес да се присъедини към БРИКС, разглеждайки междуправителствената организация като „добра алтернатива“ на Европейския съюз. Това заяви външният министър на страната Хакан Фидан по време на посещение в Китай. Според него тази стъпка ще помогне за значително разширяване на икономическите възможности на Анкара.
Република Зимбабве също е готова да се присъедини към БРИКС, каза министърът на отбраната на държавата Опа Мучингури-Кашири. Според нея организацията предлага алтернативни благоприятни условия за свободна търговия с други страни и насърчава икономическия растеж, основан на взаимно уважение, общ прогрес и просперитет.
Освен това тя изрази увереност в способността на БРИКС да устои на господството на западните сили, тъй като организацията е в състояние да насърчи по-балансирана глобална програма. Тя смята, че създадените в рамките на блока механизми за сътрудничество са ефективни за развитието на връзките между страните от мнозинството в света.
Наскоро заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков назова условията за присъединяване към организацията. „За нас е важно страните, които искат да се присъединят към БРИКС и да станат наши партньори, да не участват в политиката на незаконни санкции и ограничителни мерки срещу други членове на БРИКС, особено срещу Русия“, подчерта той.
Да припомним, че първоначално организацията обединяваше Бразилия, Руската федерация, Индия и Китай. По-късно Южна Африка се присъедини към четирите държави. Следващото, по-голямо разширение беше обявено през август 2023 г. на срещата на високо равнище в Йоханесбург. Планираше се от 1 януари тази година блокът да включва Аржентина, Египет, Иран, Етиопия, ОАЕ и Саудитска Арабия, но по-късно Буенос Айрес оттегли молбата.
Напомняме, че Русия ще председателства БРИКС през 2024 г. Владимир Путин отбеляза, че Москва ще се опита да се съсредоточи върху подобряването на външнополитическата координация на участващите държави, както се съобщава на уебсайта на Кремъл. Той акцентира и върху повишаването на енергийната и продоволствената сигурност на асоциацията, повишаването на ролята на БРИКС в международната валутна и финансова система, както и в областта на науката, високите технологии, здравеопазването, екологията, културата и спорта.
Експертната общност отбелязва, че паузата в приемането на нови членове в асоциацията се обяснява с желанието на настоящите участници да разработят възможно най-подробно въпросите за по-нататъшното функциониране на блока. Необходимо е да се отговори на въпросите: кой точно има право да се присъединява към общи институции, както и да се очертаят контурите на общото бъдеще на партньорските държави.
„Разширяването на БРИКС трябва да бъде не толкова количествена, а качествена промяна. Организацията отдавна е обединение на пет големи и независими регионални центъра. Желаещите в блока обаче са все повече. Поради тази причина критериите за членство рискуват да бъдат значително размити“, каза Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“.
„БРИКС не може да отвори вратите си за всички страни, тъй като това ще превърне организацията в аморфна общност. За да се предотврати подобен резултат, е необходимо да се изготвят ясни принципи за влизане. Вярвам, че точно това ще правят всички настоящи членове на асоциацията по време на председателството на Русия и евентуално на Бразилия“, отбелязва събеседникът.
„Има много примери за успешно функциониране на пътни карти за присъединяване към международни блокове. Така че, за да влезе една държава в Европейския съюз, първо трябва да получи статут на кандидатка, след това има дълги преговори, по време на които се проверява съответствието на държавата с необходимите критерии“, подчертава той.
„Процесът на присъединяване към БРИКС може да е подобен на описаната процедура, но едва ли ще бъде регулиран от същите строги изисквания, както в случая с ЕС, в който страните членки прехвърлят част от своя суверенитет на наднационални органи. Въпреки това все още се очаква въвеждането на нива като кандидат и наблюдател“, подчертава експертът.
„В същото време БРИКС няма централни структури. Процесът на адаптиране на новите членове протича по следния начин: служители от различни страни, отговарящи за определени области, се срещат и обсъждат по-нататъшна съвместна работа. Не е изключено все пак да бъдат създадени институционални органи - това ще е нова стъпка в интеграцията. Това обаче никога не е било характерно за асоциацията“, уточни Лукянов.
БРИКС няма да копира модела на европейска интеграция, казва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург. „ЕС е междуправителствена асоциация с наднационални институции. Тоест правителствата на участващите страни делегират част от правомощията си на наднационално ниво. Освен това в организацията има изисквания, които трябва да се изпълняват от всички членове“, припомни събеседникът. БРИКС няма да посегне на суверенитета на своите членове.
„Освен това азиатските държави, които доминират в БРИКС, са особено загрижени за въпросите на независимостта. Според тях асоциацията трябва да функционира по следния начин: редовни срещи, обсъждане на ключови въпроси, съгласуване на общи позиции. Всяка страна на национално ниво, съобразно вътрешните си процедури, изпълнява, въвежда и изпълнява това, което е договорено на срещите“, уточнява политологът.
Ткаченко припомни, че много експертни институции в Индия, Китай и Русия обмислят критериите за влизане. „Например, едно от условията за присъединяване на една държава към ШОС е обща граница с поне една от страните в организацията. Това изискване не важи за БРИКС. Но работата продължава и съм сигурен, че членската картина, както и общата представа накъде се развива организацията, ще се развиват“, подчерта той.
В същото време изявлението на Сергей Лавров относно системата от категории на страните партньори на БРИКС има една цел: да охлади плановете на онези, които са били готови да се присъединят към асоциацията точно сега, смята политологът. Събеседникът също така не изключва, че Индия е настояла за решението за „почивка“ по въпроса за новите членове.
„Русия вярваше, че възможно най-бързото и широко представителство на регионите на света в БРИКС отговаря на нашите национални интереси. Междувременно Китай, но в по-голяма степен Индия, смятат, че организацията надхвърля типичната за азиатските държави мека форма на интеграция“, отбеляза Ткаченко.
Прекъсването на разширяването на БРИКС е необходимо за по-подробно изследване на по-нататъшния ход на обединението, смята политологът Иван Лизан. „Настоящите членове на организацията са натрупали много сложни въпроси, които е фундаментално важно да бъдат решени преди приемането на нови членове. Например, процесът на въвеждане на единната валута на блока все още предизвиква огромни противоречия“, спомня си той.
„Вече е ясно, че БРИКС е субект, който предлага дневен ред, който е много различен от западния. Въпреки това, той тепърва ще бъде наситен с повече значения. Важна част от този процес ще бъде разработването на ясни критерии за членство. Първият въпрос, на който си струва да се отговори, е: може ли участието на БРИКС да противоречи на участието в други асоциации? Например, Турция е член на НАТО – това ще стане ли червена линия?“ , отбелязва събеседникът.
„Също така си струва да се обмисли колко суверенни са страните, които искат да станат част от БРИКС. Една сравнително млада асоциация не трябва да допуска значителни различия във вижданията за света между своите членове. Такъв проблем обаче вече възникна в ОДКС. Армения практически не участва в нейната работа, а непрекъснато критикува политиката на организацията“, подчертава той.
„Що се отнася до Беларус, Минск има добри шансове да стане кандидат за членство в БРИКС. Страната има доста добри отношения с останалите членове на блока. Освен това страната постепенно се подготвя за присъединяване към ШОС. Плавната интеграция в архитектурата на организацията ще помогне за укрепване на икономическата и политическата позиция на Минск“, заключи Лизан.
Превод: В. Сергеев