/Поглед.инфо/ Ако приемем, че решението за преминаването на разрушителя “Дефендър” във водите на руския Крим наистина, както той казва, е взето от Борис Джонсън, а не от неговото Адмиралтейство, не от командването на НАТО и не от САЩ, и той е взел такова решение веднага след срещата в Женева, а след това първото, което ни идва на ум е планът "Немислимо", изготвен от Чърчил през 1945 г., и неговата реч във Фултън от 1946 г.

Планът "Немислимо" предвиждаше, в условията на все още неразрушени съюзнически отношения между СССР и Запада, война на Запада срещу СССР с използване на войските на Вермахта, поддържани в бойна готовност. А речта във Фултън - Политиката на Желязната завеса и началото на Студената война срещу Съветския съюз.

В допълнение към общите причини за конфронтацията между двете системи, за Чърчил (и Англия) е важно да намери своето място в нововъзникващия свят на двете суперсили, за да увеличи значението си на фона на конфронтацията им. Очевидно нещо подобно е вярно за днешна Великобритания. Борис Джонсън по-скоро беше съсредоточен върху сътрудничеството с Тръмп и републиканците, които подкрепиха излизането на Великобритания от Европейския съюз и конфронтацията с континентална Европа. Срещата му с Джо Байдън не беше много успешна: американецът съсредоточи вниманието на англичанина върху желателността на помиряването с ЕС и, вероятно, говори за диалог с Русия. Защо е направил последното (ако го е направи), засега е отделен въпрос. Все пак основната задача на Байдън остава да укрепи позицията си в противовес на опитите на съперническите кланове на Демократическата партия да направят президента номинална фигура.

Така или иначе Байдън очерта официалната позиция: днес той се нуждае от стабилност и предвидимост в международните отношения. По-специално в отношенията в Европа. А за британския елит това означава предаване на позиции в отношенията с ЕС. Британците се нуждаят от атмосфера на конфликт, в която има шанс да спечелят повече, отколкото имат днес. Създавайки конфликт сам, Борис Джонсън демонстрира на Байдън: „Ние сме по-важни, отколкото си мислите. И ние можем да ви попречим да постигнете целите си; можем да разгърнем конфликт, от който не се нуждаете днес. "

Може да се спори дали Борис Джонсън е могъл да си позволи подобна авантюра без съгласието на Съединените щати и ако не е могъл, тогава дали това е по заповед на определени сили в САЩ, а не на самия Байдън. Няма да спорим по тази тема, но ще отбележим, че демонстрирайки провокативно поведение, британските власти може да се стремят не само към увеличаване на цената си в геополитиката, но и да изпратят сигнал до онези страни от ЕС, които не са доволни от германско-френското лидерство в Европа. И сред тези държави са и лимитрофите на млада Европа, и богатите страни на стара Европа като Холандия, недоволни от укрепването на Германия. Укрепване, което е свързано както с бъдещата роля на газов хъб, която Германия може да заеме, така и с ролята на американския прокурор в Европа, предложена от Байдън.

Британската провокация с разрушителя се комбинира с холандския демарш около поканата на Путин за срещата на високо равнище на ЕС и възражения срещу такава покана на около една трета от страните от ЕС.

В Европа се появяват три разделителни линии, три групи държави и три тенденции. Тези, които се придържат към насоките за евроатлантическа интеграция. Тези, които са доволни от сюзеренитета на Съединените щати с техния „представител“ Германия. Тези, които биха искали да изградят пряка връзка с Америка. В същото време някои са готови да се опитат да водят диалог с Русия, докато други не искат това по принцип.

И всичко е объркано. И не всеки може да разбере кой до каква степен е негов съюзник и кой му е противник.

Инцидентът със “Дефендър” е бил нужен на Лондон и защото би могъл да опрости заплетените междуевропейски отношения и да направи отделните страни солидарни с Великобритания, като се изведе на преден план в европейската политика (както при инсценирането на „случая Скрипал“), което ще позволи претенция към европейско ръководство, противопоставящо се на Германия.

При Тръмп Лондон вярваше, че му е възложена ролята на „да се грижи за Европа“. При Байдън той загуби тази роля. И Борис Джонсън започва да търси своята многовекторност: той се опитва да изнудва Байдън с неговата непредсказуемост и в същото време флиртува с опонентите си в САЩ, намеква за коалиция с европейски държави, недоволни от ролята на Германия, а също така изпраща сигнали до Москва, намеквайки за възможността за британско-руска среща на високо равнище.

В това отношение създаването на конфликт е вид създаване на основание за среща с цел разрешаване на конфликта. Въпреки че, говорейки за възможността за срещата си с Путин, Борис Джонсън, много вероятно, също има предвид неуспехът да се постигнат конкретни споразумения, но за него това е един вид изнудване на Байдън.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели